Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО МЪЖЕТЕ БЯХА МЪЖЕ... И ЖЕНИТЕ СЪЩО

Обещанията на МОК да победи допинга може и да звучат малко наивно, но поне са искрени, ако се съди по събитията от последните седмици. Още преди игрите в Атина да са започнали, над дузина атлети бяха спипани със заловени стимуланти и наказани. Най-пресният пример е двугодишната дисквалификация на Тори Едуърдс, световна шампионка в спринта на 100 м и основна конкурентка на българката Ивет Лалова в Атина. Вълната от допингскандали накара мнозина анализатори да се запитат живи ли са още олимпийските принципи, щом очевидно всички ги нарушават. Истината обаче е, че измамите са стори почти колкото и самите игри. При високите залози и разиграваните състояния не е изненадващо, че почти всички участници в олимпиадите са склонни да търсят преимущества за себе си дори извън рамките на правилата. Любопитното е обаче, че това явление датира доста преди комерсиалният дух да обгърне петте кръга. Още през 1900 г. имало подозрения, че тогавашният победител в маратона, Мишел Теато, използвал познанията си като помощник-пекар и си спестил половината разстояние, минавайки по преките парижки улички. Тези подозрения така и не били доказани, за разлика от случая с Фред Лорц, победителя през 1904-а, който сам признал, че минал близо 20 километра от маратонското трасе в автомобил. Тези ранни олимпийски скандали обаче били породени по-скоро от несъвършенствата в съдийството - често не само некомпетентно, но и очевидно пристрастно. Кулминацията на спорните решения била на игрите в Лондон през 1908 година. Във финала на 400 метра например бягали трима американци и британец. Британецът, лейтенант Уиндъм Холсуел, финиширал последен, но съдиите наредили повторение на старта, защото той бил възпрепятстван (тогава коридорите на пистата още не били въведени). Възмутените американци отказали да бягат повторно и лейтенантът трябвало просто да мине разстоянието пешком, за да стане шампион. С развитието на игрите оплакванията от некоректно съдийство намалели, но без да изчезнат съвсем. Добър пример са игрите в Москва през 1980-а, когато организаторите отваряли широко вратите на стадиона, когато било ред на техния представител в хвърлянето на копие, с надеждата въздушното течение да му помогне.С подобряването на съдийството измамите се насочили в друга посока - сексуална. През 1936-а в Берлин Дора Ратиен завършила четвърта във високия скок. Никой нямал и представа, че тя всъщност е мъж и по паспорт се казва Херман. За Станислава Валасиевич, шампионка на 100 метра от 1932-а, истината се разбрала едва след смъртта й - лекарят констатирал предимно мъжки характеристики. По ирония на съдбата през 1936-а, когато Валасиевич загубила титлата си от Хелън Стивънс, нейна полска сънародничка обвинила именно Стивънс, че лъже за пола си. Нови съмнения около женствеността на олимпийките възникнали през 60-те покрай сестрите Тамара и Ирина Прес. Двете украинки спечелили общо 5 титли през 1960 и 1964 г., като мненията на наблюдателите били раздвоени - според едните двете сестри си биели мъжки хормони, а според другите те изобщо нямали нужда от никакви инжекции, защото по начало си били мъже. Така или иначе, в средата на 60-те бил въведен задължителен контрол на пола и двете украинки изчезнали от сцената. Първата спортистка, провалила се на теста, била полякинята Ева Клобуковска, шампионка от Токио '64 с щафетата и бронзова медалистка на 100 метра. Онези ранни тестове обаче нямали много общо с науката. Англичанката Мери Питърс, златна медалистка в петобоя от 1972-а, си спомня: Наредиха ми да легна на кушетката и да разтворя краката си. После лекарите пристъпиха към теста, който по днешните стандарти си беше просто опипване. Явно търсеха скрити тестикули. Не намериха и ме освободиха. Днес проверката на пола става по химичен път - без да уронва достойнството на спортистите и без да дава възможност за грешка. Затова и фокусът в олимпийските измами се е изместил от пола към допинга. Някогашната ГДР, скромна страна като население, в продължение на десетилетия надскачаше ръста си в спорта благодарение на контролирана от държавата система за допингиране на атлетите. Корнелия Ендер, носител на четири титли в плуването от 1976-а, много по-късно призна, че й биели по три инжекции дневно за възстановяване. На същата олимпиада се случи и друг куриоз - английски спортистки извикаха охрана, уверени, че в съблекалнята им са се скрили мъже. Проверката показа, че всъщност британките са чули източногерманските си колежки, които обсъждали на глас своята тактика за състезанието. Разбира се, най-шумният допингскандал в олимпизма си остава този през 1988-а, когато шампионът на 100 м Бен Джонсън даде положителен тест за стероиди. Едно бяха скандалите с щангисти и плувци, а съвсем друго - откритието, че най-бързият мъж в света, героят за милиони хора, всъщност е измамник. Бен се прости не само с отличието си, но и с щастливия живот. И до днес той не е успял да изтрие от себе си клеймото от Сеул.Но има и по-радикални начини да се наказват измамниците. През 1976-а например съветският петобоец Борис Онишченко, полковник от КГБ, бе хванат, че нагласил рапирата си да регистрира несъществуващи удари. МОК го прати у дома и това бе последният път, когато някой изобщо чу за полковник Онишченко, защото в СССР той изчезна без следа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във