Банкеръ Weekly

Съдби

КАПАНИТЕ НА ПОГРЕБАНИТЕ СЪКРОВИЩА

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ИСПАНИЯ И АМЕРИКАНСКИТЕ ТЪРСАЧИ НА СЪКРОВИЩА НЕ МОГАТ ДА СИ ПОДЕЛЯТ НАТЪПКАНИЯ СЪС ЗЛАТО АНГЛИЙСКИ КОРАБ СЪСЕКС, ПОТЪНАЛ ПРЕДИ 300 ГОДИНИСър Френсис Уилър предчувствал, че иде беда и тя наистина се случила. Ескадрата от 12 кораба, оглавявана от флагмана Съсекс, тъкмо навлязла в Гибралтарския пролив, когато се разразила страшна буря. За броени минути всички съдове отишли на дъното, а от почти 500-те моряци и войници на кораба Съсекс оцелели само двама. След два дни тялото на адмирал Уилър било изхвърлено на испанския бряг.Едва ли някой щеше да си спомня за тази трагедия, случила се през 1694 г., ако Съсекс, чиито останки бяха открити край бреговете на Испания през 2001 г., не беше предизвикал яростни спорове. Неотдавна Испания изпрати в района ескадра от кораби на бреговата охрана, за да възпрепятства работата на американо-британската експедиция. Причината е, че в трюмовете на злощастния британски кораб се намират десет тона злато и още много скъпоценности. При това става дума за имане от около 4 млрд. щ. долара по сегашен курс.Златната трескаЕкспертите твърдят, че това е най-голямото морско съкровище, открито някога в света. Напълно възможно е да са прави, като се има предвид за кого и за какво са били предназначени тези пари. Сър Френсис превозвал съкровищата, които британската корона смятала да предаде на Савойския херцог. Това била цената за влизането на Савоя във войната срещу френския крал Людовик ХIV на страната на Аугсбургската лига (обединяваща Англия, Холандия, Испания, Швеция, Бавария, Пфалц и Саксония). Англичаните бързали, защото французите също направили примамливо предложение на продажния херцог - шест тона злато и три милиарда в савойска валута. Но благодарение на морските стихии, които потопили кораба, парижката дипломация надделяла над лондонската. Около година след катастрофата при Гибралтар Савоя сключила таен договор с французите.Ние знаем точното място, където е потънал корабът - твърди представител на американската компания Одиси Марийн Експлорейшън (Odyssey Marine Exploration). Тя е определила мястото на корабокрушението с помощта на изследователска група, оглавявана от щатния археолог на фирмата Нил Кънингам Добсън. - Търсенето на съкровището ще става с помощта на радиоуправляем робот. Изследването на Съсекс ще се превърне в първия пример за взаимноизгодно сътрудничество между властите, бизнес структурите и учените.Години наред британското правителство умуваше как да постъпи със съкровището. Накрая беше решено да бъде организирана съвместна експедиция, а американската компания да получи половината от изваденото от морските дълбини - злато и скъпоценности. От Даунинг стрийт обещаха да се погрижат и за археолозите, които ще получат артефакти от ХVII век.Но в тези планове се намеси трета сила в лицето на испанските власти. Съсекс почива в териториалните води на кралството - недалеч от андалузкото пристанище Кадис. И Мадрид е твърдо решен да отстоява правата си, включително и с употреба на сила. Неотдавна испански военни кораби блокираха района, в който е потопена подводната съкровищница, и не допусна до нея наетите от британското правителство американски археолози.Според международното право всеки потънал военен кораб (дори ако е на триста години) е под юрисдикцията на държавата, под чийто флаг е плавал. Но ако например британски кораб потъне в испански териториални води, той може да бъде изваден само със съгласието на Мадрид. Впрочем Испания не само пречи да бъдат извадени съкровищата от Съсекс, но предявява и права върху тях. Испанците се мотивират с това, че единственото оръдие, извадено на повърхността от дъното от специалистите на Одиси, не е от Съсекс. Испанските експерти твърдят, че оръдието е холандско производство, което означава, че е напълно възможно да принадлежи на някой кораб. Както е известно, до средата на ХVI век Испания и Холандия са били една държава. Нещо повече - дори британските специалисти не са сигурни, че водолазите са открили тъкмо флагмана на ескадрата, командвана от сър Френсис. Аз не съм сигурен, че намереният скелет принадлежи на Съсекс - заяви Дейвид Майлс, отговарящ за археологическите изследвания в организацията Английското наследство. - Останките на намерения съд са твърде малки по размер. Още по-краен е испанският историк Карлос Леон: Нека не се самозалъгваме. Това не е археологическа експедиция. Не е възможно да се използват водолази на дълбочина 900 метра, там са необходими роботи и сонари. Това е просто златна треска.Златният запас на океанаВпрочем целта си заслужава усилията. Според данни на Хидрографското управление на САЩ през последните сто години в света са загивали средно по 2172 морски съда годишно. И това са само официално отчетените загуби. От началото на ХVI век, когато европейците започват да усвояват новия свят, до средата на ХХ век световният флот е изгубил почти един милион съда. През ХVI в. например морските дълбини са погълнали почти половината испански кораби, а много от тях са превозвали награбените в Америка съкровища. Британската Остиндийска компания е загубила почти 300 съда. Най-малко 150 от тях са носили ценен товар. Засега са идентифицирани и изучени само 3% от всички такива потънали съдове. С други думи, подобно на гигантски огнеупорен сейф, океанското дъно пази съкровища за стотици милиарди долари. И това не е просто образ, а факт. Специалисти от британската застрахователна компания Лойд смятат, че трюмовете на потъналите кораби съхраняват не по-малко от една пета от златото и среброто, които някога са добивани на Земята. Карибско море енай-известното гробище на кораби Само край Големите Антилски острови лежат най-малко 400 испански галеона, натоварени със скъпия жълт метал. Не са по-бедни находките в Балтийско море, превърнало се по времето на двете световни войни в истинска гробница, в акваторията на американските Велики езера, където студената прясна вода направо е консервирала потъналите кораби. Безценни изненади поднасят Молукският пролив, а също Средиземно, Червено и Черно море. Потъналите кораби издирват професионални археолози, запалени търсачи на приключения и многобройните любители на рекдайвинга - търсене на потънали кораби с акваланг. Той има и своите герои. Регионът югоизточно от полуостров Флорида например се превърна в Меката на морското иманярство, след като през 1986 г. американецът Мел Фишер откри в този район прочутия испански галеон Нуестра Сеньора де Аточа, натъпкан със злато и сребро за над 400 млн. долара по сегашен курс. Според историците тъкмо гибелта на този съд през 1622 г. е ускорила кончината на испанската империя. Историците сравняват историческото значение на намирането на Нуестра Сеньора с откриването на гробницата на Тутанхамон в Египет. В процеса на издирване на морски съкровища възникват много юридически въпроси. Първо, според приетата неотдавна конвенция на ЮНЕСКО само научни организации имат право да извършват морски разкопки. Но американската компания Одиси, наета от британското правителство да извади товара на Съсекс, е изцяло търговска структура. Освен това международният конгрес на морските музеи и Съветът на американските морски музеи са забранили категорично да се излагат предмети, открити по време на разкопки с търговска, а не с научна цел. Казусът ДюмаВ случая със Съсекс поне собствеността върху военния кораб е безспорна. Явява се обаче друг детайл, който никак не е за подценяване. Испанците далеч не са очаровани, че в археологическите проучвания участват американци, тъй като те нямат никакво отношение към британския флагман. Освен това испанският предприемач и търсач на подводни съкровища Луис Анхел Валеро де Бернабе твърди, че тъкмо той пръв е определил точното местонахождение на Съсекс и на това основание иска за себе си половината злато от кораба. Испанецът се мотивира с това, че още преди три години е открил морския съд на сър Френсис и е регистрирал находката си по съответния законен начин.Накратко казано, въпросите са повече от отговорите. Така че международните прецеденти няма как да бъдат избегнати.По принцип граждански кораб може да бъде изваден от тези, в чиито териториални води е открит и без съгласието на страната, чийто флаг той носи. А териториалните води се простират на 12 морски мили (около 24 километра) от бреговата ивица. Не може да бъде пренебрегната и конвенцията За опазване на подводното културно наследство на ЮНЕСКО от 2001 г. (която не е подписана от редица водещи морски държави като Великобритания, САЩ, Франция, Германия и Русия). Същността й се изразява в това, че на континенталния шелф или в икономическата зона, която се простира до 200 морски мили, крайбрежната държава запазва някои права. От самото понятие културно наследство се подразбира, че корабът или неговият товар трябва да са били на дъното в тези ивици не по-малко от сто години. След което стават собственост на държава, на която принадлежат териториалните води или икономическата зона, и ако не става дума за военен кораб. Изходът на търсачите на подводните съкровища е само един - да сключват договори с местните чиновници и с всички участници в работите още преди началото на археологическата дейност. Както впрочем е постъпил френският адвокат Жак Дюма.На 1 август 1798 г., след шестдесетдневни издирвания, британският контраадмирал Хорацио Нелсън най-после открил френската флота. Тринадесетте линейни кораба и множество транспортни съдове на французите се криели в залива Абукир на Египетското крайбрежие. Английският контраадмирал решил да действа изненадващо и да започне битката веднага. Британските и френските оръдия си разменяли залпове чак докато паднала нощта. Раненият в главата адмирал Нелсън едва успял да се качи на капитанския мостик, след като бил превързан, когато срещу адмиралския кораб се насочил френският флагман Ориен със 120 оръдия на борда. Английският канонир стрелял точно и зарядът попаднал в барутния погреб на французина. Корабът пламнал като купа сено. Заедно с останките му на дъното отишли сандъци със злато и скъпоценности. Много по-късно Нелсън научил, че Ориен превозвал не само заплатите на войниците на Наполеон, но и съкровища, които французите отнели от малтийските рицари и римския папа.Двеста години след разгрома при Абукир, който се превърнал в гробище за 11 от френските линейни кораби, адвокатът Жак Дюма решил да реализира отдавнашната си мечта - да извади потопените морски съдове на Наполеон. Експедицията била подготвена грижливо. Оставало само парижкият юрист да намери начини да се споразумее с местните власти, които не признавали правата на Франция върху военните кораби. Още повече че заливът Абукир е изцяло разположен в териториалните води на Египет. И Дюма се хванал здраво за работа.След дълги и напрегнати преговори той направил на египтяните неочаквано предложение - съгласни ли са египетските власти да вземат извадените от французите скъпоценности, злато и сребро, като за компенсация разрешат на членовете на експедицията да вземат оръдия, керамични и метални предмети, които да бъдат изложени във френски музеи? Арабските чиновници не открили никакъв капан в предложението и се съгласили.Едва след като официалният договор между министерствата на културата на Египет и Франция бил подписан, Жак Дюма уверено заявил: Франция сключи прекрасна сделка!. Първата работа на френските водолази била да извадят компаса, подарен на Наполеон от адмирал Брюе, а след това няколко бронзови оръдия и съдове за хранене... През първия месец били извадени над две хиляди различни предмета и нито една златна монета. Египетските чиновници денонощно контролирали французите, мечтаейки за съкровищата на малтийците, а археолозите се наслаждавали на прекрасните артефакти от епохата на Наполеон. Те били достатъчни за няколко богати музейни експозиции. На въпроса на обезсърчените чиновници: Къде е златото? - Дюма отговорил: На морското дъно. То винаги е било своенравно и не се разделя лесно със съкровищата си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във