Банкеръ Weekly

Съдби

КОМАРДЖИЯТА НА НЕФТЕНИТЕ ПОЛЕТА

Бън Пикънс ценял най-много независимостта. А според него нейното име е нефтът. Почти през целия си живот той умножавал своите запаси от черно злато. Пикънс е сред първите, които започнали да нападат големите нефтени компании, като активно изкупували акциите им с цел да получат контролните пакети. След като станал жертва на собствените си успехи обаче, той стигнал до извода, че днес виртуалните стоки могат да донесат на притежателите си много повече богатство, отколкото реалните.Търсачът на черно златоТомас Бън Пикънс е роден през 1928 г. в малко градче в щата Оклахома. Баща му бил успяващ бизнесмен. Той купувал от фермерите парцели земя в богати на нефт райони, обединявал ги и след това ги продавал на нефтените компании. По онова време в САЩ се разгаряла поредната нефтена треска и бизнесът на бащата осигурявал охолен живот на семейството. Но борбата с големите нефтени компании била трудна и неравна. Та Пикънс-старши изоставил собствения си бизнес и започнал работа в нефтената компания Филипс. По тази причина се наложило семейството да се премести в съседния щат Тексас.Бън бил единствено дете и родителите му го глезели, но в същото време го учели на самостоятелност. Пикънс завършил специалността геоложко проучване в университета в щата Оклахома. Това сякаш предопределяло бъдещото му - да тръгне по стъпките на баща си във Филипс. Там през 1951 г. той започнал кариерата си от най-ниското стъпало.Работата в голямата компания обаче твърде скоро му доскучала - нужна му била по-голяма самостоятелност. При това всичките му идеи и предложения така и не срещнали разбиране от страна на началниците. Компанията била прекалено бюрократизирана и се придържала към най-строга йерархия. Така три години след назначението Бън зарязал работата си и на 25 години решил да започне собствен бизнес. И тъй като не разбирал от друго освен от проучване на нефтени находища, виждал продължението на кариерата си именно в този отрасъл. В продължение на две години той пропътувал Тексас надлъж и нашир със собствения си автомобил, изследвайки потенциалните находища на нефт, след което продавал информацията на големите компании. Нищо оригинал - по онова време мнозина се опитвали да открият черно злато, живеейки в колите си и кръстосвайки цяла Америка.Но Бън твърде бързо разбрал, че този път няма да го отведе до славата и богатството. Големите му старания не му носели големи пари, а и самият той не хранел илюзии, че ще открие съкровище. Единственият изход, който виждал, бил да се заеме с добив на нефт вместо с проучване. През 1956 г. с двама свои колеги Пикънс създал компанията Меса Петролиъм (Mesa Petroleum). Първата работа на партньорите била да съберат всичките си сондажни проекти и използвайки проучените запаси като гаранция, да вземат заеми за разработката на нови находища. Меса Петролиъм била независима от момента на образуването си. Първоначалният капитал на компанията бил едва 2500 долара. Бън притежавал половината компания, а партньорите му - по една четвърт. Така че Пикънс станал шеф на Меса Петролиъм.Тримата бързо успели да разгърнат уменията си и през 1962 г. компанията вече реализирала печалба в размер на 750 хиляди долара. Междувременно Меса се заела с проучване и добив на нефт в Канада и Северно море. Но и тези мащаби не устройвали Бън. С такъв бизнес се занимавали десетки компании, а истински големите в отрасъла били единици. Така че бъдещето на Меса до голяма степен било предопределено - да се обедини с по-големите си конкуренти.Ловният сезон е откритЗа да оцелее на пазара, компанията трябвало да се окрупни, а за това пък били необходими допълнителни средства. През 1964 г. Меса извършила първично публично предлагане на акциите си, за да увеличи капитала си. Но получените средства не стигнали за дълго. И Пикънс насочил поглед към Уолстрийт. Той заел стратегическа позиция между капитала и нефтения бизнес. Първите опити на Пикънс да спечели на борсата били далеч от пазара на нефт. Търсейки средства, той се заел с търговия на срочни договори за фуражно зърно. В резултат на това в края на 60-те години на миналия век малката нефтена компания се превърнала в един от най-големите доставчици на храни. Нещо повече - през 1973 г. на Меса принадлежали 150 хиляди глави едър рогат добитък. Впоследствие заради неблагоприятната промяна на конюнктурата се гигантското стадо било продадено на загуба. Пикънс извършил първата си голяма сделка с акции в края на 60-те години. По това време нефтената промишленост на САЩ преживявала сложни времена. Повечето леснодостъпни находища вече били проучени и компаниите пристъпили към изразходване на запасите си. Най-големите се насочили към чужбина, а на другите им се наложило да затегнат коланите. Разходите за проучване на нефтени находища намалявали, съкращавали се и работни места. За да се измъкне от капана, Пикънс намислил да извърши поглъщане. Той избрал за своя цел компанията Хюготон (Hugoton). Тя била по-голяма от Меса, но не бързала да разработва запасите си. В същото време капитализацията й била няколко пъти по-ниска от стойността на принадлежащите й запаси от нефт. Пикънс купил компанията след като се договорил с основните акционери. По-нататъшните поглъщания били направени на конвейер. Малки и средни конкуренти бързо се съгласявали на сделка, а Пикънс получавал нефтени находища, без да плаща за скъпи проучвания. Това обаче били дребни сделки. И Пикънс решил да подгони по-едър дивеч. Още повече че тогавашната ситуация на американския фондов пазар била благоприятна за това. През 1980 г. президент станал Роналд Рейгън и политиката му на либерализация на данъчното законодателство довела до лавинообразен ръст на индустрията, на борсовите спекулации, на сливанията и поглъщанията. Критериите за оценка на предприятията и на техните акции се променяли стремително. Сделката по поглъщането на деветата по големина нефтена компания в САЩ Коноко (Conoco) от химическия гигант Дю Пон (Du Pont) на стойност 7.8 млрд. долара била апотеозът на новата вълна. След продължителен анализ Пикънс избрал за своя мишена Ситис Сървис (Cities Service). Тя заемала 38-о място сред най-големите компании според класацията на Форчън. Сред нефтените дружества Ситис Сървис била на 19-о място. Размерите на самата Меса били значително по-скромни. Според изчисленията на Пикънс, стойността на акциите на Ситис покривала само една трета от стойността на резервите й. Дълго време той методично купувал акции на компанията. И през 1982 г. направил враждебно предложение на акционерите на Ситис - да закупи такъв дял, че да си осигури пълен контрол върху компанията. Тя обаче решила да се защити и в отговор предложила на акционерите на Меса пари за техните акции. Така се наложило да се отбранява самият Пикънс. Помощта дошла съвсем неочаквано. В борбата за Ситис се включили и по-опасни съперници. Нефтената компания Гълф (Gulf) предложила двойна цена за акциите на Ситис. Но след като попаднала под ударите на антимонополното законодателство, била принудена да отстъпи победата на Оксидентъл Петролиъм (Occidential Petroleum). Пикънс не бил в отбора на загубилите - продавайки своя пакет акции, той спечелил около 40 млн. долара. След това предложил да купи Дженерал Америкън, но бил изпреварен от Филипс (Phillips). Хазартът на рискованата, но изключително доходна игра на фондовия пазара постепенно завладявал Пикънс. След като разбрал, че може да забогатее не само продавайки нефт, но и спекулирайки с акции, Пикънс започнал да търси нови възможности.От реалния към виртуалния бизнесВ началото на 1983 г. пред компанията Меса Петролиъм възникнали проблеми. Обширните проучвателни работи в Мексиканския залив гълтали все повече пари. На компанията били необходими 300 млн. долара. И Пикънс измислил как да ги спечели. Гълф Петролиъм, шестата по големина нефтена компания в САЩ, се превърнала в поредната негова мишена. Притежавайки малки средства, Пикънс смятал, че ще може да спечели победа чрез бързи действия. През втората половина на 1983 г. той концентрирал в анонимни сметки в различни банки над 13% от акциите на Гълф. Пикънс настоявал, че иска да предостави на разпореждане на акционерите на Гълф резервите на компанията, за да получат повече пари. Мениджърите пък го обвинявали в спекулации. В края на 1983 г. общото събрание на Гълф гласувало по повод плановете за по-нататъшното развитие на компанията и Пикънс загубил с 48 срещу 52% от гласовете. Победата била близка, но ресурсите му били на изчерпване. В началото Пикънс купувал акциите за 41 долара всяка, а сега плащал за книга повече от 60 долара.Шефът на Гълф Петролиъм Джеймс Ли убеждавал Пикънс да прекрати опитите за враждебно поглъщане, обещавайки му след две години да вдигне цената на акция до 70 долара. Но Пикънс не искал да чака. И се оказал прав. Компанията Стандарт Ойл ъф Калифорния (Standard Oil of California) извършила приятелско поглъщане. Сливането се оказало най-голямото за онова време. В резултат на това Пикънс продал своите акции по 80 долара всяка. Печалбата, която отишла в Меса, възлизала на 300 млн. долара и напълно го удовлетворявала. Сделката била извършена през 1985 година. Меса Петролиъм платила на Пикънс 18.5 млн. долара и така го направила най-скъпо платения мениджър в САЩ. Той се опитал да нападне и ненавистната му Филипс, но тя устояла на атаките, като правела дългове и вдигнала курса на акциите си. Изплашените мениджъри на нефтените компании в цяла Америка повишавали стойността на акциите си, опасявайки се от нови атаки. Въпреки това скоро самият Пикънс се превърнал в мишена на подобни действия. През 1986 г. милиардерът Марвин Дейвис се сдобил с необходимия пакет от акции на Меса и започнал да атакува Пикънс. Защитата поглъщала много средства и от 1989 до 1994 г. компанията губела между 80 и 200 млн. долара годишно. През 1996 г. Пикънс подал оставката си. Не съжалявал за загубената работа, защото продал дела си за 35 млн. долара.Вместо епилогПрез 1997 г. Бън Пикънс оглави фонда БиПи Кепитъл Енерджи (BP Capital Energy). Първоначалният му капитал възлиза на 35 млн. долара. Фондът са занимава със спекулации с фючърси за нефт и газ. Първите му стъпки не са много успешни и през 1998 г. активите му намаляват почти десет пъти - до 4 млн. долара. След това обаче бизнесът потръгва и през 2002 г. Пикънс вече управлява 400 млн. долара. Сега той е намерил истинското си признание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във