Банкеръ Weekly

Съдби

КАДАФИ ИНВЕСТИТОРЪТ

Портретът на Муамар Кадафи, разпространен из целия свят след 31 януари тази година - датата, на която приключи процесът срещу терористите, свалили самолет на щатската компания Пан Ам над шотландския град Локърби - е добре познат. На него е изобразен Кадафи диктаторът, критикуващ с гръмки фрази присъдата и намекващ, че с нея съдиите просто се самоубиват. Има обаче и един друг Кадафи, когото светът не познава - Кадафи инвеститорът. В деня на присъдата либийският лидер провежда 90-минутна среща в Триполи с милиардера от Саудитска Арабия принц Алуалийд бин Талал. Кадафи, чиято държава е най-големият производител на суров петрол в Северна Африка, имал 6 млрд. щ. долара за инвестиране и се нуждаел от съвет къде да ги вложи. Двамата се договорили да построят заедно хотел в Триполи, като ръководителят на Джамахирията инвестира 22 млн. щ. долара за 13% дял в компанията на принца Мидъл Ийст Хотелс (Middle East Hotels Co.).Страната му е богата - коментира по този повод четиридесет и четири годишният племенник на саудитския крал Фахд, за когото се твърди, че има лично състояние от 20 млрд. щ. долара.- Те действително са добри инвеститори.Либийците обаче са и добри спонсори на терористите. Те попадат в черния списък на САЩ още през 1979 година. През 1981 г. президентът Ронълд Рейгън предупреждава американските граждани да не пътуват до Либия поради заплаха от атентати срещу тях. Една година по-късно той забранява и вноса на либийски нефт и изисква разрешителни за по-голяма част от износа на щатски стоки за тази държава. През 1986 г. САЩ налагат санкции срещу Либия, които все още са в сила: американците, захванали бизнес с режима на Кадафи, могат да бъдат осъдени на затвор до десет години и на глоба до 250 хил. щ. долара. През април 2001-а президентът Джордж Буш поднови санкциите срещу нефтените компании, които не са регистрирани в САЩ и инвестират в Либия. Нарушителите нямат право да участват в наддаването за щатски държавни поръчки и да получават кредити над 10 млн. щ. долара годишно от щатски банки. Други правителства обаче са по-снизходителни към либийския диктатор. Великобритания например възстанови през юли 1999 г. дипломатическите си отношения със страната, замразени през 1984 г., след като служител от либийското посолство в Лондон стреля срещу протестиращи пред сградата и убива британския полицейски офицер Ивон Флетчър. Либия не спонсорира директно и дори индиректно каквито и да било терористични групировки днес, отбелязва Магнус Рансторп, заместник-директор на Центъра за изучаване на тероризма и политическото насилие към университета Сейнт Андрюс в Шотландия. Тя вече публично разобличава тероризма, включително и атаките срещу САЩ от 11 септември. Подобно на Осама бин Ладен, Кадафи успява цели 15 години да се изплъзва от наложените от САЩ санкции, целящи да отрежат достъпа му до световните финансови пазари. Инвестиционният мениджър на Кадафи Мохамед Али Ел Хувей пък обяснява как е структурирал световната инвестиционна мрежа на либийците от миноритарни дялове, фиктивни компании и взаимно обвързани акционерни участия, така че тя да не привлича вниманието на щатските власти. По негови данни днес инвестиционният портфейл на Либия е 8 млрд. щ. долара, включително и 5% дял от Банка ди Рома (Banca di Roma) - четвъртата по големина банка на Италия; 1 млрд. щ. долара в недвижима собственост във Великобритания и акции в 72 компании в над 45 държави, много от които въртят бизнес в САЩ. Либия има дял и в над 100 банки с офиси от Ню Йорк, Тексас и Калифорния до Хонконг и Уагадугу, Буркина Фасо. Страната разчита на две основни инвестиционни стратегии: купува държавни акции от фирми по време на тяхната приватизация или инвестира в компании с потенциал за разрастване. Най-големите вложения на Либия са в Италия и на други места в Европа, като само 800 млн. щ. долара са инвестирани в Африка и в Арабския свят. Мрежата от акционерни участия, създадена от либийците, показва колко лесно терористите могат да заобиколят ембаргото и санкциите и да придвижват парите си по света. Кадафи започва да инвестира в Европа няколко години преди Либия да попадне в първия щатски списък на държавите, занимаващи се с терористична дейност. Когато през 1981 г. Рейгън забранява на американците да посещават Джамахирията, Кадафи основава компанията Лафико (Lafico) с капитал от 1.5 млрд. щ. долара Днес тя има триста служители, като сто от тях работят извън Либия - предимно в Рим, Атина и Малта. Болшинството от останалите са в централата на Лафико, намираща се в Гариан - град в пустинята, отстоящ на 85 км южно от Триполи.Със затягане на санкциите срещу страната Кадафи се превръща в доста проблемен пасив за европейските си инвестиционни партньори. Основният сред тях е италианската компания Фиат (Fiat SpA). Още през 1976 г. либийският лидер купува почти 10% от закъсалия автомобилостроител за 415 млн. щ. долара. Инициатор на сделката е Джовани Аниели, който лично посещава Либия, за да я привлече за инвеститор. През 1986 г. Рейгън блокира участието на Фиат в наддаването за щатски правителствени контракти, защото по онова време в борда на фирмата има двама либийци, които представляват дял, нараснал до 14 процента. Същата година Кадафи се съгласява да се оттегли от Фиат на доста добра цена - 3.1 млрд. щ. долара. Когато ООН налага санкции срещу Либия, Кадафи и Мохамед Хувей плащат 177 млн. англ. лири за 33% от британската компания Лонро (Lonrho PLC) - верига от хотели МетрополПрез юни 1996 г. Лонро купува обратно дела на либийците за 389 млн. щ. долара - два пъти повече от тогавашната му пазарна цена.През ноември 1997 г. Либиън Ераб Форин Бенк (Libyan Arab Foreign Bank) - поделение на централната банка на Либия, купува срещу 400 млн. щ. долара дял от Банка ди Рома, когато италианската държава пуска за продажба част от своите акции. По този повод главният изпълнителен директор на банката Джорджо Брамбила коментира, че сделката изобщо не нарушава наложените санкции, защото делът е продаден чрез либийски компании, а не чрез правителството.Все пак забраните затрудняват маневрите на Кадафи в някои държави. Великобритания замразява банковите сметки на Либия и дивидентите от Метропол не могат да бъдат изпратени в Триполи. Това принуждава главния инвестиционен мениджър на Кадафи да пробва различни стратегии, включително и да не сключва сделки от името на Лафико.Друг любим трик е да се държат малки или индиректни дялове, предимно в банки, въпреки че те се наблюдават най-прецизно от щатските оторизирани власти. Финансовото министерство на САЩ е проследило международните банкови връзки на Либия със 103 фирми, в които централната банка на страната има частична или индиректна собственост. Само 28 от тези 103 компании обаче са в черния списък на заподозрените в терористична дейност. Например Ю Би Ей И Ераб Италиън Бенк (UBAE Arab Italian Bank), с централа в Рим, не е в този списък, въпреки че Либиън Ераб Форин Бенк държи 44% от нея, а Банка ди Рома - 12%, така че общият дял, свързан с Либия, е 56 процента.Друга банка, която не е в черния списък, е Ераб Бенкинг Корп. (Arab Banking Corp.), 27% от която са собственост на Централната банка на Либия. Тя има офиси в Ню Йорк, на Парк Авеню.Либия е в партньорски отношения и с някои от най-големите европейски банки, включително и Ейч Ес Би Си Холдингс (HSBC Holdings). Либиън Ераб Форин Бенк притежава 25% от базираната в Лондон Бритиш Ераб Камършъл Бенк (British Arab Commercial Bank), а 47% от нея са собственост на Ейч Ес Би Си - най-голямата кредитна институция на Великобритания.Днес Мохамед Хувей иска да инвестира директно в САЩ, където от 1985 г. насам са замразени около 1 млрд. щ. долара, главно под формата на депозити, принадлежащи на Либиън Ераб Форин Бенк. По този повод той заяви полу нашега: Мерил Линч (Merrill Lynch), готови сме за теб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във