Банкеръ Weekly

Съдби

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ЛЕОНАРДО ЛИМА?

Скандалното изчезване на Лео Лима и Родриго Соуса от ЦСКА раздуха за пореден път въглените на един стар спор: трябва ли да се ограничи броят на чужденците в българското първенство. Кой ли не се изреди да обяснява каква заплаха са те, как спират развитието на собствените ни таланти и как един ден ще се окаже, че не можем да сглобим дори националния си отбор. Много от големите сили в европейския футбол действително имат подобни трудности. Но така ли е и у нас? Даже само сухата статистика е достатъчна, за да се убедим, че в България няма никакъв проблем с чуждестранните играчи и ако нещо пречи на младите български таланти да се развиват, то идва не отвън, а от собствените им глави. В началото на този сезон в А група бяха картотекирани 57 чуждестранни играчи. В италианската Серия А чужденците са 153-ма, в Англия - 289. Да не говорим за Германия, където т. нар. легионери са 264-ма, или 61% от общия състав на Бундеслигата. В българския шампионат рекордьор по брой на чужденците е Литекс (деветима, ако броим и натурализирания Загорчич), а в цели пет отбора съставът е изцяло български. В Англия минималният брой чужденци е шестима (в Лестър), като големите тимове разполагат с много повече (24 в Челси, 20 в Ливърпул, 19 в Арсенал, 16 в Тотнъм, 14 в Манчестър Юн). Как след такова сравнение бихме могли да се оплакваме, че легионерите застрашават бъдещето на българския футбол?Разбира се, това не означава, че в призивите за ограничаване на бройката на чужденците няма логика. Не искаме да ги спираме, а просто да въведем някакво сито, така че у нас да идват качествени играчи, обяснява председателят на синдиката на българските футболисти Дончо Донев. Според него ще е разумно да се върне лимитът поне за играчи извън Европейския съюз - те да не са повече от петима в отбор. Донев предлага и въвеждане на допълнителни ограничения, като например тези в английската Висша лига, където основен критерий е броят на мачовете на чужденеца в националния му отбор. Впрочем по този критерий от сегашните легионери в А група биха оцелели само трима - македонците Попов (Литекс), Петров и Траянов (Локомотив Пд). Глупаво ще е да продължим да внасяме безогледно нискокачествени играчи, които с нищо не превъзхождат юношите от школата, да кажем, на Локомотив. По-добре е да дадем шанс на собствените си млади играчи, отбелязва синдикалният шеф.Кого защитаваме всъщност?От устата на Донев подобни думи звучат убедително. Един от големите ни таланти през 80-те, Дончо извади лошия късмет да попадне в ЦСКА в епохата на Костадинов и Стоичков. Но макар най-добрите му години да преминаха на резервната скамейка, нападателят от Димитровград успя да остави следа в българския футбол и многократно доказа професионализма си. При това самият Дончо няколко сезона бе в ролята на чужденеца в неособено гостоприемното турско първенство, така че той добре разбира за какво говори. Последното обаче определено не важи за някои от другите гръмогласни противници на чуждестранното нашествие. Срещу легионерите се обявяват 21-22-годишни момчета, които след няколкомесечен престой в даден столичен клуб и след покупката на първото си БМВ изведнъж се загрижват за състоянието на българския футбол. Междувременно същите тези момчета се убеждават, че са достигнали върховете в професията си, губят всякаква амбиция и уменията им си остават едни и същи и на 18, и на 32 години. А група днес е пълна с играчи, които дори след седем-осем сезона зад гърба си още не умеят да центрират, да играят и с двата крака, да изпълняват статични положения... От имената, които се наложиха в последните две-три години, май единствено Георги Чиликов наистина се разви като футболист и овладя умения, с каквито не разполагаше преди. Така че резонно изниква въпросът какво всъщност бихме защитили с евентуален лимит за чужденците - дали българската футболна школа, или просто безоблачното битие на хора, които приличат на истинските професионални играчи само по това, че получават заплати?Митът за детско-юношеските школиВоплите, че чужденците изяждат хляба на младите български таланти, звучат трогателно. Но за какви таланти всъщност става дума? Преди година Славолюб Муслин предизвика огромен скандал, като обвини шефовете на детските школи на Левски, че не са произвели нито един приличен футболист. Сърбинът защитаваше някакви свои интереси и може би е преувеличил, но не много. През последните два сезона само един възпитаник на въпросната школа - Живко Миланов - се появи в мъжкия отбор, а и неговото представяне там само потвърди думите на Муслин. Защото Живко покрай несъмнения си талант показа и една почти отчайваща тактическа неграмотност. Детските формации на ЦСКА като че ли имат по-добра продуктивност, но пък по някаква странна причина повечето от възпитаниците им правят кариера в други отбори, включително и при вечния враг - спомнете си Викторио Павлов, Илиян Стоянов, Станислав Ангелов, Асен Букарев.Школите произвеждат не само все по-малко, но и все по-еднообразни футболисти. Как иначе да обясним факта, че Пламен Марков не може да намери в цяла България приличен десен бек, че в последните години централните бранители на националния тим са или внесени отвън (Загорчич, Пажин), или преквалифицирани от други постове (Г. Марков, Стоилов, Стоянов)?Колкото до сочения като пример софийски Локомотив, там младите таланти от школата започнаха да правят добро впечатление едва когато редом с тях застанаха опитни ветерани като Христо Коилов, Дончо Донев, Явор Вълчинов и Георги Марков. Пък и ако Локомотив може да си позволи известно търпение към младите, в Левски или ЦСКА подобен вариант е изключен. Евентуалният опит да се наложат наведнъж шест-седем юноши ще приключи още при първото равенство на отбора. Така е не само за българските грандове. В Европа има само един голям клуб, който си позволява да разчита изцяло на своята школа - холандският Аякс. Но там под непрекъснатото наблюдение на стотината треньори се намират около 6 хиляди деца. Освен това и Аякс започна да отстъпва от традиционната си политика и да купува готови футболисти като Киву, Сонк, Григера. Негоден за Левски, добър за Интер Любопитно е, че петте български отбора с най-много чужденци в редиците си заемат и първите пет места във временното класиране. Което ни отвежда до въпроса за качествата на чужденците, играещи у нас. Свикнахме да чуваме, че те с нищо не превъзхождат нашите, че един легионер е длъжен да е поне две класи над българските футболисти и така нататък. Само че май ще се окаже, че грешката не е у чужденците, а у българските треньори, чиито оценки не се отличават с особена точност. Как иначе да си обясним, че толкова играчи, отхвърлени у нас като безнадеждни, сега преуспяват в далеч по-солидни първенства? Когато преди две години младият нигериец Кристиян Ободо дойде в ЦСКА, един именит български спец прецени, че той ставал само да чисти басейна. Днес Ободо е един от най-силните футболисти на Перуджа в италианската Серия А и се колебае чия оферта да приеме за следващия сезон - на Интер или на Парма. В Левски се отказаха от услугите на Папе Диоп, за да си скубят година по-късно косите, когато сенегалецът блесна на Мондиал 2002. Шефовете на софийския Локомотив много се смяха на дошлия на проби млад сръбски нападател и след три дни го върнаха в Белград. Две години по-късно същото момче, на име Матея Кежман, подписа с ПСВ Айндховен срещу 20 млн. долара... Подобни примери има за цяла книга. Това обаче е само едната страна на медала. Случаят с Лео Лима и Соуса отлично илюстрира другата - футболисти, които все пак са привлечени от клубните ръководства, но стават жертва или на завистта на съотборниците си, или на особените сметки на треньорите. На Герена все още ядно си спомнят как Любко Петрович прогони Владислав Радимов, един от малкото играчи от световна класа, идвали у нас. Бившият нападател на Сарагоса бе взет на практика без трансферна сума. Само че това никак не се понрави на Любко, който по определени причини предпочиташе да привлича световнонеизвестни, но скъпи свои сънародници. Радимов бе прогонен по доста грозен начин, след като треньорът го обвини в алкохолизъм и нощни оргии. Единствено директната намеса на Михаил Чорни попречи на Петрович да стори същото и с Головской, най-стабилния играч на сините в последните сезони. Сега горе-долу същото се повтори и с Лима и Соуса. Стойчо Младенов от самото начало не бе очарован от най-скъпите си попълнения - вероятно поради факта, че за разлика от другите чужденци в отбора те не бяха доведени от близкия му приятел Жорже Байдек. Въпросът къде отиват комисионите от трансферите витае над Българска армия вече няколко сезона, без обаче да извиква конкретни отговори. Така или иначе, двамата бразилци бяха посрещнати на нож. Половината футболни коментатори у нас ги обявиха за некадърни дебелаци, още преди да са ги видели на терена. Още по-хладен бе приемът им в самия отбор. И най-разсеяният зрител в Борисовата градина е забелязал как Лима и Соуса бяха старателно изолирани от играта и колко рядко получаваха топката от българските си съотборници. Принудени да комбинират само помежду си, двамата показаха отлично разбирателство и по моя скромна преценка бяха единствената заплаха за Галатасарай на реванша в София. Което не попречи да бъдат обявени за големите виновници и след този провал, и след последвалото отпадане от Торпедо. Макар че в Москва Лима единствен реализира наистина професионално дузпата си, а фаталният пропуск бе дело на Младеновия любимец Брито, чиито футболни достойнства безуспешно се опитваме да открием вече 14 месеца. Веселието като престъплениеКолкото и налудничаво да звучи, големият грях на бразилците не бе слабата им игра, а наглостта, с която си позволили да се смеят и веселят в самолета на връщане. В ръководството на ЦСКА има хора, професионално привързани към строевата подготовка, но досега не се е родил човекът, който да запознае бразилски футболист с понятието дисциплина. Навремето в Барселона Ромарио буйстваше по цели нощи в дискотеките, а в часа за тренировка по-лесно можеше да бъде открит на плажа, отколкото на стадиона. Което не му пречеше да е играч от изключителна класа. Лима едва ли може да бъде сравняван с него, но все пак има достатъчно качества, за да му простим факта, че е разказвал вицове в мрачния за Стойчо Младенов час. Колкото до недоволството в ЦСКА, че бразилците били превърнали апартамента си в арена за оргии, то изправя червения клуб пред сериозен проблем. На монахините не е позволено да играят футбол, а едва ли някой друг може да отговори на високите морални изисквания на армейските шефове. Естествено, казаното не цели да защитава Лима и Соуса. Всеки нормален треньор би трябвало да осъзнава, че бразилец е равнозначно на проблем. Но въпросният нормален треньор би се опитал да реши проблема, вместо да гони с всички сили неговия причинител. Не че ЦСКА ще се срине без двама от футболистите си. Като имаме предвид отношенията в тима, може би дори ще играе по-добре без бразилците. Проблемът е в друго: след като направи първата крачка напред, сега отборът се връща обратно. Вместо да се надстроява върху базата на съхранения шампионски състав, в последните няколко месеца усилено се руши. Червените привърженици вероятно си припомнят с тревога предишната титла през 1997-а, която остана самотно притисната между два дълги безрадостни периода за клуба. Дали и миналогодишният успех ще се окаже толкова мимолетен, ще разберем след време. Но ако отговорът е положителен, с какво ли ще се оправдаят армейските шефове, след като неморалните чужденци ги няма вече?ЧУЖДЕНЦИТЕ В А ГРУПАПо отбори:9 Литекс8 Локомотив (Пд), Левски7 ЦСКА5 Славия, Спартак (Вн), Беласица3 Марек, Нафтекс2 Ботев1 Черно море- Видима, Родопа, Локомотив (Сф), Македонска слава, ЧерноморецПо националност:17 Сърбия и Черна гора9 Македония8 Бразилия6 Нигерия3 Грузия2 Русия1 Румъния, Швеция, Сенегал, Аржентина, Албания, Португалия, Латвия, Мароко, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чили

Facebook logo
Бъдете с нас и във