Банкеръ Weekly

Съдби

КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ АУКЦИОНИТЕ?

С наближаване на коледните и новогодишните празници в София отново се заговори за търгове на картини. И отново на т.нар. стари майстори, които вече години мамят нездравото въображение на богатите българи и окуражават фалшификаторите. Информацията за аукционите се процежда през колонките на услужливата преса и придобива сензационно-загадъчен характер. Никакъв каталог, никаква яснота при ценообразуването, стартовите цени, стъпките при наддаването и прочие подробности, които от векове са неизменна част от легитимността на този бизнес в света. Резултатите, според същата преса, са нищожни и твърде съмнителни, но за сметка на това сред купувачите се забелязват персонажи от класическата криминална литература на ХIХ век - тайнствени евреи, загадъчни фатални жени, скромно облечени анонимни милионери...От аукционите се страхуват преди всичко действащите художници. Те още не са стигнали до простата истина, че само в комунистическите страни сто процента от зографите живееха от изкуство. По света от него живеят не повече от 10%, а само един от тях се пада на художниците, които живеят много добре. Страхът им от аукционите е егоистично оправдан - те самите определят своята цена (!) и нямат интерес откритото пазарно договаряне да накърни представата за тях. Да не говорим пък, че липсата на интерес, както често се случва, е тежък удар върху престижа и самочувствието на такива автори.Но действащите художници имат и солиден аргумент в своя защита. Иде реч за широко разгънатата през последните дванайсет години практика да се предлагат творби на т.нар. стари майстори, което си е чиста манипулация на пазара. Тази линия още в началото на 90-те години бе наложена от неколцина художници, все медийни герои, които майсторски рисуваха парични знаци върху девственото естетическо съзнание на новобогаташите. При това положение живите автори останаха на втори план и не можеха да приемат непосилната ценова битка с произведенията на някогашните си учители и кумири. Като хора професионалисти те много добре разбраха каква широка врата се отваря за спекулации и закононарушения. Онези от тях обаче, дарени с професионална и обществена съвест, се отказаха от участие в подобен пазар. И потърсиха други пътища за реализация!Световната аукционна практика, дори тази на Собтис и Кристис (които не са лъжица за нашите уста!), разчита на по-скромни и по-евтини произведения, които гарантират 90% от оборота. И само от време на време се организират аукциони с цени до стратосферата, на които се предлагат Слънчогледите или Ирисите на Ван Гог. Спекулативната BG-търговия с картини нехае за подобен модел, проверен и утвърден от столетия. Тя търси непременно високите ценови етажи в стремежа да направи бърз удар и да реализира колкото се може по-високи печалби. Затова и резултатите от българските търгове са повече от смехотворни, а истинската търговия започва след последния удар на чукчето. След аукциона цените спадат наполовина, че и повече, а договарянията се правят на тъмно и чрез посредници.Така стигаме и до втората категория хора, които се страхуват от аукционите. Колкото и парадоксално да звучи, това са самите организатори на тези наддавания! Те великолепно знаят всичките глави и алинеи на законите, нарушавани от тях, но все пак имат нужда от известна легитимност и видимост. Поради което правят по някое и друго наддаване около най-големите християнски празници, за да поддържат имиджа си. А всъщност са подставени лица.Дванадесетгодишната практика на пазарни взаимоотношения в територията на изкуството показва, че най-големите играчи и колекционери (винаги в сянка) все още нямат собствен естетически критерий. Като резултат от размесените социални пластове през последните години пазарното циркулиране на произведения на изкуството обхвана крайно противоположни кръгове от вертикалата горе - долу. И ако при тоталитаризма колекционерските амбиции на един изявен спортист бяха не само екзотика, но и чиста пропаганда на всенародното естетическо възпитание, то в посттоталитаризма подобна формула е просто невъзможна за приложение. Но не и у нас! Така бе нарушено едно основно правило в търговията с изкуство: движението на картини и други творби да става хоризонтално в добре обособени обществени групи. Мнозина от споменатите най-големи играчи вече се досещат, че някой ги изманипулира още в началото на преходния период. Те се досещат, че колекционирането на български стари майстори няма и не може да донесе умножаване на вложенията по една проста причина - тези майстори не съществуват за световния пазар на изкуството. Поради което нямат и цена, т.е. струват много евтино. Така внушението, че колекционерите притежават безценни богатства, цената на които ще расте с времето, се пука по шевовете още днес. Неслучайно цените на подобни картини падат далеч под внушителните суми, дадени за тях преди пет-десет години. И пак неслучайно някои от споменатите по-големи играчи вече се интересуват от конвертируеми на международния пазар имена, а не от български класици. Точно те тихо и почти невидимо се освобождават от някои свои притежания, ползвайки за целта... аукционите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във