Банкеръ Weekly

Съдби

КОНСТАНТИН МАРКОВ: СИГУРЕН СЪМ, ЧЕ БЪЛГАРИН СКОРО ЩЕ ПРОБИЕ НА ГОЛЯМА ПОПСЦЕНА

ЛЕГЕНДАРНИЯТ БАСИСТ НА ТАНГРА СТРАНИ ОТ МУЗИКАЛНИЯ ЖИВОТ В СТРАНАТА И ПИШЕ МУЗИКА ЗА КОМПЮТЪРНИ ИГРИНеотдавна асоциацията на частните радиостанции и телевизии в страната АБРО за пети пореден път избра за свой председател основателя на легендарната българска рокгрупа Тангра Константин Марков. Поредното преизбиране на музиканта се прие в медийните среди като нещо нормално и като че ли само малцина се попитаха как вече толкова време Марков успява да запази абсолютното доверие на колегите си. Във времена, известни с това, че партньорите и приятелите в бизнеса бързо се залюбват и още по-бързо разлюбват. Старая се да отделям нещата, които могат да ни скарат от това, което ни обединява - разказва Марков.- За щастие второто е много повече. Трябва да призная и че ние в ръководството на асоциацията вече се познаваме толкова добре, че много от решенията взимаме почти без дискусии, знаейки кой на какво мнение е.Константин Марков е от поколението български попзвезди, които непосредствено след промените в края на 80-те години на миналия век оставиха китарите, слязоха от сцената и се спуснаха да правят бизнес. В началото на 90-те години басистът на една от най-бунтарските групи създаде, заедно с друга легендарна музикална фигура - щуреца Кирил Маричков, първото рокрадио станция в страната. Повече от десет години радио Тангра не измени на аудиторията си, преди през юли 2003 г. честотата му да се заеме от любимия на собственика на радио Дарик Радосвет Радев спортен коментатор Томислав Русев и неговата спортна станция Гонг. Кончината на Тангра предизвика много дискусии сред феновете на рокмузиката, които по най-различни начини (включително и с митинг пред паметника на Стефан Стамболов в столицата, на който показаха списък с над 4000 подписа) изразиха любовта и подкрепата си към музикалната радиостанция и поискаха от собствениците й да направят всичко възможно да я съхранят. Радио Тангра се създаде с много ентусиазъм, набра популярност, но в един момент просто се видя, че у нас трудно могат да съществуват толкова тясно профилирани станции, каквото беше то - пояснява Марков. - За закриването му повлия и фактът, че доскоро, а и в момента, радиопазарът бе напълно разбит от неадекватен брой радиа, част от които провеждаха нелоялна конкуренция. И заради десетте години, през които отглеждаше чисто рокрадио, и заради лидерската си позиция в най-авангардната българска попгрупа съдбата на Марков като че ли говори, че той си е заплюл ролята да бъде пионер в нещата, които прави. По-възрастните почитатели на попмузиката със сигурност си спомнят изключително модерното звучене на Тангра през 80-те години и невиждания другаде по музикалната сцена ню уейв имидж на членовете й. До голяма степен се опитвахме да предвиждаме и да изпреварваме тенденциите в музиката, да ги вкарваме навреме в България, доколкото в ония години това беше възможно - разказва основателят на групата.- Затова и в края на 70-те се случиха промените, които направиха групата това, което хората знаят и помнят и до днес. Част от парчетата, с които Тангра стана известна - Оловният войник, До последен дъх, Черно-бяла снимка и още няколко, аз замислих още през 70-те. Тогава те не можеха да бъдат изсвирени. В онзи състав изпълнявахме преди всичко хардрок. Вярно - не според масовия вкус, подобен на Дийп пърпъл, Рейнбоу и Уайт снейк, а по-специфичен - повлиян от Стрийт хард, Махагъни ръш, Ръш. Но все пак хардрок. В един момент усетих, че като рокформация групата достига равен период, няма собствено послание към публиката и че нещата трябва да се променят. Промяната се оказа много успешна.Според Марков последните години на социалистическия режим в страната в никакъв случай не са били благодатна почва за правенето на попмузика. Разбира се, че имахме проблеми да правим това, което наистина искахме - припомня си той. - Днес хората нямат никаква представа за отношенията в ония години. И няма как да имат, защото събитията в тогавашния музикален живот приличаха на сюжет от роман на Джордж Оруел. Както и цялата ни действителност. На първо място, беше много трудно да напишеш песен, която да се изпълнява публично, ако нямаш титлата заслужил композитор, присъдена ти от съответния съюз. За да издадеш албум, трябваше да вкараш в него всички по-известни имена и ако накрая случайно остане място, да запишеш и нещо свое. Всички парчета минаваха през всевъзможни комисии - одобравящи текста, музиката, готовия запис, които в крайна сметка осакатяваха музиката. И въобще изкуството, тъй като комисии имаше във всички жанрове. През 90-те години Марков, още като собственик на радио Тангра, създаде едно от първите музикални класации за българска попмузика. В момента Българският Топ 100 се излъчва в ефира на телевизия Би Ти Ви и е най-популярното и престижно пресяване на музиканти в страната. В последните месеци много коментари предизвика фактът, че класацията вече презентира и класира попфолк изпълнители. Бих сравнил тези коментари с вълненията, които предизвика въвеждането на ДДС в България - усмихва се той.- Този данък не е измислен тук и отдавна има практика как да се прилага, но въпреки това кой ли не се изказа по темата. Същото се получи и с коментарите по повод влизането на попфолка в Българският Топ 100. На всички искам да кажа само че подобни класации представляват специфично седмично изследване, което не може да е половинчато, ако иска да даде обективна оценка какво става в ефира на съответната страна. Мисля, че българската попмузика върви повече от успешно. Проблемът е, че сцената е толкова наситена, че е трудно на нея да се откроят ярките таланти, каквито безспорно съществуват. Имам възможност да пътувам доста в Югоизточна Европа и убедено твърдя, че имаме много сериозни постижения. Според мен е само въпрос на време някой български изпълнител или група да пробият на по-голяма сцена - европейска или световна. Както вече успяха украинци, румънци и други.Въпреки че продуцира Българският Топ 100, според някои в момента Марков като че ли е безразличен към случващото се в музикалния живот на страната... Не е вярно, не съм се откъснал от музикалния живот - опровергава той. - Напротив, непрекъснато го следя, най-малкото заради класацията, на която съм продуцент. Самият аз обаче предпочитам да правя музика за компютърни игри и в момента работя с една чуждестранна компания. Работя и за различни международни и преди всичко за американски музикални проекти. Създаването на музика за игри е нещо много по-различно от това, с което хората в България ме познават. Това в момента ме вълнува и това е важно за мен. Затова и много се зарадвах на изключително ласкавата оценка, която известният американски музикален критик Том Маноф ми даде преди време.Композициите звучат наистина напълно различно от това, което хората помнят и знаят за Марков и Тангра. В тях непрекъснато се преплитат български фолклор с най-съвременно електронно звучене, а общото усещане е за съвременна опера от най-авангарден тип. Може би някога отново ще дойде момент, в който ще реша да пиша музика за български групи - обещава той. - Днес обаче удоволствие ми създават други неща и се радвам, че моите опити и търсения срещат положителна реакция там, закъдето се правят - в чужбина. ПО ГОРЕЩИТЕ ТЕМИ: За АБРО Работата ни започна главно с ентусиазъм и с желание да се учим от грешките си. За един сравнително кратък период обаче организацията набра сериозен и опит. И то не само в работата си в страната. Асоциацията е призната за най-добре организираната сред всички сходни структури в Югоизточна Европа. Поради това тя бе избирана в максимално позволения от устава период за председател на международната асоциация на броадкастърите в региона СИНАП, където членуват над 750 радиостанции и телевизии от 12 страни. В момента аз съм член на управителния съвет на асоциацията. Това е безспорно признание за АБРО в международен план.За спора на АБРО с ПРОФОНИстината за този спор, както при повечето спорове, е някъде по средата. Организацията на музикалните продуценти в страната - ПРОФОН, иска от радиата и телевизиите те да плащат за това, че излъчват музика. През годините позицията на медиите еволюира и сега никой не оспорва, че те следва да превеждат отчисления на ПРОФОН. Въпросът обаче е в какъв размер. Смятаме, че той трябва да отговаря на икономическите реалности в България. За съжаление, смятам, че дефинираните в момента претенции на ПРОФОН не отговарят на тези реалности. ИСТОРИЯТА НА ГРУПА ТАНГРАРокгрупа е създадена през 1976 г. в София, от Константин Марков и Александър Петрунов (Сашо Гривната). Тангра има 15-годишна история, през нея минават Чочо Владовски, Стенли, Васил Найденов, Вили Кавалджиев, Личо Стоунса, Дани и много други. Условно периодите на групата са три. До началото на 80-те Тангра е ориентирана към хардрока, от тогава е Първата награда от Младежкия конкурс за забавна песен (София,1978-а с Ако имаш време, соло вокал на Александър Петрунов), Първа награда от същия конкурс (1979-а с песента Очакване - соло вокал на Вили Кавалджиев). През 1978-а Тангра участва в културната програма на Световното изложение в Монреал. Началото на 80-те е и начало на втория период на Тангра, тогава солист е Чочо Владовски, стилът е мелодичен рок. Оттогава са големите хитове Нашият град, Богатство, Любовта без, която не можем. През 1984 г. с привличането на Стенли за певец започва третият период, музиката е ориентирана къмню уейв. Съставът от този период е Стенли - соло вокал, Косьо Марков - бас, Йордан Ганчев (Дани) - китара и вокал, Валери Миловански - китара, Емил Герасимов - ударни. Оттогава са силните хитове Оловният войник (1985-а - печели първа награда на Младежкия конкурс същата година), Жулиета, Бъди какъвто си, До последен дъх и др. От 1986-а Тангра работи в клубове в Европа, след което групата се разпада.

Facebook logo
Бъдете с нас и във