Банкеръ Weekly

Съдби

КИНАТА МИНАВАТ В ПЕНСИЯ

Когато в една държава отсъства трайна и перспективна културна стратегия, когато множащите се като молци проблеми се решават с временен кърпеж, резултатите са само едни - редуващи се през ден скандали. Поредният изскочи на повърхността, след като лорд Антъни Сейнт Джон, председател на инвестиционния фонд Икуест и член на Камарата на лордовете във Великобритания съобщи, че закупените четири най-големи софийски киносалони ще се преобразуват в търговски центрове. Става дума за Сердика под едноименния хотел на площад Васил Левски, Изток на бул.Цариградско шосе срещу хотел Плиска, Европа палас на ул.Алабин и кино Урвич. Сделката е сключена от дъщерната фирма на фонда Пеликан ретайл холдинг, а самият фонд е собственост на няколко банки - Дойче Банк, Комерц банк, Банк Аустрия и др., както и на няколко физически лица.Всъщност това са само четири от кината на някогашното дружество София филм, което бе приватизирано на 1 октомври 2001 г. от Бългериан технолъджис в пакет с останалите киносалони Мир, Модерен театър и т.н. - общо 14 екрана. В договора, в изработването на който са участвали и специалисти от филмовата гилдия, са заложени няколко много важни постановки: забрана за продажба на активи или прехвърляне на акции за срок от пет години (нарушена от Бългериан технолъджи), забрана за промяна на предмета на дейност за срок от десет години (нарушена), запазване на 14-те екрана на София филм (нарушено), намаляване на зрителските места най-много до 25% (нарушено), запазване на броя на 152-та служители за срок от пет години (нарушено), влагане на инвестиция от 6 млн. лв. при първа вноска от 500 хил. лв. и последващи по един милион всяка година (нарушено). За първата година от придобиването на пакета Бългериан технолъджис отчита 511 хил. лв. инвестиция, но за следващите две години липсват каквито и да е отчети. Което не пречи през 2001-ва фирмата да бъде номинирана, редом с Глобул, за най-голям чуждестранен инвеститор. Конкретно Икуест става собственик на четирите кина срещу сумата от 4 млн. лв., която, според бившия изпълнителен директор на София филм Александър Донев, е между пет и десет пъти по-малка от реалната цена. В добавка Евгени Михайлов, директор на Националния филмов център Бояна, сметна, че при 20 хил.кв. м разгъната площ на четирите кина и при продажна цена от 1000 евро на кв.м се получават 20 млн. лева. Така или иначе, на пресконференцията по повод този скандал, дадена от всичките заинтересовани филмови звена, кинаджиите си посипаха главите с пепел, самообвинявайки се, че не са реагирали преди година и половина, когато върху вратите на споменатите четири салона са закачени надписи Киното е в ремонт, но и до днес там няма и помен от строително-ремонтни работи. Макар да са наясно, че от юридическа гледна точка подобно действие би било безрезултатно. Гневът им се насочи към Агенцията за следприватизационен контрол, чиято поканена на пресконференцията директорка Атанаска Бозова не благоволи да присъства. И продължи с реалните опасения, че моделът със София филм може да бъде приложен и към сделката с Бояна, което ще бъде краят на българското кино. В такъв случай заваляват протестни писма - до премиера, главен прокурор, министъра на културата... Една от възможностите е да се използват и разпоредбите на Закона за паметниците на културата, тъй като и кино Европа палас и все още непродаденото Модерен театър са обявени за паметници на културата от местно значение. Хората от киногилдията бяха единодушни, че съществуващите два мултиплекса извън централното градско ядро в никакъв случай не обезсмислят старите киносалони, които освен всичко са разположени в гъстонаселения център на София. Напротив - те само допълват спектъра от киноуслуги. Изведен бе и още един, при това много сериозен въпрос: къде ще отиват и кой ще усвоява субсидиите, отпускани от международните фондове за поддържане на европейската и националната филмова продукция? По традиция евроемисарите предпочитат точно такъв тип централни градски киносалони, към посещението на които има създадени и предавани от поколение на поколение трайни навици. Което превръща чисто финансовия в социален и граждански проблем! И проблем не само на София, а на цялата страна, в която положението с кината е още по-плачевно.Реално погледнато, проблемът с приватизацията на киносалоните бе заложен още през 1998 г., когато Емма Москова ги прехвърли към министерството на Александър Божков заради по-големия приватизационен опит на неговото ведомство. Тогава БАНКЕРЪ изрази опасения, че кината няма да запазят предмета си на дейност. Това и стана. Кино Солун е разрушено, а на неговото място вече се издига внушителна многоетажтна сграда. Кино София е превърнато в бингозала. Кината Москва и Витоша вероятно ще бъдат върнати на наследниците на правоимащите, макар бившият изпълнителен директор на София филм Александър Донев да твърди, че претенциите са неоснователни и лесно атакуеми. А в кино Красно село се продават дрехи втора употреба. Повечето от тези салони са в централния градски периметър и цените дори само на терените растат с наближаването на предполагаемото ни приемане в ЕС.Подтикната от солидния обществен протест, Агенцията за следприватизационен контрол започна проверки в кината. Съюзът на българските филмови дейци внесе своята протестна декларация в Народното събрание, Министерския съвет и Главната прокуратура, а лично Стефан Данаилов обеща да постави въпроса пред вицепремиера Лидия Шулева. Появиха се и предложения данъкоплатците да заведат граждански иск срещу Пеликан ритайл холдинг. Останалото предстои.

Facebook logo
Бъдете с нас и във