Банкеръ Weekly

Съдби

КОГАТО БЯХА КРАЛЕ

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ БОКС ЗАПАДА, А С НЕГО - И БИЗНЕСЪТ ЗА МИЛИАРДИПрофесионалният бокс носеше една почти свръхестествена аура във времето на Мохамед Али и Джордж Форман, когато американците доминираха в него. Именно през онази епоха той се превърна и в най-доходния дял от шоубизнеса на планетата - един-единствен двайсетминутен мач завърташе около себе си стотици милиони долари. Днес обаче боксът е в дълбок упадък, при това никъде в такава степен, в каквато е в САЩ. А успоредно с интереса на хората към него се топят и парите. На 9 юни 1899 г. Джеймс Джефрис нокаутирал Боб Фицсимънс в 11-ия рунд и станал първият официален световен шампион в свръхтежка категория. През следващия век най-голямата награда в бокса си оставала предимно американска собственост. Вярно, имало и изключения. Германецът Макс Шмелинг отнел титлата от Джек Шарки през 1930-а, но почти веднага я загубил. Също толкова продължило първенството на италианеца Примо Карнера. И накрая през 1959-а световен шампион станал шведът Ингемар Йохансон - отново само докато дойде мачът-реванш. Това са всички неамериканци, стъпвали на върха. Разбира се, формално шампиони на планетата са били и хора като южноафриканеца Франс Бота, като Тревър Бърбик от Ямайка или като британеца Франк Бруно. Но те са печелили само отличията на различните боксови съвети и никой не би ги признал за големи шампиони в един и същи списък с Али, Форман или Тайсън. Едва появата на Ленъкс Люис промени изцяло нещата. За пръв път в историята световният шампион и най-добрият боксьор на своето поколение не бе от САЩ. Люис вече се оттегли, но по нищо не личи, че някой американец би могъл да седне на овакантения му трон. Най-вероятният наследник на англичанина е 33-годишният украинец Виталий Кличко. Или може би брат му Владимир. Бащата на братята Кличко е бивш офицер от Съветската армия; майка им - детска учителка. Виталий става професионалист през 1996-а след внушителна аматьорска кариера (195 победи срещу 15 загуби). В момента той притежава световната титла във версия WBC (Световен боксов съвет). Критиците му напомнят, че досега не е побеждавал сериозен американски боксьор. Само че Кличко е едър, силен и с тежък удар, а освен това вероятно днес е и най-силно мотивираният човек в боксовия елит. Все пак положението сега е безкрайно далеч от вълнуващата епоха на 70-те, когато Мохамед Али, Джо Фрейзър, Джордж Форман и Лари Холмс доминираха не само в бокса, но и в световния спорт. Допреди тяхната поява публиката на боксовите мачове се състоеше само от роднини и от маниаци. Но, като се започне с прословутото завръщане на Али срещу Джери Куари през 1970-а, боксът от чисто спортно взе да се превръща в обществено събитие. Суперзвезди като Франк Синатра обещаваха всякакви услуги, стига да получат места на първите редове. Мохамед Али бе готов да се бие навсякъде, не само в Америка, и диктатори като Мобуту Сесе Секо и Фердинанд Маркос пръскаха милиони, за да го докарат на гости и да се снимат с него за спомен. Повечето хора на планетата научиха името на заирския президент Мобуту именно покрай знаменития бой Али - Форман в Киншаса, наречен Грохот в джунглата (документалният филм за него Когато бяхме крале спечели Оскар). Докато в онази ера обаче хора като Али разнасяха бокса по света като американска експортна стока, то днес самите водещи боксьори вече идват извън САЩОсвен братята Кличко си струва да споменем Дейвид Туа, родом от Самоа. Заради проблеми с мениджърите той не се е боксирал повече от година, но си остава човекът с най-тежкия удар в спорта след оттеглянето на Тайсън - от 42-те негови победи 37 са с нокаут. Кубинецът Хуан Карлос Гомес си остава непобеден, откакто стъпи на професионалния ринг. Полякът Анджей Голота на два пъти бе на път да натупа Ридик Боу през 1996-а, но и двата пъти го дисквалифицираха заради удари под кръста. Англичанинът Одли Харисън, бивш олимпийски шампион, също се радва на добра репутация. Много специалисти сочеха нигериеца Ике Ибеабучи като новата суперзвезда. С 20 победи и нито една загуба той успя да нанесе първото поражение на Туа, да прати за пръв път в нокаут Крис Бърд и изобщо силно напомняше за младия Майк Тайсън. За съжаление сходството се оказа не само на ринга - през 1999-а Ике телефонирал по телефона от хотелската си стая във Вегас, за да си поръча стриптизьорка. Момичето обаче настояло да й плати авансово и тогава разяреният нигериец, по думите на очевидци, се опитал да я изнасили. Съвсем скоро срещу него бяха подадени аналогични жалби и в Невада и Аризона. В момента най-голямата надежда на професионалния бокс си излежава присъдата в затвора в Рино. Междувременно американските свръхтежки боксьори са на изчезване. На 30 юли Майк Тайсън преживя най-големия позор в дългата си кариеракато не просто бе нокаутиран от Дани Уилямс, но и накрая буквално побегна от ринга. Ивендър Холифийлд, страдащ от сърдечно заболяване, е далеч от добрите си години. Майкъл Грант, който уж символизираше новата вълна в американския бокс, се огъна като акордеон още пред първия сериозен противник. Вероятно хората са прави да говорят за упадък - признава Крис Бърд, носител на световната титла във версия IBF (Международна боксова федерация). - Аз самият не съм някой здравеняк, не съм за свръхтежка категория. Същото е и с Рой Джоунс, и с Джеймс Тоуни… На практика и тримата във всеки един момент можем да се върнем в по-долна категория. С тази физика просто няма как да сме между най-добрите свръхтежки боксьори на Америка. Обаче сме. Какво се е случило с професионалния бокс в Америка? Имаше време, когато боксът и бейзболът бяха двата национални спорта и буквално всеки човек на Запад знаеше името на световния шампион при най-тежките. Писателят Алекс Хейли, когато бе представен на бившия първенец Джо Луис, възкликна Чувствам се, сякаш най-сетне съм се срещнал с Господ. Но в последните десетилетия изворът на таланти в значителна степен пресъхна. Основната причина е, че боксът вече не е част от социалната култура и мечтите на американската долна класа. Той отдавна е засенчен от баскетбола и американския футболНа улицата има хиляди потенциални световни шампиони по бокс - твърди прочутият коментатор Лари Мърчант. - Но тяхната мечта е да станат центрове в NBA или централни защитници във Футболната лига. Средната годишна заплата на баскетболист от NBA е 4.9 млн. щ. долара. При бейзболистите тя е 2.3 млн., при състезателите оп американски футбол - 1.26 милиона. Естествено, един световен шампион по бокс печели много повече, но световният шампион е само един. Повечето боксьори на добро ниво няма да изкарат за цялата си кариера толкова, колкото един среден бейзболист заработва само за един сезон. Затова не е чудно, че повечето от сегашните професионални боксьори имат и допълнителна работа - едните боеве не са им достатъчни, за да се препитават. Освен това във всеки друг спорт парите идват по-бързо. На един боксьор са нужни 10 години упорит труд и пълзене нагоре, за да се добере до приличните възнаграждения. Докато напоследък доста баскетболисти, като Леброн Джеймс или Коби Брайънт, стават милионери още със завършването на гимназията, без дори да им се налага да ходят в университет, за да попаднат в NBA. Ако се бяха родили в Америка, братята Кличко сега щяха да са баскетболни звезди, а не боксьори, смята Лари Стюърд, треньорът на Ленъкс Люис. Самият Ленъкс признава, че ако бил отрасъл в Щатите, никога нямало да избере бокса. Шансът ми бе, че детството ми мина в Канада, където единственият спорт е хокеят - обяснява той. - И аз започнах от него, но хокеят не е обичайният спорт за тъмнокожи, пък и краката ми взеха да растат много бързо и просто нямах пари да си купувам нови кънки. Затова отидох в боксовата зала. Друг съществен фактор за отмирането на интереса към бокса е телевизията. Децата най-често се насочват към някой спорт, като видят героите си по телевизията - напомня Стюърд. - Но в днешна Америка няма начин да видиш бокс по безплатните канали - само баскетбол и футбол. Боксът върви единствено по платените. Навремето световният шампион по бокс бе почти митична фигура, но и това изчезна с умножаването на международните боксови федерации. В момента те са четири, като всяка присъжда свой комплект от титли в 17-те категории. Тоест във всеки един момент по света има 68 души, носещи званието световен шампионПри свръхтежките те са четирима - Виталий Кличко, Джон Руис, Крис Бърд и Леймън Брюстър. За обикновения американец да има четирима шампиони е като да има четирима президенти на САЩ - пълна нелепост. Липсата на млади таланти донякъде се обяснява и с недостига на зали и на треньори. Рой Джоунс, вероятно най-големият американски боксьор сега, отбелязва, че не би стигнал доникъде, ако не бил трениран от собствения си баща. В наши дни за едно дете е почти невъзможно да си намери зала и добър треньор, смята той. Това се отнася не само за свръхтежките, а и за всички останали. Някога за категория суперсредна се казваше, че в нея са Шугър Рей Робинсън и всички други. В днешния си вариант това би звучало така: Бърнард Хопкинс и никой друг. Някога Джордж Форман бе казал: Престанете да ме питате за моята титла. Титлата не е моя - тя принадлежи на светакакто е било преди мен, преди Мохамед Али и преди Джо Фрейзър. Именно на света, а не на Америка. Днес това е по-валидно от всякога. И не само в бокса. Купата Дейвис, трофеят в неофициалното световно първенство по тенис, навремето бе запазена само за британци, американци и австралийци. Последните девет издания на турнира обаче бяха спечелени от шест други нации. Бейзболът, тази национална игра, все повече е заливан от кубинци, южноамериканци и японци. Дори баскетболът вече не е територия на американска хегемония, както недвусмислено подсказа съдбата на т. нар. Дрийм Тийм на олимпиадата в Атина. Така че защо да е изненада, ако следващото поколение велики боксьори дойде от Африка или Източна Европа? Наистина, според мнозина е доста прибързано да се отписва американският бокс. Самият Ленъкс Люис подчертава, че ако Тайсън и Ридик Боу не бяха съсипали кариерите си покрай нередовния си личен живот, този въпрос изобщо нямаше да е на дневен ред днес. Това, което изглежда като упадък, може да е просто периодът преди настъпването на нова епоха - смята Ленъкс. - Следващият велик американски боксьор ще се появи, ще видите. Вероятно е прав. Но, ако се съди по днешните рехави редици, това няма да е скоро. ГОЛЕМИТЕ НА РИНГАВиталий КЛИЧКО, УкрайнаНастоящият шампион на WBC. На 33 години Виталий е най-внушителната фигура на ринга със своите два метра и един сантиметър. Огромната му сила компенсира липсата на гъвкавост. Владимир КЛИЧКО, УкрайнаНаричан К2, Владимир е с 3 см по-нисък и с 5 години по-млад от брат си. Тежък удар, но сравнително слаба челюст. Дейвид ТУА, СамоаКаквото не му достига в ръст (175 см), го наваксва в тегло (115 килограма). Притежава най-тежкия удар в професионалния бокс и гранитна челюст, но не е излизал на ринга повече от година. Хуан Карлос ГОМЕС, КубаПовечето специалисти смятат, че с преместването си от по-долната категория си е надскочил ръста. И все пак 31-годишният кубинец няма загуба до момента. Анджей ГОЛОТА, ПолшаДив и непредсказуем, Голота се размина със славата заради два непозволени удара срещу Ридик Боу. Днес е на 36, очевидно след зенита си. Ике ИБЕАБУЧИ, НигерияБе смятан за потенциален шампион, докато не бе осъден за сексуално насилие през 2002 година. Сега е в затвора.

Четете още

Банкеръ Weekly

СОФАРМА СМЕНИ И РЪКОВОДСТВОТО СИ

Най-стене на 28 септември се състоя извънредното събрание на акционерите на Софарма, нарочено иначе за 19 септември. Причината за неговото отлагане бе, че... Още »
Банкеръ Daily

Билетчето за градския транспорт в София става 1.50 лв.

Хартиеният билет ще струва с 50 стотинки повече, докато цените за електронния билет и картите няма да се повишават. Още »
Банкеръ Weekly

Провокативният наследник

Новият монарх на Тайланд има три брака, седем деца и екстравагантно поведение. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във