Банкеръ Weekly

Съдби

КАФУ И ИЗПЛЪЗВАЩАТА СЕ КУПА

Догодина пак сме на финал, уверява бразилският ас на Милан1970-а бе велика година за бразилския футбол. В нея се случиха много неща, но преди всичко се роди Маркос Еванджелиста де Мораиш. В интерес на истината той трудно би избрал по-подходящ момент, за да се появи на бял свят: бе 7 юни и националният отбор на Бразилия играеше един исторически мач срещу Англия на световното в Мексико. В родилното отделение на болницата в Сау Паулу една сестра нервно подканяше: Хайде, мъничък Пеле! Време е да се родиш, искам да догледам мача. В мексиканския град Гуадалахара, под палещите лъчи на слънцето, Тостао проби, подаде на Пеле, той на Жаирзиньо... Гол! А в Сау Паулу бебето се роди точно когато съдията свиреше края на мача. Това бебе бе именно Маркос Еванджелиста де Мораиш, който по-късно стана известен като Кафу. Оттогава минаха почти 35 години. Кафу отдавна вече е легенда в бразилския футбол - единственият човек, играл на три поредни световни финалаНа последния от тях, през 2002-ра в Япония, той бе капитан на отбора (още една усмивка от боговете, защото същинският капитан, Емерсон, се контузи нелепо в самото навечерие на шампионата). Когато Сеп Блатер му връчи Световната купа, радостта на Кафу бе толкова голяма, че той сякаш забрави за гравитацията: покатери се върху тъничкия постамент, предназначен да крепи трофея, а не близо 180-сантиметров мъж. Милиард и половина души пред телевизорите затаиха дъх, очаквайки зрелищно падане, но бразилският национал по някакъв начин преодоля и земното притегляне и триумфално вдигна Купата над главата си . В онзи момент бях обезумял, не бях на себе си - призна той по-късно. - И небето да се бе стоварило отгоре ми, нямаше да забележа. Дори и в мига на най-голяма радост обаче Кафу не забрави откъде е тръгнал. На фланелката си той бе изписал 100% Жардим Ирене - на името на квартала, в който е израснал. Имам страшно много приятели там, като изключим онези, които бяха убити или са в затворав момента, споделя той. Безрадостната съдба на някогашните му другарчета го подтикна да основе фондацията Кафу, която се грижи за хлапетата на улицата, помага им да получат образование и да си намерят работа. Вече над 350 деца са се възползвали от тази помощ, на каквато самият Кафу никога не е можел да разчита. Маркос, както го кръстила майка му, бил шестото дете в семейството, чието име започва с М (след Мара, Маргарет, Марсело, Маурисио и Мауро). Прякорът Кафу дошъл в първите футболни мачлета на улицата, защото Маркос много харесвал тогавашното дясно крило на Флуминензе Кафутинга. Опитите да повтори успехите на идола си отначало не вървели много гладко: Кафу бил отхвърлен от шест или седем клуба, преди накрая един снизходителен съгледвач на Сау Паулу да го ангажира. Няколко години по-късно младежът записал и първия от 138-те си мача с националната фланелка. Колкото и да е странно обаче, най-сигурният и постоянен играч на Бразилия е бил обект и на най-много критики. Многобройните му врагове обикновено твърдят, че дълголетието му се дължи единствено на факта, че в страната няма достатъчно десни бекове. Упрекват го, че няма добра техника, и - още по-абсурдното - че не умее да центрира. Самият Кафу никога няма да забрави най-тежкия си миг - в последния приятелски мач на Бразилия преди световното през 1998-а, срещу стария враг Аржентина. Тогава 99-те хиляди зрители на Маракана освиркваха всяко негово докосване до топкатаЦелият стадион ме обиждаше, а аз мислех само за едно: че и татко е някъде там, на трибуните - спомня си Маркос. - След мача той дойде при мен, за да ме успокои, но виждах, че едва се сдържа да не заплаче. Целият ми живот мина така, в непрекъснати обиди и критики. Не знам защо. Никога на никого не съм навредил. Впрочем може би тъкмо там е причината. Макар и недооценен от публиката, Кафу винаги е бил обичан от треньорите си. В навечерието на финала в Йокохама селекционерът Луис Фелипе Сколари специално помоли за по-уважително отношение към капитана. Искам да поговорим за един много специален човек, човек, който от години се жертва и напълно се раздава за бразилската кауза. Кафу е моят главнокомандващ на терена, прекрасен пример за преданост и скромност. Сколари би могъл да каже и още нещо: че Кафу без съмнение е един от най-добрите десни бекове на своето поколение. Списъкът с трофеите му го потвърждава достатъчно добре: шампионски титли със Сау Паулу, Рома и Милан, две купи Либертадорес, Междуконтиненталната купа, КНК (със Сарагоса), и, разбира се, двете световни титли с Бразилия. Само едно отличие упорито убягва на големия бразилец - Шампионската лига. Всички усилия на Фабио Капело и взетите назаем милиони на Франко Сенси не бяха достатъчни, за да изкачат Рома до мечтаната от Кафу купа. Тъкмо това го накара през 2003-а да развали вече сключения милионен договорс японския Йокохама Маринос и да премине в Милан за двойно по-ниска заплата. В Рома преживях прекрасни години, но Милан сякаш ме върна в детството - признава защитникът. - Когато подписвах договора с Галиани, бях дори по-развълнуван, отколкото при първия си професионален контракт със Сау Паулу. За мен бе от огромна важност да играя в клуб, който може да се бори за Купата на европейските шампиони. Чак след като я спечеля, мога да мисля и за пенсия. Инфарктното поражение от Ливърпул не го е разколебало. За мен това бе някакво удивително злощастно стечение на обстоятелствата, защото Милан определено бе по-добрият отбор. Позволихме да намалим оборотите само за пет-десет минути, но това се оказа достатъчно. Все пак не се отчайвам - знам, че и догодина пак ще сме на този финал, сподели Кафу пред Гадзета дело спорт. Поначало в съвременния футбол десният бек рядко изпълнява ролята на катализатор за играта на отбора си, но Кафу е тъкмо такъв. Неслучайно италианците го нарекоха Ил пендолино - експресния влак. Макар и на 34 години, той не показва признаци да забавя скоростта. Отбелязва обаче, че на Сан Сиро е станал по-комплексен играч. В Рома играех в средната линия или дори понякога само в нападение. В Милан се наложи да подобря доста и играта си в защита, защото само когато си свърша работата там, мога да мисля за атаката. В Милано Кафу се събра с другия най-добър краен защитник в света - Паоло Малдини. В нито една друга зона на терена превъзходството на Милан над Ливърпул не бе толкова смазващо. За Стив Финън и Джими Траоре остана единствено възможността да понаучат нещо от двама истински асове. Които при това май не смятат скоро да се оттеглят. Често питат Кафу как при толкова много успехи още има апетит за футбол. Просто искам да се забавлявам - отвръща той. - Футболът не е само за победите, но и за забавлението. Преди световния финал с Германия си разказвахме вицове и се смеехме като луди. После излязохме на терена, играхме за удоволствие и спечелихме. Истинското могъщество във футбола се крие в удоволствието. КАФУМаркос Еванджелиста де Мораиш (по прякор Кафу) е роден на 7 юни 1970 година в Сау Паулу (Бразилия). Висок е 176 см, тежи 74 килограма. Играл е за Сау Паулу, Сарагоса, Рома и Милан. Дебютът му за националния отбор е през септември 1990 г. срещу Испания. Има общо 138 мача и 5 гола. Световен шампион (1994, 2002), вицешампион (1998), носител на Копа Америка (1997, 1999) и Купата на Конфедерациите (1997).Два пъти носител на Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа с екипа на Сау Паулу (1992, 1993), на Суперкупата на Южна Америка (1993), на Купата на носителите на купи със Сарагоса (1995), на европейската Суперкупа с Милан (2003). Шампион на Бразилия и два пъти на Италия, носител на италианската Суперкупа, избран за футболист номер 1 на Южна Америка през 1994 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във