Банкеръ Weekly

Съдби

КАПКИТЕ УТОПИИ НА МИЛЕНА БАЛЧЕВА

Аз съм малко неуправляема и малко странна. Така се представила Милена Балчева на Пламен Панайотов при първата им среща през 2001 г., след като му връчила автобиографията си и разказала накратко за професионалната си кариера. И подплатила това кратко самоописание с конкретен пример. Запознала Панайотов с една от обичаните си идеи да бъде направен пред парламента паметник на Приказка за стълбата, за да помнят депутатите за какво са пратени в Народното събрание и откъде са тръгнали. Връчила му приказката и го запознала с проекта си за монумента и виждането си да бъде поверен в ръцете на скулптора Георги Чапкънов. Странностите на Милена Балчева явно не са стреснали Панайотов, защото тя попада сред кандидат-депутатите на НДСВПодредена е на 8-о място в листата на 24-и многомандатен избирателен район в столицата. Гласовете, дадени за НДСВ, не достигат, за да прекрачи и тя прага на парламента. Но когато при откриването на 39-ото народно събрание всички 240 народни избраници получили свитък с Приказката за стълбата на Смирненски, завързан с червена лентичка, тя имала чувството, че също е някъде там. После прочела в медиите, че и други депутати имали идея за приказката. Не претендира за нейното авторство. Но не и за паметника - тази идея би отстоявала докрай. Днес съжалява, че с приказката се правят много спекулации и че за нея се сещат, когато се критикува управлението на НДСВ. Самата тя е убедена, че правителството се справя добре, а недоволството на хората определя като умора от всичко ново. Провалът на прословутите 800 дни определя като груба формулировка, дошла в резултат на наслагване на едни и същи заглавия в медиите, които в голямата си част са повърхностни. Когато много пъти показвате на една жена дългия й нос, той започва да боде през снимката. Но има и други ракурси. Върху позитивните неща в управлението на НДСВ не се акцентира така, както върху негативните, липсва баланс, убедена е Милена Балчева. Втората част от автохарактеристиката й - че е малко неуправляема, се потвърди съвсем наскоро. Милена Балчева отказа да влезе в парламента след избирането на Иван Искров за шеф на БНБ. Тя трябваше да заеме освободеното от него място в парламента. Но вместо да се раздели с Централната банка, където е директор на дирекция Човешки ресурси, и да се нареди сред мнозинството, Милена Балчева избра статуквото. Когато човек е амбициозен, иска някои неща да ги направи изцяло. Сега в БНБ имам точно тази възможност, обяснява Балчева. За пример дава предстоящото преработване на системата за заплатите и за атестирането на служителите.Реалистка, тя прекрасно си дава сметка, че краткото време, което остава до края на този парламент, ще й стигне да създаде контакти, но не и да реализира съществени неща. Както и някои утопични. Няколко капки утопия правят реалността по-поносима. Като тази да създаде движение Екология на личносттакоето да обедини интелектуалци, психолози, учители, лекари, артисти, включително от цял свят. Чрез автоцензура те да спират злото и насилието, цинизма и убийствата, с които ни заливат непрекъснато от екрана на телевизията, от филмите, от книгите, от клиповете на песните. Като оставя настрани идеалистичните неща, тя признава, че за нея би било интересно да бъде в парламента, защото професионалната й кариера се развила така, че специализира в трудовоправните отношения и социалния диалог. Много от депутатите също са напреднали в тази материя и може би някои мои мисли вече няма да звучат толкова авангардно, казва Милена Балчева. Не е монархистка. Влиза в НДСВ, защото й допадат обединителните мотиви, обявени от движението. И защото иска да участва в правенето на нещата, а не да гледа отстрани. Водеща роля изиграва и разочарованието й от направеното от политиците и държавниците до този момент. Съвсем за малко е членувала в БКП (1989-1990 година). Точно толкова, колкото да стане инициатор за разграждането на партийната група, в която членува в БИСА (Българска индустриално-стопанска асоциация). Тезата й тогава е, че е абсолютно нередно в основата на управлението да се поставя партийността. Бяхме първата група, която се саморазпусна в София, отбелязва днес Балчева. Когато подавах документи за работа в БИСА, чаках дълго, защото там имаше едно неписано правило - да не приемат непартийни членове, припомня отминалото време Милена Балчева. И не се срамува от тогавашната протекция на акад. Балевски, близък приятел и съученик на баща й. Краткотрайното й членство в БКП обаче станало причина за отказ да стане член на Подкрепа. Ще продължи да отстоява каузата на НДСВ и да работи за укрепването на партията, макар че е убедена, че запазването на движението би било по-добрият вариант. Защото то не вкарва хората в определени кутийки - на червени, жълти, сини, а ги обединява с идеите си. Дели хората на качествени и некачествени и със сигурност знае, че икономиката не търпи цветовото определение. Бунтът срещу слагането на етикети върху хората идва от семейството й. По бащина линия са все борци, които винаги са търсили правдатаДядо й е бил учител по философия и математика и един от организаторите на първите комунистически групи. В Ихтиман има улица, кръстена на неговото име. Баща й Георги Йорданов Балчев (професор, хирург, ортопед) по времето на Вълко Червенков е съден от Съд на честта. Работохолик, с над 150 научни труда. Неговата сестра е омъжена за царски генерал, тя е изселена от София, а той - изпратен в Белене. Така че съм свидетел в този спор между вие и ние, между комунисти и антикомунисти от ранна възраст. А според мен хората са добри и лоши, всичко друго е само форма, която се използва от по-интелигентните било да обединява, било да разединява, приключва библейски темата Милена Балчева. Признава, че за формирането й като личност най-силно влияние оказва баща й. Обичам да става това, което смятам, че е редно. Често се сблъсквам с други становища и интереси, но отстоявам собствените си позиции, обяснява Милена Балчева. Тя не обича грубата битка. Признава си, че понякога действа по женски, търси подкрепа на други хора. Служи си с лобиране, но не и с конфликти. Няма и грам колебание, че разбирателството трябва да се постига по пътя на преговорите и убеждението. Да се удря по масата и да се крещи е израз на безпомощност, а не на сила, категорична е Балчева. Като председател на арбитража за трудови спорове е имала не един път възможността да изпита на практика правотата на тези си твърдения и разбирания за постигане на съгласие. Признава си, че е амбициозна. Преди да се разведе, съпругът й (телевизионният журналист Александър Стайков) често я обвинявал, че гони кариера и поставя семейството на втори план. Разделени са от 15 години. Има две деца - Александър (компютърен специалист) и Лора (ученичка в 11-и клас на английската гимназия). Иска да ги научи и те да отстояват разбиранията си, които да са формирали в резултат на задълбочен труд, и да са професионално обосновани. Смята себе си за успяла жена. И привежда в доказателство само един, но достатъчен, според нея, аргумент: Постът в банката ми е високоуважаван навсякъде по света, той е опора на всеки гуверньор. Весела Донева Милена Балчева е родена на 13 март 1947 г. в София. През 1970 г. завършва Юридическия факултет на СУ Климент Охридски, профил Държавно право, една година работи като стажант-адвокат. Следва една година работа в Българската търговско-промишлена палата като специалист. В периода 1973-1981 г. е юрист в Министерството на труда и социалните грижи. През 1982 г. е арбитър във ведомствения арбитраж на НАПС. От 1982 до края на 1998 г. работи в Българската стопанска камара, като преминава през длъжностите от експерт до неин заместник-председател. От декември същата година става директор на дирекция Човешки ресурси в БНБ. Практическият й опит е синтезиран в учредяване и организиране на управленски структури, посредничество по индустриални и търговски спорове, арбитриране, разработка на проекти за нормативни актове, съгласувания по изпълнението на поети международни задължения.

Facebook logo
Бъдете с нас и във