Банкеръ Weekly

Съдби

КОНЦЕРНЪТ ПАЛЕСТИНСКИ ТЪРГОВСКИ УСЛУГИ - ФАБРИКА ЗА МИЛИАРДИ

Ако се вярва на различни институции от Израел, палестинският лидер Ясер Арафат държи по личните си сметки близо 1.3 млрд. щ. долара. В тази сума са включени и над 500 млн. щ. долара, контролирани от Организацията за освобождение на Палестина, чиито средства се управляват отделно от бюджета на палестинската автономия. Финансовият министър на Палестина Селям Файяд все още не знае колко са авоарите на лидера си. С встъпването си в длъжност през юни тази година бившият служител на Международния валутен фонд бе натоварен да консолидира активите на палестинската автономна власт, които в момента са пръснати из цяла джунгла от агенции и компании. На 13 август в отчет пред комисията по отбрана и международни отношения на Кнесета израелският шеф на военното разузнаване генерал Арон Зееви заяви, че Ясер Арафат държи Файяд настрани от спестяванията си. По-голямата част от инвестициите на Палестинската автономна власт са направени чрез местния концерн Палестински търговски услуги (Palestinian Commercial Services Co.). Той е базиран в Рамала и вложенията му в началото на 2000 г. (последната дата, за която има официални данни) са били оценени на 345 млн. щ. долара. Те включват 15% от Нешънъл бевъридж (National Beverage Co.) - компанията, която бутилира Кока-кола за палестинските територии, както и дял в канадския производител на лекарства Байоник лайф сайнсис (Bioniche life Sciences Inc.).Акционерното участие на Палестински търговски услуги (ПТУ) в Нешънъл бевъридж е било оценено през 2000 г. на 1.5 млн. щ. долара. Толкова от компаниите притежава и щатската Кока-кола. Според Стийв Лерой, говорител на американската групировка, продажбите от палестинското поделение доста са намалели заради израелските мерки за сигурност и заводът в Рамала се бори да премести своя цех за бутилиране на напитката в други части на Западния бряг. През септември 1999 г. ПТУ инвестира в Байоник - канадска фирма с 230 служители, разработваща лекарства срещу ракови заболявания. Концернът прави инвестицията, след като съветникът на Арафат Мохамед Рашид присъства на презентация на компанията в град Лондон, провинция Онтарио. Байоник съобщи, че през финансовата година, приключила на 30 юни 2001 г., е регистрирала чиста загуба от 3.1 млн. кан. долара (1.97 млн. щ. долара) при оперативни приходи в размер на 31.5 млн. кан. долара. Компанията плаща на ПТУ около 540 хил. щ. долара годишни лихви. Най-голямото единично вложение на ПТУ, оценено на 60 млн. щ. долара през 2000 г., е било в Йерихон турист ризорт (Jericho Tourist Resort) - казино, обслужващо израелците, останали изолирани след затварянето на Западния бряг от страна на Израел. Много по-ценни от тези инвестиции обаче саприходите на Палестинската автономна власт от контрола й върху икономиката на страната. Когато през 1994 г. Арафат се завърна от изгнанието си в Тунис, за да създаде държавата Палестина, той основа и монополи - за бензин, за цимент и за други промишлени производства, в които автономията има дял. Например ПТУ оценява стопроцентния си дял само в циментовия монопол на палестинските територии на 50 млн. щ. долара през 2000 година. Концернът държи и 8% от акциите на местния телефонен монопол - Палестина телекъмюникейшънс (Palestine Telecommunications co.), известен също като Палтел (Paltel). Сред другите му собственици са йорданската Арабска банка и компанията Палестина дивелъпмънт енд инвестмънт (Palestine Development Investment Co.) или Падико (Padico). ПТУ притежава 8% от Падико, а други 5% са собственост на саудитския милиардер принц Алуалид бин Талал. През 1995 г. Падико стана съосновател на палестинската фондова борса - електронен пазар, на който се търгуваха 25 местни компании. От септември 2000 г. до 20 юни 2001 г. акциите на Падико загубиха 48% от стойността си, а на Палтел - 34 процента. Оттогава до днес те не са търгувани на борсата. Друг източник на приходи за Палестинската автономна власт са различните данъци, които Израел плащаше на Арафат до декември 2000 година. Според икономическото споразумение за създаването на автономията, подписано между Израел и ООП през 1994 г., израелската държава трябва да плаща на палестинците данъците по вноса и ДДС, събрани от израелските данъчни власти за стоките, предназначени за Палестина. Например, когато газовите станции в Палестина купуват гориво, това става чрез автономната власт, която действа като посредник между израелските доставчици и местните търговци на дребно. Правителството на Израел събира данъците за газа от израелските доставчици и ги праща на палестинците. През декември 2000 г. обаче Израел замрази тези вноски. По данни на Световната банка, до средата на тази година са акумулирани над 600 млн. щ. долара от данъци за газ и по други пера. Едно възстановяване на редовните плащания би носило по оценка на Световната банка по 29 млн. щ. долара месечно на Палестинската автономия.Според Файяд обаче, парите от тези данъци невинаги са отивали в сметките на автономната власт. Израелците са депозирали данъчните постъпления от газовите доставки по сметка в Банк Лиюми Ле-Израел (Bank Leumi Le-Israel Ltd.) в Тел Авив, контролирана лично от Арафат, свидетелства управителният директор на Палестинския икономически съвет за развитие и възстановяване (Palestinian Economi Council for Development and Reconstruction). Организацията, известна още като Пекдар (Pecdar), отговаря за разпределението на 100 млн. щ. долара от помощите за автономната власт, които се харчат всяка година за пътища, училища и други обществени дейности. Парите на Организацията за освобождение на Палестинасе държат отделно от средствата на Палестинската автономна власт. По данни на ООН организацията представлява палестинците по целия свят, включително 2.4 млн. бежанци в Ливан, Сирия и Йордания. ООП има над 80 дипломатически мисии по света и шестчленен екип в централата на ООН в Ню Йорк, които трябва да се издържат. Плащат се пари и на семействата на ранените и убитите борци на ООП, както и на хвърлените в израелските затвори дейци на организацията. ООП е основана от Арабската лига през 1964 г. и в исторически план е била финансирана от безвъзмездни помощи от страните членки на лигата, включително Ирак, Кувейт, Либия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. След войната в Залива, когато Арафат се дистанцира от Ирак, тези волни пожертвования доста намаляват. След подписването на споразумението в Осло през 1993 г., което очертава границите на Палестинската автономия, много арабски държави започват да превеждат пари на палестинското правителство вместо на ООП.ООП набира пари и от благотворителни организации и отделни лица и с тях създава няколко инвестиционни фонда. Един от тях - Данъчният фонд за освобождение на Палестина (Palestinian Liberation Tax Fund), се финансира от арабски правителства. Те облагат с данък между 3.5 и 7% заплатите на палестинците, които работят в техните страни. Парите отиват в ООП.Основният инвестиционен източник на ООП е Работническата общност на мъчениците на Палестина (Palestinian Martyrs Works Society), позната като Самед (Samed). Тя е основана през 1970 г., когато щабквартирата на ООП е била в Йордания, година след избирането на Арафат за неин ръководител. Самед притежавала селскостопански кооперативи, филмово студио, фабрика за детско облекло, безмитен магазин в Танзания и ресторант в Близкия изток. Според свидетелствата на Хасан Абу-Либдех - член на борда на Самед преди десет години, а днес директор на Централната статистическа служба на Палестинската автономия, тези инвестиции са били губещи. Той твърди, че Арафат е честен човек и никога не е използвал парите на ООП за лично облагодетелстване. Арафат от 16 години носи един и същ костюм с цвят каки. Той не е женкар, не пие алкохол, няма вили и самолети. Арафат води мизерен живот, кълне се Абу-Либдех. Що се касае до 38-годишната му съпруга Суха, която живее в Париж с дъщеря им, тя е живяла във френската столица и преди да срещне палестинския лидер, така че в това няма нищо необичайно. Израелците обаче не са толкова доверчиви към финансовото състояние на Арафат. Те обосновават съмненията си с документите, намерени в разрушенията на част от щабквартирата на палестинския лидер в Рамала, които доказвали, че той бил свързан със самоубийствените атентати срещу еврейския народ. Между книжата били открити доста молби за заплащане на бойци от Фатахкоито Арафат лично бил одобрил.В един от документите от януари тази година например Марван Баргути - ръководител на Фатах на Западния бряг, който е в израелски затвор, поискал по хиляда щатски долара за 12 души. Арафат бил написал в края на молбата: Моля, дайте по 350 долара на всеки и се бил подписал. В други подобни документи палестинският лидер отпуснал 300 щ. долара срещу молба за две хиляди и 800 щ. долара по искане за три хиляди. Във всичките описани случаи той изпратил книжата за изплащане във финансовото министерство, преди новият финансов министър Файяд да поеме поста.Според израелския експерт от военното разузнаване Ейсин, Министерството на финансите на Палестина е можело да дава пари на Фатах, защото е отклонявало средства от чуждестранните помощи чрез използването на нереални валутни курсове. Около 55 млн. щ. долара от 90-милионния месечен бюджет на Палестинската автономия идват от чуждестранни донори, които плащат в щатски долари. Заплатите на палестинските чиновници обаче били плащани в израелски шекели по 3.75 за един щатски долар. Пазарният курс обаче бил средно 4.75 шекела за долар. Пресметнато за 55 млн. щ. долара това прави 206 млн. шекела вместо реалните 261 милиона. Следователно властите са задържали по около 20% от чуждестранната помощ, или по 11 млн. щ. долара на месец. И тъй като финансите на Палестинската автономия били управлявани като на частна компания, израелските тайни служби не можели да проследят всички пари на Арафат. Те смятат, че палестинската държава има по-малко от 500 млн. щ. долара без замразените от Израел пари, а ООП има най-малко 1 млрд. щ. долара, най-вероятно по сметки в Швейцария.Самият Файяд не очаква да намери всичките пари на Палестинската автономна власт в палестински банки. Освен това, за разлика от Елсин, той прави разлика между средствата на ООП и авоарите на Арафат. Когато преди месец бяха подновени разговорите на високо равнище между Израел и Палестина, първата среща бе между Файяд и външния министър на Израел Шимон Перес. На нея палестинският финансист успя да убеди Перес да му повери 15 млн. щ. долара от замразените пари от данъци с аргумента, че той лично наблюдава преводите и няма да допусне парите да попаднат в терористи или в чуждестранни банкови сметки. Днес Файяд трябва да убеди Арафат да му повери изчезналите милиони, които са много повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във