Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО ПЕЛЕ БЕШЕ КРАЛ

ПРЕДИ ТРИЙСЕТ ГОДИНИ БРАЗИЛЕЦЪТ ПРЕВЪРНА ФУТБОЛА В НАЙ-ГОРЕЩАТА СТОКА В АМЕРИКАПрез 1975 г. футболът (по-точно - сокърът) в Съединените щати умираше от бавна и мъчителна смърт. Пет години след старта на Североамериканската сокър лига (NASL) най-популярната игра в света все още не бе привлякла ничий интерес в страната на неограничените възможности. Дори и в Ню Йорк, най-пъстрия в етническо отношение град на планетата, футболът не успяваше да пробие и местният тим Космос привличаше, по думите на тогавашния вратар Шеп Месинг, по-малко внимание и от скинарите на Осмо авеню. Макар и собственост на могъщата Уорнър комюникейшънсКосмос, както и повечето други футболни тимове в Щатите, се луташе без ясна цел. Странна сбирщина от студенти и чужденци, отборът играеше мачовете си на лекоатлетическия стадион на една от градските гимназии, пред неизменно празни трибуни. Никой не знаеше за него, а и да знаеше, не му пукаше особено.И изведнъж, преди точно трийсет години, това рязко се промени благодарение отчасти на неукротимия дух на един човек, на финансовата мощ на друг и - най-вече - на репутацията на Пеле като най-великия футболист в света. На една съвършено хаотична пресконференция в Клуб 21 шефовете на Космос обявиха, че последното им попълнение е трикратният световен шампион от Бразилия. Тогава и в американския спорт имаше суперзвезди, но никой не беше на нивото на Пеле - спомня си бившият говорител на клуба Джон О'Райли. - Всеки искаше да го докосне, да му стисне ръката, да се снима с него. Пет дни по-късно Пеле направи и официалния си дебют за Космос пред наблъсканите като консерви трибуни на стадион Даунинг. Разположен под самия мост Трайбъро, този стадион съвсем малко се отличаваше от съседните сметища. Изпочупени бутилки покриваха плътно терена; нямаше течаща вода (ако не се смята обилният теч от тоалетните); самото игрище бе по-слабо затревено и от центъра на МанхатанДомакинът Стан Кънингам, когато научи, че мачът на Космос с Далас Торнадо ще бъде предаван от Си Би Ес, се постара поне да го боядиса в подходящ цвят. След първото полувреме Пеле си погледна краката - бяха целите в някаква мръснозелена субстанция. Той си помисли, че е хванал някакви гъбички, а всъщност това бе просто зелена боя, спомня си Клайв Той, генералният мениджър на Космос. Допреди Пеле футболните мачове в Америка обикновено биваха отразявани от най-младите репортери в редакциите - често като форма на наказание. За мача на Даунинг обаче пристигнаха 300 от водещите спортни коментатори на страната. Изобщо идването на бразилеца бе като земетресение от 10-а степен. Дотогава мениджърите на Космос, за да привлекат поне няколкостотин зрители, се принуждаваха да продават билетите с безплатен хамбургер или шапка в добавка. И изведнъж пред касата се извиха невиждани опашки и се наложи да се намесва полицията, след като скромните 22 500 билета се разграбиха за два часа. Имаше още поне петдесет хиляди разочаровани отвън, спомня си треньорът Гордън Брадли. Също като Той, и Брадли е англичанин, попаднал в Космос още при основаването на клуба през 1970-а. След неособено блестяща кариера като играч (в Съндърланд и Брадфорд) той замина за САЩ да учи на футбол студентите, и изведнъж се оказа треньор на най-великия играч в света. Беше неописуемо усещане - разказва той. - Помня ясно първата тренировка: някой даде висок пас към Пеле, той се извиси във въздуха, направи забележителната си задна ножица и вкара. Журналистите крещяха като побъркани, а аз веднага прекратих тренировката. И самите играчи на Космос трудно свикваха с мисълта за новия си съотборник. Най-голямото изпитание за нас бе да продължим да тичаме, вместо да спрем и просто да го гледаме как играе, обяснява тогавашният капитан Вернер Рот. За Клайв Той представянето на Пеле бе триумфалният завършек на едно четиригодишно преследване на звездата по кафенета, хотелски стаи и кабини на таксита. Убеждавах го да дойде в Америка, защото може да направи нещо, което не е по силите на друг човек - да превърне футбола в основен спорт в САЩ. След години Пеле ми призна, че изобщо не схващал за какво, по дяволите, му говоря, спомня си Той с усмивка. В интерес на истината ролята на мисионер може и да е допаднала на бразилеца, но със сигурност повече са му допаднали парите на Уорнър, които го измъкнаха от сериозни финансови затруднения в родината му. Благодарение на горещия му почитател и шеф на Уорнър Стив Рос за три години в Ню Йорк Пеле припечели повече пари, отколкото за цялата си кариера в Сантос. А за да го предпазят от плащането на твърде високи данъци, от Уорнър го ангажираха с цяла дузина различни договори, повечето - нямащи никаква връзка с футбола. Малцина знаят например, че основната си заплата магьосникът на топката е получавал като записващ музикант за Атлантик Рекърдсдъщерната компания на Уорнър. Пристигането на Пеле не само преобърна съдбините на нюйоркския отбор, но и промени самата представа за футбола в Америка, като го превърна в приемлива алтернатива на бейзбола, баскетбола и хокея. И изведнъж клуб Космос, който дотогава бе ръководен от петима души от един двустаен задимен офис, се превърна в предприятие със стотици служители, заемащо най-луксозните етажи на хотел Плаза. Дори и бюфетът се подобри чувствително, свидетелства PR-директорът на тима Джейми Трекър. Преди Пеле на пресконференциите идваха петима-шестима журналисти, които черпех със сандвичи и евентуално с газирана вода, ако времето бе прекалено горещо. След Пеле основната храна на пресконференциите бе черен хайвер, пушена сьомга и шампанско. През 1977-а Космос се отърва от представката Ню Йорк в името си и се премести на Джайънтс стейдиъм в Ню Джърси, където редом с Пеле вече играеха фигури като Франц Бекенбауер, Карлос АлбертоДжорджо Киналия и Йохан Неескенс. При гостуванията тимът изпълваше стадионите (чувствах се като мениджър на Ролинг Стоунс, спомня си отговорникът по пътуванията Стив Маршъл). У дома играчите бяха любимци на медиите и идоли за 77 000 регистрирани фенове, сред които Мик Джагър, Хенри Кисинджър, Робърт Редфорд и Стивън Спийлбърг. Само за две години забутаният клуб се преобрази в най-популярната марка на Уорнър и макар за цялото си съществуване той да не спечели и цент, шефовете на корпорацията бяха във възторг. А Стив Рос нареди в ложата му да инсталират предпазен колан, за да не падне през преградата от възбуда.Но цялата приказка се оказа само с един главен герой. Когато Пеле изигра последния си мач на Джайънтс на 1 октомври 1977 г., това бе началото на края и за Космос, и за самата NASL. След като не се намери заместник от същия мащаб, популярността на футболната лига започна бързо да спада, жизненоважният договор за телевизионните права с Ей Би Си бе изгубен, а големите имена поеха обратния път за Европа. През 1985-а американската сокър лига умря официално. Последният мач на Пеле за Космос бе една приятелска среща със Сантос. Бразилецът игра по едно полувреме и с двата екипа. В хода на мача заваля пороен дъжд, който намокри до кости 75-хилядната публика. На другия ден един бразилски вестник излезе със следното заглавие: Дори и небето заплака.

Facebook logo
Бъдете с нас и във