Банкеръ Weekly

Съдби

КОНСТАНТИН ТРЕНЧЕВ: НЕ МОЖЕ ДА ДЪЛЖИШ ПАРИ И ДА СИ КУПУВАШ МАЙБАХ

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА КТ ПОДКРЕПА ОТПРАЗНУВА 50-ИЯ СИ ЮБИЛЕЙ СРЕД 500 ГОСТИПрезидентът на профсъюза КТ Подкрепа д-р Константин Тренчев отпразнува във вторник (8 февруари) своя петдесетгодишен юбилей. На тържеството присъстваха около 500 гости. Д-р Тренчев е роден в Стара Загора. Завършил е френски колеж в Алжир и медицина в София. Основава синдиката малко преди рождения си ден през 1989 г. и оттогава неизменно е негов президент. През май същата година е арестуван. В затвора остава до септември. Един от основателите на СДС. Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. Рицар на Малтийския орден. Съпругата му Кояна живее в САЩ. От 1997 г. дъщеря му Мария е при майка си. Петстотин гости на тържеството ви, г-н Тренчев. Толкова ли са хората, които заслужават вниманието на президента на профсъюзния синдикат Подкрепа?- Това стана предимно по настояване на моите колеги в конфедерацията, които счетоха, че на подобна годишнина трябва да се отдаде необходимото внимание. Лично аз не съм голям привърженик на шумните неща, но, в крайна сметка, откакто съм президент на тази организация, трябва да се съобразявам и с желанията на колегите. А и 50 години все пак си е число, което е подходящо за рекапитулация на изживения път. Не възразих да направим отбелязване с много хора, като поканихме широк кръг представители на политическите сили, на бизнеса, чуждестранни гости. Разбира се, и колеги от синдиката. Как оценявате този път?- Посветих се една на мечта - демокрацията, в която продължавам да вярвам. Продължавам да вярвам, че рано или късно България ще стане нормална европейска държава, че ние няма да имаме сегашните изключително тежки проблеми с оцеляването. Занимавайки се със синдикализъм, обиколих почти целия свят - бил съм в 49 страни и видях къде как са устроени държавите и къде как живеят хората. Мисля, че, рано или късно, ще направим модел на общество, което естествено ще има своите проблеми, но те няма да бъдат толкова остри. Примирил съм се, че ако не ние, то поне нашите деца ще имат нормална държава, и ме блазни мисълта, че и аз съм дал скромен принос за това. Мога спокойно да кажа, че Подкрепа избегна трусовете, които съпътстваха всички останали подобни организации. Тя остана единна, макар да не мога да кажа, че не е имало разправии. За много хора чрез организацията синдикализмът стана професия. Занимават се с тази дейност от седем, осем, десет години. Като трябва да се отбележи, че сме създали организация не за лично ползване или за интересите на няколко души, а в защита на общочовешки принципи. Явно имаме достатъчно последователи, за да можем и днес да бъдем на терена. И днес много хора ни вярват, и днес продължаваме да воюваме за тяхното доверие. От шестнадесет години сте в българската политика. Намира ли се все още нещо в нея, което ви изненадва?- Животът е толкова многообразен, че колкото и да си видял, винаги може да ти предложи нови изненади. Практически едва ли има по-значително събитие в новата ни история, в което да не сме взели участие или за което да не сме изразили мнение и становище. Фактът, че ние сме единствената организация, оцеляла от тоталитарно време досега, говори, че сме се ориентирали добре в бурните и непредсказуеми събития. Стоите встрани от политиката и бизнеса и до известна степен сте между тях. Помогнете на обикновения човек да разчете знаците от публичното пространство, които показват, че двете прослойки са обвързани, както често се говори...- Това, за което питате, има и по-прости названия. Макар политиците да са едни от най-необичаните хора, без политика не може. Друг въпрос е как в нея да попадат хора, които да не остават глухи за интересите на тези, които са гласували за тях. В България твърде често, да не кажа почти винаги, на по-късен етап има разминаване между обещаното и действията. Когато човек вземе властта в ръце, той сам избира дали да ползва правата, които тя дава, в интерес на хората или в свой интерес. В същото време бизнесът търси хора, които ще създадат удобни за него правила. И често пъти политиците предварително поставят условия на бизнеса - правилата ще бъдат такива, каквито ги искаш ти, ако ми се отблагодариш. Това се превърна в практика, но в същото време е в основата на много неудачи, които станаха в държавата. Не казвам, че подобна практика няма по света. Напротив. Бизнесмените са склонни да инвестират в политиците. Но в развитите демокрации се постъпва по-принципно, а не строго индивидуално. Кой е политикът, който ви впечатли за тези шестнайсет години? - Имаме прекалено много политици, но нямаме държавници. Няма я онази особена категория хора, които са надраснали личното и живеят единствено с каузата на държавата, каквото и да им струва това. По света такъв е Шарл де Гол, който направи Франция отново велика сила, такъв е Ататюрк, който извади страната си от крайна криза. Такава е Индира Ганди, Дън Сяо Пин. Разбира се, понякога големите държавници използват изключително твърди методи, за да направят държавата такава, каквато считат, че трябва да изглежда. При което се дават огромни жертви. Но в крайна сметка постигат целите си и това става с цената на пълно пренебрежение на личния си интерес. У нас политиката решава преди всичко битово-материални проблеми. За нещастие през всичките тези години не намерихме държавник, които да ни изведе от хаоса и затова се влачим на опашката на европейската цивилизация. В Полша един Лех Валенса имаше качествата на държавник, макар че взетите мерки му струваха авторитета. Вацлав Хавел също бе такъв. Ние нямахме късмет.Преди време във вестникарски статии вас ви определяха като българския Лех Валенса...- Силно казано. Не можем да сравняваме полския и българския народ. Те са много по-солидарни от нас. При тях взаимопомощта е много по-развита. И те винаги са яли шамари и отляво, и отдясно. Но въпреки това запазиха националния си дух и борбеност, макар жертвите им да са несравними с нашите. Полша винаги е била изкупителна жертва и въпреки това духът на поляците се е запазил. Синдикалното движение като противовес на тоталитарния режим там се разви буквално за седмици. И стана масово именно в период на силен тоталитаризъм. За месеци поляците направиха организация, която наближаваше десет милиона души. Точно Солидарност нанесе първия сериозен удар на тоталитарната система. Ние можем да се гордеем само с факта, че сме вторият свободен и независим профсъюз в Източна Европа. Но развитието ни протече абсолютно различно. Не трябва да се забравя, че в началото Подкрепа се легитимира пред света като малко група хора, борещи се за човешки, а не за синдикални права. Пак вестниците ви наричат един от най-осведомените хора в страната. Преди време бяхте сред първите, които заговориха за завръщането на Симеон Сакскобургготски като фактор в българската политика. Как ще се казва следващият премиер на България? - Нека изчакаме да видим как ще се подредят листите по градове и ще ви кажа. Искам да видя водачите, хората, които ще бъдат издигнати, и ще дам прогноза - толкова и толкова депутати за БСП в Стара Загора, толкова за СДС, толкова за НДСВ...Това, че като президент на Подкрепа, както и цялото ръководство на синдиката, сме много осведомени, не би трябвало да учудва никого. При нас членуват хора от всички краища и от всички професии. Имаме регионални и професионални структури. Събираме се редовно, имаме комуникация и връзки помежду си. Знаем към кого да се обърнем за решаването на всеки проблем. Хората ни са навсякъде и държат очите си отворени.Аз съм може би първият политик от по-значима величина, който беше при царя още когато това се смяташе за ерес - през 1990 година. Давахме си сметка, че той е личността, която може да възстанови надеждите за промяна на статуквото, каквото то се бе сложило след управлението на Виденов и към края на управлението на Костов. Хората искаха промяна и той като личност отстрани, незабъркана в нашите политически игри, имаше възможност да осъществи тази промяна. Но за съжаление в оглавената от него партия най-късно разбраха защо хората гласуват за тях. Според мен царят се появи с добри намерения, но сбърка при формирането на екипа си. Като пълководец той не разполагаше с армия. Александър Македонски може и да е бил гениален, но би бил нищо без фалангата зад себе си. Царят заложи на абсолютно непознати хора, които с течение на времето започнаха да си вярват, че са велики, и това доведе до днешните скандали.За вас това изненадващо ли бе?- Да, това беше изненада за мен, защото беше рискована стъпка. Давам си сметка, че царят нямаше възможност за голям избор. Но въпреки това той не трябваше да се опира изцяло на Стоян Ганев, който по същество бе архитектът на всичко, което стана. Самият аз с недоумение наблюдавах нещата. Трябваше да мине време, за да се разбере, че се прави грешка. Не трябваше да се залага на хора, които не са доказали компетентността си в политиката. Може да си превъзходен хирург и въпреки това да не ставаш за нея. Нищо не гарантира, че като световноизвестен професор ще си добър в парламента.Често казвате, че сте уморен от битките. В същото време периодично прогнозират влизането ви в политиката. Къде всъщност е бъдещето на Константин Тренчев?- Синдикалните занимания са тясно свързани с политиката и все пак не са политика в общия смисъл на тази дума. За мен никога не е било проблем да вляза в нея, все пак като един от основателите на СДС съм редил листите с депутатите. Но не ме е блазнило. Не трябва да се кандидатирам за парламента или да искам пост в изпълнителната власт, защото съм се хванал с дейност, която, макар и критикувана, е много полезна. Не мога да нося и двете дини. Избрал съм своята още през 1989 година. С медицински пример бих казал, че ако сега реша да вляза в политиката, от шеф на болница ставам ординатор. Какво друго мога да получа в парламента, освен гарантирана заплата и възможността да се мотая по цял ден и да не правя нищо? Не ме привлича подобна перспектива. Аз съм свикнал да работя, доставя ми удоволствие. Имам и други перспективи - да отида в световните синдикални структури, при семейството си в САЩ. Мисля обаче, че още има какво да дам, най-малкото да подготвя човек, който да поеме нещата. Тогава вероятно ще се заема с това, което много обичам - науката. Най-добре се чувствам и най-добре живея, когато се занимавам с нейните проблеми. Сега почти не ми остава време и ми е повече странично занимание. Но въпреки това в никакъв случай не съм загубил връзка с тази страна на моята същност. Дори напротив, с нея най-много съм в хармония. Кой беше първата заблуда, с която се простихте в политиката?- По-добре да ви кажа с какво никога няма да се простя. С негодуванието към хора, които имат по няколко завода, имат и задължения за неизплатени работни заплати към служителите си, които им изработват продукцията, от която печелят. И които в същото време си купуват лимузина Майбах с всички екстри за 400 000 евро и Бентли Континентал за 300 000 евро. Това е реален пример от действителността. Никога няма да спра да се боря с такива субекти, които очевидно не чувстват никакъв морален ангажимент към хората, които са ги направили богати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във