Банкеръ Weekly

Съдби

КАПАНЪТ НА ПРАКТИКАТА ВСЯКА КОЗА ЗА СВОЙ КРАК

Желязната лейди Маргарет Тачър пусна неотдавна на пазара книгата си Изкуството да се управлява държавата, в която твърдо, в свой стил, съветва днешните британски политици да не се подвеждат по по-нататъшната европейска интеграция, а да търсят други, свои пътища за развитие. Не знам как е по високите етажи в политиката, но в различните прояви и форми на обикновения живот, в това число и културния, имах възможността да наблюдавам нещо подобно. На големия музикален фестивал в Бат, чийто гост бях, се открои деликатно поднесеното желание на британците да намигват на Обединена Европа. В конкретния случай това бе изграждането на нов мост Изток-Запад в музикалното изкуство - идея, която ЕС ще пласира едва в късната есен в Будапеща и Копенхаген. Но преднината вече е взета и това признаха всички останали гости на фестивала в английския Бат.Споменавам този факт, защото той е показателен за синхрона между равнището на висшата политика и това на конкретната културна реализация. Защото има държавна политика, философия и стратегия за ролята и мястото на културата в новия наш свят!Бързам да прибавя още един подобен факт - този път от практиката на Португалия. Държавата, разположена в най-западния край на континента ни, е твърдо решена да се превърне в своеобразно КПП (контролно-пропускателен пункт) за идващите в Европа американци - от политиците и финансистите до индустриалците и културните дейци. И всяка крачка в посока на подобна политика се подкрепя активно - финансово - от държавата. Присъстващите в Бат около 50-60 директори на фестивали, критици, мениджъри, звукозаписни специалисти единодушно потвърдиха тенденцията за все по-висока фестивално-концертна вълна в Европа. Проблемът опира до стремежа да се осигурят приличен брой висококачествени артисти и програми, което ще става все по-трудно. Именно затова погледите са обърнати на Изток към резервите на страните от бившия комунистически блок, но и към огромния потенциал на Ориента - от Далечния изток до Балканите. Което е и нашият шанс! Стига да има информация за тези процеси и визия за пласирането ни в тях. Такава няма! И скоро няма да има, след като ни ръководят хора с чиновнически манталитет, които не виждат по-далеч от разпоредбите на своя партиен лидер.Странното е, че докато депутати, министри и партийци непрекъснато ни бомбардират с амбиции за включване ту в НАТО, ту в ЕС, на равнищата под тях не се създава нищо смислено, което да подкрепи и аргументира тази амбиция. В крайна сметка на политическо равнище може и да се полагат усилия и да се очертават добри резултати, но в ниските етажи ние не само не се приближаваме към въжделената Европа, а и с голяма скорост се отдалечаваме от нея. Принос за създаването на подобни центробежни сили имат и частниците в културата, които са мотивирани единствено от голямата печалба, мегаломанските прояви, импорта на артисти с мимолетна слава. Нашето артистично присъствие в Европа засега е концентрирано главно на нелегалния пазар на антики, докато първокласните ни майстори не срещат никаква или почти никаква подкрепа. А в интернационалната културна търговия съществува принцип на равнопоставеност: ние предлагаме, а вие какво ще предложите? Засега предлагаме главно евтина работна ръка, която пласираме хаотично и несистемно. Според философията всяка коза за свой крак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във