Банкеръ Weekly

Съдби

КАРТИНИ ОТ КЪРНИГРАДСКА

КАРТИНИ ОТ КЪРНИГРАДСКАГолямо излагане падна с този шампионат. Във всички посоки. Ще се спрем само на някои щрихи от мащабните платна на импресионистите от Българския футболен съюз.В началото бе приемането на тъпата система на първенството, обявена като прогресивна, а всъщност показваща какво е това безпомощност след куп компромиси. Ако нейната рахитичност не беше вредна, щеше да си остане кротко уродлива. Схема, която не само поражда, но и насърчава златна среда в таблицата за класиране, пачки под масата и безсмислени мачове, не може да се смята за нищо друго освен за жалка. Всички от Кърниградска установиха този факт, поради което вкупом решиха да нахлузят старите си дрешки. От есента голямото клатушкане, в стил аз на тебе, ти на мене, ще продължи в добре познатия ни ритъм. Отново в изпълнението на 16 висши отбора. Край на експериментите! Така де, какво ще се правиме на новатори! После кърниградци нежно смачкаха главата на формацията с тежкото, но кухо откъм съдържание име - Българска професионална лига. Позволиха на момченцата, както ги нарича Славков, да се наиграят, сиреч - да администрират първенството. Онези си помислиха, че знаят какво означава това и всичко завърши с целувки и прегръдки. Мир, любов и лицемерие. Както в онзи виц за застойното социалистическо време - влакът не мърда от релсите, а в купето пътниците мислят, че се движат при пуснати перденца. Всъщност най-изкусните майстори на упражнението шушу-мушу зад перденце са собствениците на футболните клубове. Един ден те се събраха в един хотел и отсякоха: началниците от еврейската къща вън! Ако иска, подсказаха собствениците, може да си ходи и цялата лига, пред носа на чийто шеф хлопнаха деликатно вратата. Седмица по-късно баровците пак се събраха по обед и склониха: Славков може да остане, но да изгони кумеца си Вуцов и креатурите му. Славков рече Добре и дръпна по олимпийски дела. Притеснен, кумецът му взе, че си скъса ахилеса, та трябваше по телевизора да гледа как Литекс и ЦСКА играят феърплей в един дъжд в Ловеч. Това с феърплея е направо трогателна история. Айде от догодина, навиваха се шефовете на клубове, да играем честно, да няма далавери, да няма стимули за противника на противника, да няма покупки на мачове и съдии. (Б. а. - За продаването историята нищо не казва.) Заклеха се големите босове във феърплея, само дето не си резаха вените като побратими. И си тръгнаха спокойно. Чунким само футболът им е на главата, цели империи въртят. Не е като при несретните играчи, които заработват по някакви си три-четири хилядарки на месец. Нямаме социална сигурност, жално пропищя едно друго образувание с тежко, но празно име - Националния футболен синдикат. Хиляда лева минимум на месец - удариха по масата профсъюзните бекове, халфове, леви и десни крила - иначе безценните ни крака няма да стъпят на терена. Добре, пак рече Батето и отиде да цани за шампионата работнически отборчета. Обеща им даже да ги прати на олимпиада. Междувременно Левски си намали бюджета с девет милиона; ЦСКА даде обет пред мажоритарния си собственик да не му харчи парите за третокласни латиноамериканци; Литекс съкрати щата на циганския си оркестър, а Порточанов обеща да не става кмет на Бургас, за да не удря по джоба шейховете с предизборна кампания. Само Берое нещо се дърпа - въодушевени, че са си купили цял отбор, новите му сайбии предложиха толкова тлъста заплата на най-успелия български треньор, че Гочето Василев още се пита ти сън ли си, или те има.Друга пъстра картинка от шампионата бе раздирящата сърцето стачка на моряците от Черно море. Те толкова много тъгуваха по застреляния си президент, че щом не получиха навреме заплатите си от вдовицата му, забравиха и да тренират даже. Мъката им премина последователно през ослушване, объркано неподчинение, модел КНСБ - за да стигне до неизбежното налягане на парцалите. Вуцов-младши се мята неистово между баща си и Дарина Павлова и проклина цяла вселена. Само Европа не проклина Вили, защото знае, че оттам идват парите. И другите началници на клубове знаят това - от Овча купел до Лаута, затова е голямото натискане да се хванеш за нещо староконтинентално. Ще видим впрочем какво ще излезе от поредните напъни на нашите челници да щурмуват европейските турнири, но комай те им се явяват единствено във вид на швейцарски франкове и погледът нещо се замъглява. Дано погледът на националния селекционер е по-бистър, та да види, че прекият път за Португалия минава през Белгия, която ни идва на крака в София на 7 юни. Там е истината - да идем на европейското догодина, за да дадем нов принос към българската теория на футбола: слаб шампионат, силен национален отбор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във