Банкеръ Weekly

Съдби

КАРТИНИ ЗА КУПУВАНЕ

С ЦЕНОВИ ЛИСТИ ИЗ СЕДМИЯ САЛОН НА ЧАСТНИТЕ ГАЛЕРИИТози път ще представим 22 галерии от страната, подредили експозициите си на втория и третия етаж на галерията на улица Шипка 6 в столицата. Подавляващо е присъствието на кавалетно изкуство, има много малко антиквариат, една конструкция (непродаваема) за разнообразие и едва две представяния на декоративно стъкло от галериите Видима и Витра от Варна. На фона на предходни Салони, когато декоративно-приложното изкуство се показваше в пълния му каталог и подсказваше стремеж към по-висока интериорна култура, сегашното ограничаване в картини и графики е някак странно. Мотивът на организаторите от СБХ, с които в.БАНКЕРЪ разговаря, е разбираем - частните търговски галерии сами избират с какво да се представят и търсят реализация точно в този сектор. Вярно е, че предложенията са най-разнообразни и апетитни откъм имена на автори: от Жул Паскин до Георги Божилов-Слона и от малко известния руски импресионист Сергей Шамин до Димитър Казаков-Нерон. За първи път на бял свят се появяват и произведения от графичните сбирки на Съюза на художниците, създавани в неговите графични бази и ателиета през годините. В подобно изобилие, скучно на пръв поглед с линеарното оформление на залите, богатството на впечатления и предложения извира от детайлите. И особено от ценовите листи, които говорят за много широк обхват и подсказват тенденциите на пазара.Нека уточним една важна подробност - митологичните разкази за сбирките на големите ни колекционери Васил Божков, Гриша Ганчев, Богомил Райнов, Боян Радев, Светлин Русев и др. нямат нищо общо (или поне много малко общо) с галерийния живот у нас. Клиентелата на търговските галерии е от малко познати, заможни и среднобогати българи, които не робуват на манипулативно подхвърляни имена, а следват строг подбор на качествени произведения, включително и на съвременни художници. Галеристите се съобразяват с тях и координират ценовата си политика с техните платежни възможности. Като все по-настойчиво се ориентират към средния ценови пояс, т.е. към публиката с възможности, вкус и лична култура. Това личи и на Седмия салон, в който усреднените цени варират в диапазона 1000-1500 лева. Дори най-настойчиво рекламиралата се галерия Класика, която предлага творби на Паскин, Златю Бояджиев, Атанас Михов, Сергей Шамин, Рафаел Михайлов, Вера Лукова и др., е разтворила по-широко ценовата ножица (от 120 до 4000 евро), но средните й цени с малко надвишават споменатите. Изненадва галерията антиквариат Виктория, работеща сравнително отскоро, която неочаквано предлага серия от картини на Петър Морозов, най-продаваният в периода между двете световни войни български живописец. И петте му показани произведения са с фиксирани цени от 780 лева. На приблизително такива цени е продаван Морозов навремето и това напълно отговаря на популярността му като салонен живописец за дребната буржоазия и градското чиновничество.Добър знак в Салона е стремежът на няколко галерии да налагат предпочитаните от тях съвременни, т.е. живи и активни художници. Дори медийно най-нашумелите имена, подобно на Никола Манев, Греди Асса, Слав Бакалов, Михаил Лалов и др., предлагат свои творби малко над усредненото равнище. А малоформатно платно на парижко-софийско-чирпанския художник Никола Манев може да се купи и за хиляда лева...За редовните читатели на в.БАНКЕРЪ припомняме, че още при раждането на Салона на частните галерии съществуваше идея той да се превърне в своеобразен балкански ФИАК (търговския европейски панаир на галериите). Но, изглежда, ръководството на СБХ, предишното и сегашното, предпочита да окуражава по-свободната инициатива на частните институти, вместо да създава условия за корпоративно развитие. По тази причина Салонът не се обогатява с нови инициативи и не се развива във времето, а продължава да върви след събитията някак отстранено и в стил всяка коза за свой крак. Така той не влияе върху пазара у нас, а служи само като един от ориентирите му, предоставяйки инициативата на манипулаторите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във