Банкеръ Weekly

Съдби

КАК СЕ ПЕЧЕЛИ ОТ КОРПОРАТИВНИ ТАЛАНТИ

Брент Харисън не може да изпълнява монолози като Робин Уилямс или да хипнотизира баскетболните фенове като звездата на Ел Ей Лейкърс Коби Брайънт. Но приближи ли се към него някой с предложение за работа, 36-годишният компютърен специалист вече отговаря с реплика, която доскоро можеше да се чуе само от разглезените филмови звезди и спортисти: Обадете се на агента ми.При Харисън в ролята на агент влиза 35-годишният Джеф Хаймън, сладкодумният бивш съдружник в компанията за подбор на персонал Хайдрик енд Страгълс (Heidrick Struggles). През октомври 2002 г. Хаймън основа собствена агенция - Канал стрийт (Canal Street), чиято задача е да направлява кариерата на корпоративни служители от средно и по-високо ниво, така както открай време гигантите в бранша Ай Ем Джи (IMG) и Уилям Морис (William Morris) напътстват суперзвездите от света на спорта и шоубизнеса. Новоизлюпената агенция на Хаймън е още в началото на своя път - досега Джеф и двамата негови агенти представляват едва 35 служители, които печелят между 125 и 600 хил. щ. долара на година. Пък и на този етап цялата й дейност е съсредоточена в околностите на залива на Сан Франциско, където потенциалните клиенти са главно от областта на високите технологии. Амбициите на предприемача обаче се простират доста по-надалече. Мечтата на Хаймън е да създаде модел за взаимодействие между компаниите и техните служители.След като мениджърите на таланти завладяха професионалния спорт, този тип услуги започнаха да добиват популярност и в много други сфери. Само че до появата на Джеф Хаймън никой не се е сещал да ги приложи и по отношение на корпоративните специалисти. Или се е отказал от тази идея още в началото поради факта, че служителите в корпорацията се задържат на определен пост много по-дълго и за техните агенти рядко би имало работа, а следователно и печалби. Субективността, която съпътства преценяването на един служител, също е проблем. Освен това, докато спортните мениджъри трябва да са в крак с тенденциите в една ограничена област, то светът на бизнеса изглежда направо безкраен и невъзможен за опознаване.Но според Джеф Хаймън обстоятелствата вече доста са се променили. Масовите съкращения напоследък и по-краткият престой на дадена длъжност принуждават днес служителите да жонглират в две направления - да подобрят позицията си, която заемат, и едновременно да търсят нещо ново. Поради липсата на свободно време повечето от тях обаче не могат да се справят с втората задача. Служителите трябва да носят отговорност за управлението на собствената си кариера, но мнозина нямат нито необходимите контакти, нито познанията и времето да се справят, обяснява Хаймън. Услугите на посредниците, специализирани в намирането на работа, също не са кой знае какво разрешение. Те работят в интерес на корпорациите, които им плащат. Никой не защитава едностранно интересите на таланта, категоричен е Хаймън.Така той решава да заеме празната ниша и се захваща едновременно с набирането на служители, с професионалната им подготовка и със защитата на финансовите им интереси. Част от задачите му е да помага на клиентите си да определят към какво точно се стремят и къде точно искат да работят, да претърсва пазара за свободни работни места и да подготвя кандидатите за интервю и водене на преговори. За разлика от традиционния посредник, който търси персонал, Хаймън не се опитва да запълни конкретни свободни служебни постове, а да развие нечия кариера. Всъщност той съдейства на клиентите си при всяка тяхна стъпка - когато преговарят за повишение на старото си работно място, когато искат да направят впечатление на шефовете и на колегите си, когато търсят допълнителни професионални изяви. Поне веднъж месечно той се среща с хората, които представлява, за да обсъди техните цели. Често това става в най-близкото заведение Старбъкс (Starbucks), а не в офисите им. Обичайна практика всяка седмица са и неговите проверки по телефона.В замяна на тези услуги компанията на Хаймън взема 3% от брутната годишна заплата на своите клиенти, както и 5% от възнаграждението за всякакви допълнителни ангажименти, които им уреди - участие на конференции, повишение, ново работно място. На пръв поглед сумите изглеждат доста високи. Но, както твърди Брент Харисън - един от клиентите на агенцията, тази цена напълно си струва. През 2002 г. той работи като директор по стратегическото развитие към сателитен офис на Америка онлайн (America Online) в Сан Франциско. За да продължи да се издига нагоре в йерархията, Харисън трябва да се премести в Дълес, щата Вирджиния, където се намира централният офис на АОЛ. Цялото му семейство обаче не е въодушевено от идеята за подобна промяна и Харисън решава да потърси възможности за професионално развитие на друго място. Но след пет години в АОЛ пред него изникват цял куп плашещи въпроси - какво иска да прави, какви са възможностите в момента, колко струва той самият?През ноември миналата година Харисън се свързва с Джеф Хаймън и става негов клиент. Скоро след това агентът успява да му уреди среща с вицепрезидента по човешките ресурси на Епъл (Apple). През март 2003 г. Харисън вече е вицепрезидент по маркетинга в един от отделите на компютърния гигант. Заплатата му е с 15% по-висока отпреди. А и работата му предлага много повече предизвикателства. Освен всичко друго Харисън и семейството му остават да живеят в Сан Франциско. Благодарение на Джеф - казва той - аз получих много информация и достъп до пазара. Дори да бях отделял по 20 часа на ден, седем дни в седмицата, пак нямаше да мога да постигна това, което той направи - казва Харисън. - Едва ли щях да се окажа на това място точно в тази компания. Подобно на много други нови идеи и тази на Хаймън среща голяма доза скептицизъм от страна на ветераните в търсенето на фирмени служители. Концепцията е страхотна - признава Брус Елиг, бивш вицепрезидент по човешките ресурси на Пфайзер (Pfizer). - Но не смятам, че ще е разрешение за масова употреба. Тя ще свърши работа само в една малка част от пазарното пространство, където се изискват строго определени качества и умения.Подобни коментари не дават поводи на Хаймън да се притеснява. Неговият бизнесмодел дава не по-малки възможности от този, който корпорациите използват за търсене на персонал и който на практика си е индустрия за 10-15 млрд. щ. долара. Ние просто подхождаме към нещата от другата страна, подчертава Джеф.

Facebook logo
Бъдете с нас и във