Банкеръ Weekly

Съдби

КЕНИЙКАТА, КОЯТО ПРОСЛАВИ АФРИКА

Норвежкият комитет за Нобеловата награда продължава да разширява съвсем конкретното на пръв поглед понятие мир. Лауреат на премията за 2004 г. стана Вангари Маатаи, активистка на африканско екологично движение, която всъщност никога не се е интересувала от проблемите на мира.Излагайки причините, накарали организацията да предпочете кенийката сред 193-ма кандидати, председателят на нобеловия комитет Оле Данболт Миес заяви: Ние дадохме на мира ново измерение. Мирът на земята зависи от нашата способност да запазим такава околна среда, в която да можем да живеем. Критиците, разбира се, се възмутиха от подобна формулировка. Скоро комитетът ще стигне дотам, да разглежда всяко хубаво или добро начинание като принос за запазването на мира, каза бившият заместник министър на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде. По-късно обаче недоволните се успокоиха. Защо госпожа Маатаи да не стане първият лауреат на наградата за мир, получил признанието за участие в екологичното движение? И защо тя да не е първата африканка, удостоена с тази чест? Още повече, че Вангари Маатаи отдавна е свикнала да бъде първа.Доктор на науките и професорВангари Маатаи е на 64 години. Родена е в град Ниери в подножието на планината Кения - втора по височина в страната. Пейзажът наоколо бил толкова зелен, че в местното наречие дори не съществувала дума, която да означава пустиня. Цялото й детството преминало в родния й град, известен на света единствено с това, че в него е погребан основоположникът на скаутското движение лорд Баден Пауъл. Вангари израснала в заможно и напредничаво семейство. Дотолкова заможно и напредничаво, че пред родителите й никога не стоял въпросът дали дъщеря им трябва да завърши средно училище (за Кения това и до ден днешен е рядкост), а след това да продължи обучението си в чужбина. Впрочем за второто помогнал американският президент Джон Кенеди, измислил програмата за подпомагане на африканските държави, на които им предстояло да получат независимост. Освен всичко друго помощта включвала и обучение на африкански студенти в американски колежи и университети. Така Вангари заминала за САЩ да изучава биология отначало в Канзас, а след това в Пенсилвания. При завръщането си в Кения тя постъпила в университета в Найроби, избрала да специализира ветеринарно дело и след като завършила курса, станала първата в цяла Източна Африка жена доктор на науките. Връщайки се в родния си град, Маатаи не могла да го познае: Това, което видях, беше истинска трагедия. Множество дървета били изсечени, за да се освободи място за чаени плантации, и почвата започнала да ерозира. Оглеждах се наоколо и виждах голи дерета, които разказваха тъжната история за трагедията на тази земя. Същото говореха и лицата на хората. На мен техните лица ми говореха за глад, спомня си кенийката.В Найроби Маатаи започнала работа във ветеринарния факултет на университета. Скоро станала първата жена професор, а малко по-късно и първата жена заместник-декан.Първата зеленаПрез 1974-а Вангари Маатаи се омъжила за начинаещ кенийски политик, който възнамерявал да участва в изборите за парламент. Именно тя настояла мъжът й да включи в предизборната си кампания точка за озеленяване на територията на избирателния му окръг. Но семейните й работи не потръгнали добре и само след няколко години станала ответничка по едно от най-шумните бракоразводни дела в историята на Кения. Майката на три деца била обвинена от съпруга си в изневяра. Маатаи спечелила процеса, който обаче й направил незаличимо впечатление. От изцяло лоялна към властите преподавателка тя се превърнала в активен критик на управляващите и на мъжете изобщо. Прилошава ми от мъжете. Толкова са некомпетентни, че всеки път, когато ги предизвика жена, се объркват и им се налага да проверяват гениталиите си и въобще мъже ли са, споделила веднъж Маатаи.Само след година цяла Кения отново заговорила за нея. Маатаи се заела с обществена дейност, ставайки първата в страната, а може би и в цяла Африка, жена организатор на екологично движение. То, разбира се, било женско и получило името Зелен пояс (Green Belt). Първата й акция се изразявала в създаването на малък разсадник за фиданки, които раздавала на всеки желаещ. Отначало работата не потръгнала. Кенийците нямали особено желание да залесяват участъците. Тогава Маатаи измислила програма, с помощта на която бързо спечелила много привърженички. Тя обявила, че всяка жена, посадила фиданка или съдействала за засаждането й от друг човек, ще получи от нея един кенийски шилинг. За повечето жители на държавата тази сума била внушителна и нямало как начинанието да не успее. Вярно е, че след време се наложило да бъдат потърсени допълнителни средства, но за възпитаничката на американските университети това не било голям проблем. Точно тогава светът преживявал поредния бум в благотворителността. Кампанията на Маатаи била едновременно екологична и феминистка, пък и подпомагала борбата срещу бедността, така че се намерили спонсори от Европа и Америка.Първата дисиденткаДокато светът й ръкопляскал, Вангари Маатаи далеч не се чувствала уютно в собствената си страна. Самата тя смята, че причината е в завистта: Вървеше ми на рекорди. Бях първата, направила това или онова, поне първата в Африка. Вероятно това е предизвикало много завист, а аз дори не подозирах какво се случваше.Преди всичко я ненавиждал авторитарният президент Даниел Арап Мои, необичащ самодейността, включително всяко несанкционирано от властите движение, което би могло да се превърне в заплаха за режима. Не я обичали и парламентаристите, за които след бракоразводния си процес тя често се изказвала неласкаво. Вангари имала врагове и сред обикновените хора. Нейната шумна и успешна кампания срещу изсичането на дърветата ги лишавала от надеждата да получат работа на чаените плантации, в дървообработващите фирми или просто в земеделието. Първата политическа затворничкаВ края на 80-те години на миналия век се случили две събития, които препълнили чашата на търпението на авторитарния режим. Маатаи образувала първата партия на зелените в Африка и властите приели това като опит за сриване на държавните устои. Малко по-късно Маатаи подхванала шумна протестна акция срещу изграждането на небостъргач в центъра на столицата. Проектът бил одобрен от президента, който възприел протестите като лична обида. Той нарекъл Маатаи луда, заявил, че представлява заплаха за реда и сигурността в страната и призовал полицията и обществото да изкоренят тази заплаха. Затова не е чудно, че много скоро жената се озовала в болницата, след като разярени президентски привърженици я пребили почти до смърт. След като се съвзела пък я изпратили в затвора по обвинение за нарушаване на обществения ред. Но престоят й там бил кратък. Нейни приятели в чужбина успели да организират мощна протестна кампания, а организацията Амнести Интернешънъл започнала да събира подписи с настояване за освобождаването й. Натискът върху нея не спрял и след напускането на килията. В края на краищата Вангари не издържала на непрекъснатите телефонни заплахи и нападения срещу дома й и избягала с децата си в Танзания, където останала почти цяла година.Завърнала се в Кения като победителка - никой не смеел да докосне носителката на няколко десетки престижни международни награди. Маатаи веднага се включила в обществения и политическия живот и дори се опитала да участва в президентските избори. Кандидатурата й обаче била свалена.Първата дама на АфрикаПрез 2002 г. Вангари Маатаи вече празнувала истинската си победа. Тя влязла в кенийския парламент, получавайки 98% от гласовете в родния си град Ниери. Ненавижданият от нея Даниел Арап Мои слязъл от политическата сцена, а новият президент Мваи Кибаки я направил заместник-министър на околната среда. Вече като официално лице тя започнала да разпространява програмата си Зелен пояс в други африкански държави и да запознава с нея колегите си от западните правителства. За организацията настъпил златният век. Към 2004-а, по данни на Зелен пояс, в Кения и в някои други африкански страни били посадени 30 млн. дървета. В Африка днес има няколко стотици центъра, в които се отглеждат фиданки, за да бъдат раздадени след това на доброволци залесители.Нобеловата награда за мир е поредното отличие за кенийката. През тази година тя вече получи три престижни международни награди. И най-голямата е извоюваното право да поддържа всякакви, дори и най-противоречиви, теории. Приказки от рода на тези, че СПИН-ът е биологично оръжие, предназначено да контролира чернокожите, са съсипали кариерата на не един и двама африкански политици. Но не и в случая с професора по ветеринарно дело от университета в Найроби - Вангари Маатаи. Не бъдете наивни! - казва тя на среща със свои привърженици. - СПИН-ът не е наказание, изпратено от Бога на африканците и всички чернокожи. Той е инструмент за контрол, измислен от зли учени. Малко са западните вестници, които се осмелиха да цитират тези думи на най-прочутата жена в Африка. А тези, които все пак се осмелиха да го направят, се въздържаха от коментари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във