Банкеръ Weekly

Съдби

КАК ЛИЙДС НАПРАВИ ИКОНОМИЧЕСКО ЧУДО... С ОБРАТЕН ЗНАК

МИЛИОНИ ЗА ИЗГАРЯНЕСамо преди три години Лийдс бе един от четирите най-силни отбора в Европа. Днес клубът е затънал до шията във финансовото блато и няма никаква надежда за спасение. Защо стана така? На този въпрос отговаря известният британски журналист Брайън Каткарт. (Продължение от миналия брой)Главните действащи лица във финансовата авантюра на Лийдс бяха две. Както вече казахме, Рей Рансън като бивш футболист познаваше прекрасно материята, с която се бе захванал. Стивън Шехтър бе на другия полюс - когато през 1999-а получи оферта да се заеме с финансите на Нюкасъл, той отвърна: А къде, по дяволите, се намира този Нюкасъл?! Всъщност до 50-ата си година, когато решава да напусне Уолстрийт и да се премести в лодонското Сити, този финансов магьосник дори не е виждал футболна топка. Но щом му обясниха къде все пак се намира Нюкясъл, той се хвана на работа. Три месеца по-късно вече бе осигурил на страдащия от постоянна липса на суха пара клуб кредити на стойност 55 млн. лири (98 млн. долара). Във футболния свят това си бе чиста революцияНе е чудно, че на вратата му потропаха и Саутхемптън, и Ипсуич, и накрая дори могъщият Лийдс. Шехтър замина да види къде се намира Лийдс през януари 2001-ва. Това бе най-бързата сделка, която съм уреждал - похвали се по-късно той. - Качих се на влака и отидох да видя какво представляват, после си написах моята книга и банките започнаха да ме затрупват с оферти. Под книга Шехтър има предвид анализа за финансовото състояние на клуба, в което набляга на едно конкретно перо от бюджета - постъпленията от продажба на билети. Точно както Рансън обезпечава кредитите с правата върху самите футболисти, така и Шехтър гарантира заемите с този най-сигурен приход - парите на зрителите. Финансистът бързо съобразява, че както и да се представят футболните отбори в първенството, те имат един изключително сигурен актив - верността на привържениците си. Лийдс е единственият от големите градове в Англия, в който има само един професионален клуб, така че лоялността на феновете е обяснима. Дори в най-лошите години за отбора посещаемостта на Елънд Роуд никога не е падала под 23-25 хиляди души. Именно с тяхното присъствие Шехтър гарантира парите на големите заемодатели в Лондон и Ню Йорк. Сделката, която предлага той, на пръв поглед е перфектна. Заемът ще е за 25 години, а ежегодните погасителни вноски са обезпечени чрез любопитна система, т. нар. заключена кутия (locked box). Става дума за специална сметка, в която се събират всички приходи от билети и абонаментни карти. Клубът няма право да тегли от нея до края на сезона. Тогава кредиторите сами си вземат своето и чак след това Лийдс може да се разпорежда с остатъка. Планът на Шехтър вдъхва доверие у всички. Интересът към предложената сделка е огромен. Имахме оферти за над 140 млн. долара, но решихме да се задоволим само със 107 млн. , обяснява финансовият експерт. Новият кредит е предоставен основно от три финансови институции - лондонската Ем енд Джи (MG) и американските МетЛайф (MetLife) и Тийчърс (Teachers).В борда на директорите на Лийдс новината е отпразнувана с шампанскоА хората в този борд далеч не са лаици. Там са: самият президент Питър Ридсдейл, който преди футбола е бил генерален мениджър в търговската верига Топ Мен; финансовият шеф Стивън Харисън, заемал преди това същата длъжност в оптичния гигант Долънд и Айчисън; Дейвид Спенсър, собственик на една от най-големите компании за кетъринг в Англия; Алън Лейтън, шеф на супермаркетите Асда; Ричард Норт, финансов директор на пивоварните Бас. Между тези преуспели хора цари изненадващо добро разбирателство, а Ридсдейл и Лейтън са много близки приятели. Тези двамата бяха способни да продадат машина за лед дори на ескимос, спомня си Стивън Шехтър. През лятото на 2001-ва шефовете на Лийдс имат всички основания да чакат с оптимизъм новия сезон, дори и да не броим осигурените от Шехтър средства. За предишните 12 месеца оборотът е скочил до 154 млн. долара, а чистата печалба, която допреди това е била символична, сега възлиза на почти 18 милиона. Постъпленията от билети и абонаментни карти са се увеличили с една трета; тези от маркетингова дейност - с 40 на сто; приходите от телевизионни права са се удвоили. Но на хоризонта има и няколко облачета. Преди всичко Лийдс е останал едва четвърти във Висшата лига, което вместо в Шампионската лига го праща в далеч по-скромния като приходи турнир за Купата на УЕФА. Освен това тревожно са нараснали заплатите в клуба - само за една година фондът за тях е набъбнал до 68 млн. долара. И накрая идва дългът - от 16 млн. долара (1999 г.), през 37.6 млн (2000 г.) до цели 70 млн. (2001 година). При това в последната цифра не се включва 107-милионният кредит, осигурен от Шехтър. Въпросният кредит е оползотворен доста бързо от клубните началници. С една част от парите са платени стари банкови задължения и множеството краткосрочни и средносрочни заеми са превърнати в един дългосрочен. Друга част (почти 9 млн. долара) отива за ремонта на тренировъчната база и за юношеската школа. Целият остатък е хвърлен за нови трансфери - Роби Кийн (18 млн.), Роби Фаулър (19.6 млн.), Сет Джонсън (12.5 млн.). Доста други клубове от Висшата лига теглят кредити по системата на Шехтър, но за разлика от Лийдс те влагат парите не в отбора, а в построяването на стадиони или поне в разширяването на старите. Първоначално изглежда, че именно Лийдс е налучкал правилния път. След колебливия старт на сезона нещата потръгват и на 1 януари 2002-ра, като подходящ новогодишен подарък за привържениците, тимът излиза начело във Висшата лига. По онова време никой не си и помисля, че съставът на Дейвид О'Лиъри може пак да изпусне Шампионската лига. Малцина са дори онези, които очакват титлата да отиде у друг отбор. Но само една седмица по-късно настъпва обратът. Лидерът във Висшата лига трябва да гостува на третодивизионния Кардиф Сити в двубой за Купата на Англия. О'Лиъри е толкова сигурен в успеха, че дори настоява мачът да се играе на Милениъм стейдиъм - за да може отборът му да загрее за финала, който също ще се състои там. Вместо това Кардиф се превръща в повратна точка за Лийдс - точка, от която няма вече връщане назад. Гостите губят мача с 1:2; губят Алън Смит, който си изпросва червен картон още преди почивката; губят заради контузия и Рио Фърдинанд; и накрая губят безвъзвратно уважението на футболния свят. Запалянковците в уелската столица, които далеч не са от най-буйните на Острова, изпращат звездите на Лийдс с камъни, празни бутилки и викове Расисти!, Престъпници!и т.н. Съдът току-що се е произнесъл по делото срещу двама от асовете на Лийдс, Джонатан Уудгейт и Лий Бойър, обвинени в побой над индийския студент Сафраз Наджеб. Бойър е оправдан поради липса на доказателства, Уудгейт е осъден на 100 часа общественополезен труд. Това промени мнението на хората за нас - спомня си с въздишка Ридсдейл. - Докато се влачеше делото, на никого не му пукаше за него. Но щом съдът обяви присъдата, се отприщи вълната на омраза срещу Лийдс. Не знам защо всички обвиняваха именно клуба, че съдът не е наложил по-тежко наказание. Двамата побойници са изолирани дори от повечето си съотборници. А мениджърът О'Лиъри избира точно този напрегнат момент, за да отпечата автобиографията си. Книгата съдържа мнения за шефовете и за футболистите на Лийдс, които са всичко друго, но не и ласкателни. През март 2002-ра вече всички в клуба са успели да се изпокарат помежду си, а лидерската позиция е само блед спомен. В края на месеца Лийдс е вече на цели 10 точки от последното място, гарантиращо участие в Шампионската лига. Нетните му дългове надхвърлят 147 млн. долара, а разходите по обслужването им достигат до 1.7 милиона месечно. Фондът работна заплата е набъбнал още повече (94 млн. годишно), а разочарованието на привържениците води и до сериозен спад в приходите от билети. Дванайсет месеца преди това тимът е имал 18 млн. чиста печалба; сега годишният баланс показва 14 млн. загуба. Всички червени линии в графиките, които до неотдавна са вървели нагоре, сега са устремени към дъното. Членовете на борда все още не са особено притеснени - те си имат и план БОставаше ни един изход: да продаваме футболисти - разказва Дейвид Спенсър. - Поне на книга разполагахме с кадри за над 300 млн. долара. Раздялата само с няколко от тях щеше да е достатъчна, за да погаси задълженията ни. Само че тази логика, която вероятно е изглеждала безукорна в заседателната зала, се оказва доста неиздържана на практика. Първо, кризата в клуба съвпада с голямото свиване на трансферния пазар, затова и повечето играчи са продадени дори на по-ниски цени от онези, за които Лийдс ги е купил. Второ, слабите игри на отбора допълнително понижават цената на водещите футболисти. И трето, тежкото положение на Лийдс е добре известно на конкурентите, а кой нормален търговец би дал висока цена, когато знае, че човекът отсреща има отчаяна нужда да продава? Крайният резултат от план Б е, меко казано, плачевен: клубът се разделя с някои от най-силните си играчи, без това ни най-малко да подобри финансовото му положение. И Елънд роуд е подложен на истинска обсада от кредиторите и застрахователите. В началото на 2004-а дълговете на Лийдс вече надхвърлят 180 млн. долара, при това без надежда някога да бъдат погасениКолкото до Питър Ридсдейл, той отдавна няма нищо общо с тима. Тези дни може да бъде открит на стадиона на Барнзли - втородивизионния клуб, в която се надява да приложи малко по-успешно големите си идеи. Въпреки понесените удари Ридсдейл все още запазва умението да продава машини за лед на ескимоси. Естествено че планът ни за Лийдс си беше хазарт - признава той. - Но тогава всички вярваха, че вършим най-правилното. Решенията не съм ги взимал сам, а с подкрепата на борда. Нито журналистите, нито запалянковците ги оспорваха тогава. Според Ридсдейл перфектният план се объркал основно от две неща - от процеса срещу Бойър и Уудгейт и от скандалната автобиография на Дейвид О'Лиъри. Ако не вярвате, вижте как играехме преди тези два случая и как започнахме да играем непосредствено след тях, призовава бившият президент. След известно колебание той скланя на признае и някои грешки на борда: Вероятно не биваше да купуваме Фаулър и Джонсън, онези 32 млн. долара бяха капката, от която чашата преля. Ридсдейл си има своите основания да говори така. Но ако се замислим, фаталният момент за Лийдс дойде много по-рано. Става дума за онзи внезапен, нечакан от никого успех в Шампионската лига през първата половина на 2001-ва. Ако това не се бе случило, ако отборът бе отпаднал във втората фаза, вместо да стигне полуфинал, може би и апетитите на ръководството щяха да останат по-скромни. Дали наистина постепенното развитие щеше да гарантира просперитета на Лийдс? Отговорът на този въпрос вече не е от значение. Факт е, че залогът бе направен, а после, напълно в духа на покера, започна да нараства главоломно. През лятото на 2001-ва директорите на клуба имаха възможност да се оттеглят с достойнство. Те обаче взеха пари назаем и подкрепиха своята ръка, само за да установят, че другите играчи държат по-силни карти. Всеки добър комарджия ще ви каже, че от такава ситуация път назад няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във