Банкеръ Weekly

Съдби

КОПНЕЖ ПО ГОЛЕМИЯ СВЯТ

АКО ШВЕЙЦАРСКИЯТ ИЗДАТЕЛ РИНГИЕ СЕ ОБЕДИНИ С ШПРИНГЕР, ЩЕ ПОБЕДИ ИКОНОМИЧЕСКОТО НЕБЛАГОРАЗУМИЕКогато Михаел Рингие се чувства добре и когато са добре неговите служители, тогава всичко в Цюрих е наред - така твърди швейцарският издател. Негов стар приятел нарича ръководния му стил покровителствен. И смята, че Рингие се обгражда само с приспособени мениджъри. А подигравките из офисите му стигат дотам, че вторият човек във фирмата, финансовият спец Мартин Верфели, е получил прозвището Унтерверфели (Подлизуркото).Около хиляда километра на север - в слънчевия Берлин, обаче нямат подобни грижи. Напротив, издателката Фриде Шпрингер, вдовица на знаменития основател на концерна - Аксел Цезар Шпрингер, се изказва благосклонно за Рингие. Познавам го отдавна. Имаме еднаква житейска философия.Едрата акционерка в Шпрингер флиртува. И чака. От няколко месеца насам 40% от акциите на германския концерн се предлагат за продажба, тъй като досегашният им собственик Лео Кирх фалира, пък и трудно може да се намери платежоспособен негов приемник, от който Фриде Шпрингер да е доволна. Що се отнася до евентуалната връзка между Шпрингер и Рингие, тя заявява: О, би било чудесно! Ето защо се водят преговори, в резултат на които би могъл да възникне най-големият концерн на печатни медии в Европа. Шпрингие, както вече го наричат зевзеците, би имал милиони читатели в Германия - Билд, Велт (Bild, Welt), в Швейцария - Блик, Кеш (Blick, Cash), а и в други страни.Когато става дума за сделка от такъв порядък, мениджърите обикновено се впускат да изреждат цифри, да обръщат банкови сметки с хастара навън и да ровичкат из финансови отчети. Те спорят за възможните печалби и евентуалните икономии. Уверяват събеседника си, че двете фирми страхотно си подхождат - и се карат за цената. Така е и в случая.Само че при Михаел Рингие в крайна сметка става въпрос за нещо друго. Ако той сложи подписа си под сделката, решаващи ще бъдат личните му амбиции и копнежи. Защото цялата работа е извънредно ирационалнаОт икономическа гледна точка обединението е почти безсмислено. Със своя оборот от 720 млн. евро издателство Рингие е с две трети по-малко от издателство Аксел Шпрингер, пък и не е особено печелившо (за 2001 г. печалбата му е 24 млн. евро). Как би могъл тогава Рингие да финансира закупуването на 40% от първенеца в бранша на Германия? Това би струвало на швейцареца 690 млн. евро. Вярно е, че Рингие почти няма дългове и по информация на в. Велтвохе (Weltwoche) разполага с 250 млн. евро в брой, но все пак си остава въпросът: откъде ще се вземат парите за плащане на вноските и на лихвите по кредита, необходим за подобна придобивка. Това питане си остава валидно независимо дали Рингие ще купи само 35% или дори 25% от дяловете.Онези, които седят около масата за преговори, шепнат, че ставало дума за кръстосано участие. Говорело се и за сливане между Шпрингер и швейцарското предприятие на Рингие. Не е ясно обаче какво ще спечели от това Михаел Рингие. По този начин може да се роди едно гигантско образувание, по-голямо от всички останали издателства на вестници и списания в Европа. Но и по-слабо в някои отношения от конкурентите си. Защото през миналата година Шпрингер регистрира загуби от 198 млн. евро, а стойностите им за първите шест месеца на 2002-ра не дават основания за оптимизъм. Германското издателство се принуди да вдигне цената на някои свои вестници. Така от септември тази година в. Билд например се продава в големите градове с 25% по-скъпо отпреди. Очевидноконцернът продължава да боледувавъпреки че (подобно на Рингие) има едно голямо предимство: Шпрингер почти няма дългове. Ако обаче реши да купи швейцарците, той трябва да вземе пари назаем. Накрая т.нар. Шпрингие не само няма да носи печалби, но ще има и дългове. Всичко това звучи доста рисковано.Ако някой попита приятели, сътрудници или делови партньори на Михаел Рингие защо швейцарецът въпреки всичко преговаря с Фриде Шпрингер, ще получи едно и също обяснение. Става въпрос за мечтите на Рингие. И за неговите амбиции. За ударите, които е понесъл и за които самият той, като издател, упорито мълчи.Ако Рингие приеме офертата на Шпрингер, той най-после ще реализира желанието си да бъде един от големите издатели в света, казва негов дългогодишен приятел. Никой не се съмнява, че той мечтае за това. Самият Рингие го признава индиректно. Говорейки пред среща на издателите от различни страни в Давос, той охарактеризира себе си със следните думи: Аз съм най-големият издател на Швейцария. Това трябваше да се приеме като шега, защото със своя ръст от два метра Рингие със сигурност е най-високият издател на Швейцария. Но в нея има и малко истина: Михаел Рингие управлява едно от трите най-важни медийни предприятия в страната.За да се чува гласът му на световната арена, той стана член на Европейския издателски съвет (European Publishers Council). Там Ренгие е единственият швейцарски медиен мениджър, който може да се похвали, че има значим бизнес в чужбина.Знаейки всичко това, Михаел Рингие запази преговорите си с Шпрингер в тайна седмици наред. Той не сподели нищо - нито с мениджърите си, нито с приятелите си. Това си е негов личен въпрос - толкова личен, че дори сестрите му Евелин Линг-Рингие и Анете Рингие, които притежават по 33.3% от издателството, научиха с огромно закъснение за това. Според тях идеята не е добра, казва приближен на фамилията. Брат им обаче не е длъжен да се съобразява с мнението им, защото контролира 51% от правото на глас.За да успокои служителите си, неотдавна Рингие опроверга слуха, че възнамерява да продаде издателството и да живее от дивиденти. Негова говорителка предаде думите му: Аз и моите сестри изпитваме потребността да ви заявим ясно и недвусмислено, че в никакъв случай нямаме намерение да се откажем от контрола върху нашето предприятие. Зад кулисите обаче преговорите за тотално сливане продължават, твърдят източници от Берлин.Мнозина швейцарци се опасяват, че на Рингие му е дошло до гуша да бъде издател в Швейцария. Включително и заради аферата Борер, която спретна негов репортер, разобличавайки швейцарския посланик в Берлин във връзка със стриптизьорка. Бившият посланик го наругал по телефона. Чуха се публични критики срещу издателя, задето не е обуздал своите жадни за сензации журналисти. И накрая - шамар от Съюза на швейцарските издатели, който всъщност искаше да го избере за свой председател, но после на бърза ръка сметна друг кандидат за по-достоен.Ако Рингие реши да продава, кой може да го спре? В това предприятие решава един, и това съм аз, цитира го Велтвохе. Пак този бащински, покровителствен, надменен тон. Той е патронът, той решава - както му скимне.

Facebook logo
Бъдете с нас и във