Банкеръ Daily

Съдби

Как Донна Каран спечели милиардите си

Моделите от емблематичното ревю Seven Easy Pieces.
S 250 21a16de7 9c84 4a4a afec 38ba316f2e9f

Донна Айви Фаске е родена на 2 октомври 1948-а в покрайнините на Манхатън. Баща й имал магазин за мъжки дрехи, а майка й Хелън била модел и работела като продавачка в Шивашкия квартал. Обградена от дете от кройки и ескизи на костюми, тя рисувала първите си колекции, за да се забавлява, без да мисли, че това ще се превърне в нейна професия. Донна ходела на училище без особено желание и се интересувала единствено от курса по изкуство. Но и той не успял да я задържи дълго зад чина и тя решила да си намери работа. "Бързо разбрах, че няма смисъл да изучавам 20 различни предмета, ако ме интересува само един", обяснява Каран.

Представяйки се за по-голяма, 14-годишната Донна започва като продавачка на дрехи. "Да търгувам с това, което правеха другите, беше скучно, исках да виждам на щандовете дрехи, създадени от мен", казва дизайнерката. С препоръката на работодателя на майка си Честър Уайнбърг, момичето постъпва в школата за дизайн Parsons и след две години решава, че наученото й стига, за да покори света.

Убедена в таланта си Донна започва да работи като извънщатен дизайнер, а един от клиентите й урежда среща с легендарната Анна Клайн, основателка на прочутия бранд Anne Klein . "Когато влязох в стаята, Анна реши, че съм модел - спомня си Каран. - Помолих я да ми даде възможност да стажувам при нея, бях готова да рисувам съвършено безплатно".

Момичето е толкова настоятелно, че в края на краищата го оставят на работа за през лятото. Така и не се връща в Parsons. Анна е не само дизайнер, но е фантастичен учител. Тайните на модната кухня, разказани от нея, били къде къде по-полезни на Каран от лекциите в института. Но не след дълго е уволнена. "Правех много от нещата неправилно, но мисля че Анна виждаше моя потенциал и просто искаше да провери силата ми", отбелязва Донна. След като работи известно време в друга компания тя се връща при Клайн с обещанието, че няма да я разочарова.

През 1971-а  Донна става пълноправен дизайнер в модната къща. По това време се омъжва за Марк Каран, когото познава от ученическите години и ражда дъщеря си Габриел. Бракът продължава едва няколко години, но дизайнерката запазва фамилията на съпруга си, която впоследствие се превръща в нейна визитна картичка. 

След смъртта на Анна Клайн през 1974-а, Донна става главен моделиер на бранда, а след година кани в компанията бившия си съкурсник Луи Дел Олио. Тя им нюх не само за модата, но и за хората и след две години тандемът получава престижната награда Coty. Но Каран не възнамерява да лежи върху лаврите си, тя иска да работи и да постига стабилни резултати. През 1983-а става един от първите дизайнери, които представят втора, много по-евтина колекция, донесла огромни печалби на фирмата за броени седмици. През 1984-а Каран решава, че е време да промени и личния си живот и се омъжва за скулптора Стивън Уайс. Тя е щастлива жена и преуспяващ моделиер, но не може да се примири с мисълта, че колекциите й продължават да излизат под чуждо име. 

Обсебена от идеята за собствен бранд, Каран се среща с акционера на модната къща Аnne Klein - Томио Таки, който й помага да създаде Donna Karan Co. Първата колекция на марката - Seven Easy Pieces ("Седем лесни неща") излиза още през 1985-а. Нейната концепция е, че модата трябва да бъде проста и разбираема. Ревюто е открито от модели, облечени в черни бодита и чоропогащи, към които постепенно се прибавят други предмети от гардероба - универсални поли и панталони, ризи и велурени якета. Дизайнерката иска да покаже, че дрехите може да работят за дамите, а не обратното. В онези години жените знаят как да нахранят бързо семейство от пет човека, но изобщо не умеят да съчетават вещите. Колекцията на Донна демонстрира, че създаването на делова визия може да бъде нещо лесно.

Три години по-късно Каран решава да опрости нещата максимално - създава линията DKNY и започва да прави тениски с логото на бранда, които се продават в комплект от три бройки. "Модата винаги е била обект на преклонение - обяснява Донна. - Но на мен ми омръзна да служа на морално остарелия образ на властната жена. Исках да създам удобни дрехи за ежедневието". През следващите няколко години Каран се посвещава на разширяването на бранда си. Покрай основните колекции тя започва да предлага мъжки и детски дрехи, аксесоари и парфюми, въвежда модата на еластичните тъкани.

През 1996-а DKNY става открито акционерно дружество и пет години по-късно е придобито от LVMH, собственик на марки като Louis Vuitton, Guerlain, Moët & Chandon и Hennessy. Концернът плаща за бранда, на който Каран все още е главен дизайнер, солидна сума, която тя вече знае в какво да инвестира. "В продължение на 7 години съпругът ми се бореше с рак на белите дробове и всички разбирахме, че краят е близък - спомня си Каран. На 10 юни 2001 г., когато той си отиде, вече имах идеята за създаване на фондация, която да се фокусира върху най-доброто, което можем да вземем от миналото и настоящето, отивайки към бъдещето".

През 2010-а Каран създава колекция от дрехи Urban Zen, чието представяне съвпада с излизането на първата колекция мебели, изработена ръчно на остров Бали. През следващите години работи със занаятчии от Африка, Индонезия и Индия, за да наклони везните към идеята за разумното потребление. Днес Донна е изцяло погълната от работата за своя бранд и гледа на живота под друг ъгъл. "През 2015-а напуснах поста главен дизайнер на DKNY, и това беше трудна крачка. Сега виждам кариерата си като еволюционна графика, която отразява къде съм била в началото, как съм се движила и къде съм днес. Тогава правех бизнес, сега се занимавам с благотворителност и пътешествам. И това е най-доброто, което ми се е случвало някога".

Facebook logo
Бъдете с нас и във