Банкеръ Weekly

Съдби

КАРИЕРАТА НА МАНИПУЛАТОРА

Джоузеф Кенеди е основател на един от най-могъщите кланове в Америка. Използвайки богатството си, той успял да направи един от синовете си президент. Първите си сто долара Кенеди спечелва на фондовия пазар по време на Голямата депресия, като използва вътрешна информация.Католик сред протестантиДжоузеф Патрик Кенеди се родил на 6 септември 1888 г. в Бостън. Неговият баща Патрик Джоузеф бил преуспяващ собственик на ресторант, който му послужил като стартова площадка към голямата политика. През 1885 г. Патрик бил избран в Палатата на представителите, а малко по-късно и в Сената на щата Масачузетс. Той използвал високия си пост както за собствено обогатяване, така и за да уреди живота на сина си Джоузеф. Момчето определено имало проблеми. Кенеди били преселници от Ирландия и правоверни католици. По онова време, особено в Бостън, с такъв произход било изключително трудно да се влезе в местния елит. А Джоузеф се стремял с всички сили към тази цел. Той обещал на родителите си, че на 30 години ще бъде милионер. И удържал на думата си.Още като дете той си намерил твърде необичайна работа - доставял дамски шапки. Клиентките, които си ги поръчвали, обикновено принадлежали към висшето общество. Така че от малък Джоузеф завързал полезни запознанства. Когато се представял, той споменавал само първото си име, защото името Патрик издавало ирландския му произход. Джоузеф получил началното си образование в католическо училище, след това учил в бостънската Лейтин Скуул (Latin Shool), а после - в Харвард. Баща му, който по това време вече бил постигнал солидни успехи в политиката, можел да си позволи да даде на сина си добро образование. Главната цел на постъпването му в Харвард обаче била не доброто образование, а възможността Джоузеф да се сближи с потомците на протестантския елит. Но точно в това не му провървяло. Въпреки отличния си успех той не успял да влезе в нито един от прочутите клубове на възпитаниците на университета. Единствените му приятели в Харвард били също ирландци. Именно с тях Джоузеф организирал първия си собствен бизнес. Туристическата компания, на която той станал шеф, предлагала пътувания с автобус из местните забележителности. В началото агенцията разполагала с един-единствен автобус - въпреки това Кенеди умело изпреварвал конкурентите си. За няколко сезона той успял да спечели 5 хил. долара. В Харвард той научил един добър урок - за католика е по-лесно да спечели пари с ума си, отколкото да хаби сили за създаване на връзки сред протестантите. Първи стъпкиВпрочем в първия етап на кариерата му такива връзки не му били необходими. Веднага след като завършил Харвард през 1912 г., Джоузеф си намерил работа. За това били достатъчни връзките на баща му, който по това време здраво се закрепил в редиците на политическия елит. Благодарение на това Джоузеф получил държавна длъжност. В задълженията му влизало обичайно проследяване на финансовото състояние на банките в щата, но на практика такива проверки откривали големи възможности. Джоузеф знаел истината за трудностите и успехите на всяка финансова институция. Тази информация била ценна не само за него. Така че мнението на Джоузеф за състоянието на банките струвало доста скъпо. То можело да се оцени в долари. Скоро Джоузеф се научил да превръща информацията, с която разполага, в пари. Но за целта му била необходима борсата. Бизнесът на една от проверяваните компании Олд Колъни Риалити Асоушиейтс (Old Colony Realty Associates) вървял зле, въпреки че тя разполагала с добра инфраструктура. Джоузеф разпространил чрез свои познати информация, че компанията скоро ще фалира. Малко по-късно цените на акциите й на борсата се сринали и Джоузеф се сдобил с контролния пакет само срещу 1000 долара. След като преориентирал бизнеса към по-печеливши отрасли, той успял да превърне първоначалните си капиталовложения в 75 хил. долара.Вдъхновен от успеха си, Джоузеф Кенеди решил да се занимава с управление на банки. На 25 години той бил избран за президент на Калъмбия Тръст Къмпани Банк (Columbia Trust Company Bank). Така Джоузеф станал най-младият президент на банка в САЩ. Тази история се разказва и до ден днешен като илюстрация за успехите, които могат да постигнат младите таланти. Премълчава се единствено фактът, че акционери на банката били само баща му и неговите приятели. Тази ситуация обаче не устройвала амбициозния младеж. Скоро Джоузеф купил изцяло банката. Собствените му средства не му достигали за изкупуването на акциите, той използвал заеми, които взел от роднини. И тъй като членовете на едно семейство често опрощават един на друг дълговете си, покупката излязла почти безплатно на Джоузеф.Скоро обаче се наложило младият Кенеди да смени характера на дейността си. През 1917 г., когато Първата световна война била в разгара си, Джоузеф бил мобилизиран. За разлика от повечето си връстници той нямал желание да воюва. Помогнал му неговият тъст, който служел във военно ведомство. Джоузеф бил настанен на работа в корабостроителен завод, което го освобождавало от военна служба. Там той дочакал края на войната.Тъстът сложил началото и на по-нататъшната му кариера. Той устроил Джоузеф на работа в брокерската кантора Ноудън, Стоун енд Ко (Hauden, Stone and Co.) и му обещал, че ще прехвърли в нея всичките си операции. Джоузеф свикнал бързо с новите си задължения. Принципите на търговията с вътрешна информация му били добре познати. Той твърдял, че печеленето на пари на фондовия пазар е изключително лека задача и съжалявал задето не се е захванал с този бизнес още след завършване на университета. Освен търговията с вътрешна информация, Джоузеф използвал на пазара и други машинации. В онези времена това било неморално, но не и незаконно. Той например организирал неколцина търговци, които след предварителна уговорка купували акциите на дадена компания, разпространявайки слухове за големите й успехи. Щом в надпреварата се включели достатъчно много купувачи, акциите се продавали. След което заговорниците си поделяли печалбата, а несполучилите инвеститори пресмятали загубите си. Джоузеф наричал такива операции рекламни кампании.От мафията до Белия домПрез 1919 г. в САЩ бил въведен сухият режим. Джоузеф не пропуснал да се възползва от това, за да спечели. Той се съюзил с главатарите на мафиите в Бостън, Ню Йорк и Чикаго. Кенеди се занимавал с незаконен внос на алкохол, който след това мафиотските структури пласирали. Джоузеф използвал парите от този бизнес за операциите си на Уолстрийт и за покупката на компания за производство на филми. През 1926 г. Джоузеф дори купил FBO. След като организирал падането на акциите й, той придобил контролния пакет само за 75 хил. долара, а след като променил репертоара й, компанията започнала да носи печалба от 30-50 хил. долара на месец. По-късно тази медийна империя била попълнена с десетки компании.Но главната част от печалбите си Джоузеф получавал чрез манипулации на фондовия пазар. През 1922 г. той напуснал брокерската кантора и останал на пазара като частен инвеститор. Джоузеф вече разполагал с достатъчно средства, за да манипулира и сам пазара. В средата на 20-те години на миналия век списание Форчън оценило състоянието му на 2 млн. долара. През 1929 г. Кенеди вече знаел, че започва голямата депресия. Той дори предвидил Черния вторник. Затова говори фактът, че преди него Джоузеф успял да ликвидира дългосрочните си инвестиции и започнал да играе за понижаване на цените. Според някои оценки само през фаталния вторник Кенеди спечелил един милион долара и залагайки на понижение на цените, подпомогнал сриването. Но с това играта му не приключила. До 1933 г. Джоузеф спечелил 100 млн. долара, налучквайки подходящите моменти за продажба. В същото време Щатите се намирали в жалко състояние - икономическата криза направила своето и мнозина смятали, че тя е предизвикана на фондовата борса. Правителството предвиждало създаването на органи, които да регулират пазара, за да не се допускат подобни сривове в бъдеще. Дейността на десетки фондови предприемачи била поставена под заплаха, включително и тази на Кенеди. В САЩ била създадена Секюрити енд Ексчейндж Къмишън (Securities and Exchange Commission) - (СЕК), на чиито плещи легнала отговорността за регулирането на пазара. Колкото и да е парадоксално, шеф на тази комисия станал Джоузеф Кенеди, един от виновниците за Черния вторник. По това време Кенеди вече бил влязъл в голямата политика. Той поддържал с капитали Франклин Рузвелт, който победил в президентската надпревара. За благодарност новоизбраният държавен глава направил Кенеди шеф на комисията. След като заел тази длъжност, Кенеди спрял да спекулира на пазара. Оттогава реалният сектор на икономиката се превърнал в основен източник на доходите му. А парите, спечелени на фондовия пазар, му стигнали, за да разработи няколко печеливши компании. Шефът на СЕК не бил популярен на фондовия пазар. Кенеди не само го познавал из основи, но и бил наясно с всички методи за нечестна търговия и с машинациите с вътрешна информация. На новата си длъжност той забранил повечето операции, които по-рано послужили за собственото му забогатяване. Била въведена дори забрана върху продажбите без покритие - любимият начин за работа на Джоузеф.Кенеди работил честно на поста си и за благодарност бил понижен до шеф на Меритайм Къмишън (Maritime Commission). Причината за това била, че Рузвелт изведнъж видял в него свой съперник. Скоро Кенеди напуснал тази комисия по собствено желание, уморен от разправиите с профсъюзите и корабопритежателите.През 1938 г. Джоузеф Кенеди станал посланик на САЩ във Великобритания. Но той се оказал лош дипломат и след като направил серия от грешки и най-вече направил неверни преценки за отношенията между Англия и Хитлер, Кенеди си отишъл и от този пост.Много по-успешни били инвестициите му в издигането на двама от синовете му в Сената. Единият от тях - Джон Кенеди, става тридесет и петият президент на САЩ. През 1957 г. сп. Форчън включило Джоузеф Кенеди сред 16-те най-богати хора в страната със състояние от 200 до 400 млн. долара. Когато през 1960 г. в клана Кенеди се появил президент, тръгнали приказки, че това е струвало на основателя му 2 млн. долара, или около 15 милиона сегашни долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във