Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО КРАДЕЦЪТ Е ВЪТРЕШЕН ЧОВЕК

Телефонен звън в седем и половина сутринта разбудил Денис Уилямс, докато спяла в къщата си край Лос Анджелис. На телефона бил адвокатът на Денис, който побързал да й съобщи, че петима полицаи от градче в Пенсилвания са нахлули в дома на един от нейните служители - д-р Джон Голдънър. Ченгетата претърсвали къщата му продължение на четири часа и си тръгнали с купища документи и компактдискове.Когато чула новината, управителката на фирмата за подбор на персонал Бенч интърнешънъл сърч (Bench International search) била шокирана и ядосана, но предположила, че най-вероятно случката е епизод от съдебната битка, която въпросният служител водел по онова време. Джон Голдънър бил ответник по жалба, подадена от предишния му работодател Джеймс Йънг - собственик на Йънг интърнешънъл груп (Young International Group) в Малвърн, щата Пенсилвания. Йънг обвинявал Голдънър, че е откраднал фирмени тайни, презаписвайки списъци с имена и телефони на клиенти от компютърната мрежа на неговата компания. Д-р Голдънър пък не отстъпвал от тезата си, че напускайки Йънг, не е взел нищо със себе си. В което Денис Уилямс повярвала.Няколко седмици по-късно обаче гневът й се обърнал срещу Голдънър. Най-неочаквано тя открила, че мъжът наистина пази цялата база данни на Йънг заедно със списък и на всички нейни клиенти, на които е изпращала картички за Коледа. Според съдебния иск, който Денис на свой ред подала срещу Голдънър, в рамките на няколко месеца тя направила още едно откритие - че Голдънър е копирал и голяма част от данните на Бенч и дори се опитал да изтрие файлове, за да заличи следите си. Това си е чиста киберкражба - изтъкна Уилямс. - Всички тук се чувстваме ограбени. Заедно с конкурента си - Джеймс Йънг, тя пресметнала, че всяка от фирмите им е изгубила по 3 млн. долара от откраднатата информация, проваления бизнес и съдебните такси. Колкото до Джон Голдънър, той отрича обвиненията и от своя страна съди двамата си работодатели за клевета. Не притежавам нищо тяхно, твърди Голдънър и управлява собствен бизнес за подбор на кадри от дома си.Лавината от жалби и обвинения в лъжи и предателство е илюстрация на сложните етични дилеми, пред които се изправя почти всяка компания, притежаваща компютри и ИНТЕРНЕТ-връзка. Колко голям да е достъпът на служителите до компютърните системи и колко строго да бъдат контролирани те, са въпросите, които напоследък не дават мира на работодателите.Специалистите по информационни технологии пръскат милиарди долари за софтуерни защити, за да запазят мрежите от вируси и да идентифицират нежеланите натрапници. Но всички тези усилия са предназначени да отблъскват традиционните хакери и вандали, нахлуващи отвън. А дали се обръща достатъчно внимание на опасностите, идващи от вътрешността на самите фирми? Злоупотребите с компютърните мрежи от страна на вътрешни хора са най-срещаният проблем след разпространяването на вируси, става ясно от годишното изследване на Института по компютърна сигурност към ФБР. Често се случвало служителите в дадена компания да пазят копия на особено важните данни в собствените си джобни или домашни компютри. Осемдесет процента от ръководителите на фирми, съобщили пред института за вътрешни злоупотреби, даже не знаели колко пъти е било злоупотребявано със системите им. Честността, неумението или просто страхът да не бъде заловен са единствените неща, които отличават един добросъвестен служител от крадеца.От своя страна работодателите дават все повече пари за оборудване, с което да следят как се използват компютрите им. Все по-популярен например става специален софтуер, който наблюдава всяко натискане на клавиатурата и всяко влизане на потребители в компютърната мрежа. През 2002 г. фирмите са платили за това удоволствие 6 млрд. щ. долара, а през 2003 г. - девет милиарда, смятат специалистите от най-голямата в света компания за пазарни проучвания и консултантски услуги в областта на информационните технологии и телекомуникациите Ай Ди Си (IDC). Неволите на Джеймс Йънг и Денис Уилямс започват през 1999 г. от един лекарски кабинет в луксозните предградия на Филаделфия. Тогава Джеймс се занимавал с подбор на персонал за фармацевтични фирми и здравни заведения, а д-р Голдънър бил дългогодишен педиатър на неговото семейство. При една от поредните им срещи лекарят се оплакал, че иска да се захване с нова кариера. Така през април 2000 г. Джеймс Йънг го наел да помага при търсенето на персонал и нови клиенти.Приветлив и добронамерен на вид, Голдънър се изявил добре на новото поприще, признават по-късно и двамата ужилени работодатели. Йънг дори си спомня, че докторът имал навика всеки ден да посещава всеки свой колега в офиса му. Не след дълго обаче се появили първите съмнения. През 2001 г. Йънг бил готов да повиши Голдънър, но с изненада чул как той отказва да удължи с още една година договора си, който му забранявал да работи за конкурентна компания дванайсет месеца след евентуално напускане на Йънг интърнешънъл груп. След този разговор Йънг оставил служителя си на същата длъжност. Обяснението пък, което Голдънър дава, е, че отказал предложението за повишение, тъй като било съпътствано от по-неблагоприятни комисиони.Някъде по това време Йънг започнал да се страхува за сигурността на своята база данниСъздавана в продължение на 23 години и струваща милион и половина долара, тя съдържала списъци с десетки хиляди партньори и клиенти. В нея се пазели биографии, заплати и често поверителни лични истории. Базата данни била оборудвана така, че да записва всеки, който влезе в нея, но Йънг потърсил още по-голяма сигурност. През лятото на 2001 г. той инсталирал софтуер, който да улавя всяко натискане на клавиш във и извън рамките на базата данни и да го записва върху отделен сървър, до който имал достъп единствено собственикът.През октомври, когато преглеждал записите, Йънг забелязал, че Голдънър е отварял и отпечатал 25 доклада за клиенти, за които нямало причини да се интересува. Когато попитал лекаря, той се оправдал, че редовно отпечатвал доклади, за да работи у дома си. Отношенията между двамата мъже се обтегнали и през май 2002-ра Голдънър бил уволнен.Дотогава обаче докторът вече обмислял варианта сам да напусне. Интересното е, че далеч преди тази развръзка, по време на конференция по неврология през март, Джон Голдънър се свързал със служител на Бенч, за да си търси друга работа. В интервюто си с Денис Уилямс и по-късно в показанията си като обвиняем по иска на Йънг докторът заявил, че отчаяно искал да избяга от офис, в който атмосферата е отровена от разговори на сексуални теми, кавги и често повтаряни истории за среднощни пиянства. Йънг отрича това описание да отговаря на истината, а Уилямс, както сама обяснява, от наивност не си направила труда да провери случая.Бенч наела бившия педиатър през юни 2002 г. и му предоставила пълен достъп до своята база с данни за 25 хил. кандидати за работа. Компанията с двайсет служители била на път да повтори успеха си от предишната година и да реализира приходи от 6.4 млн. долара. Независимо че всяка седмица трябвало да пътува за работа от дома си във Филаделфия, Голдънър изглеждал подходящ за бизнеса. Новите работодатели дори му купили апартамент в Кълвър сити, Калифорния, който да ползва.През април 2003 г. Денис Уилямс била изненадана от призовката да се яви в съда срещу Йънг, който обвинявал фирмата й и Голдънър в нарушаване на договора, забраняващ му да работи за конкуренти една година след напускане на предишното място. Сред останалите обвинения било и това, че Голдънър е използвал данните на Йънг, за да облагодетелства конкурентна компания. След като подал жалбата, Йънг накарал своите служители да прегледат отново данните във фирмените компютри и да потърсят дали има и други случаи на неоторизиран достъп до мрежата. По думите на Йънг те открили, че през уикенда на 23 февруари 2002 г. Голдънър е ходил в опразнения офис и е записал цялата база данни върху компактдискове. Въпреки оправданията на доктора, че цялата информация му трябвала за работата, която вършел, районният прокурор издал заповед за обиск на дома му. Изправен до стената, Голдънър заявил, че на дисковете действително има информация, която му служела, докато получава заплата от Йънг, но като служител на Бенч никога не я е използвал. През юли 2003 г. Джон Голдънър напуснал Бенчоправдавайки се с дългото разстояние до местоработата и незадоволителното заплащане. Тогава Уилямс се изплашила за собствената си база данни и повикала специалисти, които да проверят харддиска на преносимия компютър на Голдънър. Страховете й се оказали оправдани, защото техниците успели да проследят писма, които той си разменил по електронната поща с Дейвид Краузе - компютърен консултант и негов приятел. В тях Голдънър го информирал, че планира да напусне Бенч и да започне собствен бизнес. Отбелязвал също, че е копирал списъци с телефони и електронни адреси и поискал от Краузе съвет дали да си купи собствен компютър, на който да съхранява събраните данни? Както може да се очаква, Денис Уилямс била шокирана от прочетените имейли. Сега тя изпробва специален защитен софтуер и предупреждава служителите си, че са под наблюдение.Компанията на Джеймс Йънг оттегли обвиненията си срещу Бенч и в момента Голдънър се защитава едновременно срещу двамата си бивши работодатели. Прокурорът от Пенсилвания все още не е повдигнал обвинения, а съдиите и по двете граждански дела отказват да издадат предварителни заповеди, с които да забранят на Голдънър да се занимава с досегашния си бизнес. Това не е нищо друго освен лов на вещици, брани се от своя страна лекарят. Неговата собствена фирма е отчела приходи от едва 45 хил. долара за 2003 година. В същото време тя е похарчила 100 хил. долара, от които повече от половината за защита в двата процеса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във