Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО ДЖОБЪТ Е ПРАЗЕН, ДЕМОКРАЦИЯТА НЕ СТРУВА МНОГО

Георги Марков, конституционен съдия, пред в.БАНКЕРЪГеорги Марков е роден на 20 март 1950 г. в София. Завършил е право в СУ Кл. Охридски, където по-късно става и хоноруван асистент по административно право. Работил е като юрисконсулт на Столичната голяма община. След 10 ноември е депутат във ВНС и 36-ото Народно събрание. От 1994 г. Марков е конституционен съдия. Той е председател на управителния съвет на ФК Левски и заместник-шеф на БФС. Женен, с една дъщеря, която следва история на изкуствата в Будапеща. В унгарската столица живее и съпругата му. Г-н Марков, неведнъж сте казвали, че живеем в интересно време. Каква е вашата равносметка за последните 12 години? - Аз съм човек, който от самото начало участва в промяната и през тези дванадесет години е непрекъснато в държавната йерархия. Пет години бях народен представител и седем-осем години вече съм конституционен съдия. При равносметка на това, което се случи у нас, чувствата естествено са противоречиви. От една страна, съм много щастлив, че България ни се е изградила като една модерна европейска държава. Ние можем да имаме самочувствие, че основните принципи на демокрацията - свободни избори, многопартийност, изграждане на институции като Конституционен съд, разделението на властите, правото на свободно слово и най-вече на информация, са факт. Днес никой не може да спори, че изборите не са свободни, че институциите не са легитимни. За един кратък исторически период България постигна големи успехи без остри сблъсъци, които да компрометират демокрацията. В този смисъл ние сме пример на Балканите. Тъжното е, че в икономически план България не е добре. Държавата е във Валутен борд, средната заплата е 100 долара, има тежка демографска криза... Спомняте ли си първата предизборна платформа на СДС?- Бяхме много наивни през 1990 г., когато в тази първа предизборна платформа, наречена Платформа за възраждане на България, едва ли не си поставихме задача за пет години да постигнем нещо, което очевидно ще се постигне за около 50 години. В крайна сметка всичко опира до манталитета, а за да се промени той, трябва да минат поне две поколения. Така че ние не можахме да постигнем най-важното. Хората отчитат успехите на демокрацията и свикнаха с тях, но когато джобът им е празен, когато се борят за оцеляване, тези основи на демокрацията за съжаление не струват много. Кога ще излезем от сегашното положение, е другият голям въпрос, чийто отговор засега не се очертава. Закъсняхме в първите години на прехода с икономическата реформа... Пътувам по чужбина и гледам, че в магазините на европейските страни няма български стоки. Виждате, че зеленчуците и плодовете ни са от Македония, Гърция и Турция, независимо че земята беше върната на предишните им собственици. Много горчиви истини...- Горчиви са. Бях в Будапеща за Нова година. Унгария е страна без море и без планини и имаше реклами на туристически агенции за пътувания докъде ли не. Никъде не видях реклама да се прекарат три дни в България. И всичко това в страна, където поначало хората са настроени доброжелателно към нас и която се намира относително близко. Самата Будапеща пък бе залята от чуждестранни туристи. Ето я разликата между нас и тях. Ние просто не можем да искаме да сме заедно с унгарците в ЕС. От този януари минималната им месечна заплата стана 50 000 форинта, или 400 марки.Връщате ли се понякога към онези първи дни на демокрацията?- Не бих могъл да не се връщам. Те бяха най-хубавият и романтичен период на промяната. Беше се насъбрала много енергия, имаше голяма жажда у хората най-вече за свобода и демокрация. И все пак не остана ли някаква сянка на огорчение от СДС у вас?- Не, защото, съгласете се, че когато започна промяната, бях на 39 години, а сега съм на 52. С времето и особено с опита, който натрупах в Касационния съд, гледам нещата вече по друг начин. А и съм човек, който е склонен да помни само хубавото, както и да прощава. Не съм обиден на никого, преосмислил съм фактите. По принцип останах верен от сърце и душа на Съюза на демократичните сили. Запазих много добри отношения с тези, с които отначалото бяхме в СДС и заедно обикаляхме страната. Как един от най-емоционалните сини активисти стана конституционен съдия? - Когато през 1994 г. президентът Желю Желев ме назначи, си дадох сметка колко висока институция е Конституционният съд. В живота си човек може да стане два пъти президент, но конституционен съдия само веднъж. Ние нямаме право на втори мандат. Така че това е не само едно много престижно положение, върхът в юридическата кариера, но и огромна отговорност. В началото Желев ми каза, че ще има големи нападки и ме помоли шест месеца да не давам никакви изявления. Обещах му и наистина не правих никакви изявления. Попаднах в среда, в която на преден план изпъкват професионалните качества и успях много бързо да се адаптирам от депутат в съдия. А в стремежа си да не дам никакъв повод да бъда атакуван се държах прекалено аскетично. Дори не съм ходил на никакви светски приеми и срещи. Присъствал съм единствено на задължителни мероприятия в парламента, като директно влизах в ложата на Конституционния съд. Мисля, че запазих собственото си аз.С кои решения, подкрепени и от вас, се гордеете?- С това например, че с моя глас се отмени лустрацията. Бях против да се преследват хора по политически причини. Всъщност много е важно, че имам шанса да работя в Конституционния съд в първите десет години от създаването му. Това, според мен, ще си остане в историята като най-тежкия му период. Първо, защото нашите решения имат сериозни политически последици в една посттоталитарна действителност. Освен това ние дадохме през тия години много задължителни тълкувания на конституцията, които след това не се пререшават, т.е. мисля, че след години работата на Конституционния съд ще стане по-скоро превантивна, отколкото активна. Важното е, че успяхме да запазим необратими демократичните процеси. Няколко от взетите от нас решения са свързани със свободата на словото. Пресякохме всички опити да бъде спряно връщането на земята, да бъдат отменени реституционните закони още през 1995-1996 година. Ние многократно се произнесохме, че има разделение на властите, но то не бива да се приема като преграда между отделните институции, защото те трябва да работят заедно. Много важни бяха и решенията ни за НАТО. Два пъти се намесихме и в президентските избори - първия път отстранихме косвено Георги Пирински, а втория - Симеон Сакскобургготски. Аз обаче гласувах за цар Симеон. Исторически по-справедливото решение беше един насилствено изгонен човек от страната, който е истински патриот, има чувството за баланс, не гледа назад във времето, добре е познат в страната и в чужбина, да е държавен глава, а не да му отнемем тази възможност и да го вкараме в политиката, както и стана. Вярно ли е, че няма парламентарно мнозинство, което вашият съд да не е санкционирал?- За последните десет години Конституционният съд е отменил около 70 законови разпоредби и наистина няма парламентарно мнозинство, което да не е получило наша санкция, да не му е отменен закон. Затова ние с чиста съвест можем да кажем, че независимо от лични пристрастия на този или онзи в крайна сметка като цяло сме следвали абсолютна съдийска независимост.Ще посочите ли най-значимите личности във вашия живот?- Безспорно, съществено значение в живота ми има Желю Желев. Много е интересна моята еволюция в отношението ми към него. През 1991-1992 г. дори го бях заклеймил като предател, а година по-късно направих преоценка на това, което се случи, и видях, че до голяма степен е имал право за много неща. Намерих сили да му се извиня. Преди 10-и Желев беше истинският десидентски глас, който слушах по Би Би Си и Свободна Европа. Той беше и успешен президент, с характер. И, естествено, той е човекът, който ме е назначил на това високо място. До ден-днешен приятелството ни продължава, както и с Надежда Михайлова, която като външен министър направи изключително много за страната. В професионален план много съм научил от Васил Гоцев, с който днес сме в Конституционния съд стая до стая. Ценя много и Христо Данов, с когото сме приятели отпреди 10 ноември. Нещо друго е Георги Аспарухов-Гунди. Той е кумирът. В онези години футболът беше всичко. Винаги съм казвал, че Гунди е над идеята за спорта, защото носеше в себе си някакво особено очарование, даваше пример за нещо много много над футбола.Станахте председател на управителния съвет на сините. Какво искате да постигне Левски?- Да е шампион. Да влезе в голямото европейско семейство, да влезе в телевизионния видеообмен. Да стане популярен в Европа, да идват тук големи отбори. Да се създаде голям интерес. Имате ли любим футболист?- Естествено, че Георги Иванов-Гонзо е любимият ми футболист. Голмайстор и много приятно момче. Надявам се, че с новия играч на Левски Ференци, който идва от Будапеща - габаритен футболист, играе с глава, техничен е, ще вкарваме още повече голове...Ще се връщате ли в политиката?- Ще мисля по този въпрос догодина. Сърцето ми е свързано с политиката, но още не мога да преценя дали това ще си заслужава. При всички случаи, ако вляза в политиката, ще е в дясното пространство...Много обичате музиката...- Бях много запален по рокмузиката. Имах възможност в ония години да гледам в Унгария на живо Куин, Бони-М и някои други, които тук не можехме да видим. А след промяната много активно обикалях страната с нашите рокмузиканти. С повечето от тях съм и личен приятел. На 22 септември миналата година гледах Том Джонс в Будапеща, това бе последното ми голямо преживяване. Така че въпреки напредването в годините този мой интерес не е изчезнал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във