Банкеръ Weekly

Съдби

ЖОРЖ ПАПАЗОВ: ФОКУС НА КУЛТУРНИЯ ИНТЕРЕС

Дойде времето и на най-голямото събитие в художествения ни живот през годината - изложбата от творби на Жорж Папазов в Националната художествена галерия, която ще продължи до 15 февруари 2005 година. По този начин се отбелязва 110-годишнината от рождението на големия художник, на която вече бяха посветени изложби в Националната галерия за чуждестранно изкуство (графичната сбирка), в Художествената галерия на родния му град Ямбол (живописната колекция), във варненската акция Август в изкуството (живописни платна). Представянето в НХГ е заключителен акорд на честванията, съпроводен от излизането на книгата на Папазов Паскин, Паскин, това съм аз в Ямбол, каталог в София, луксозен календар за 2005 г. на Института по изкуствознание при БАН с репродукции и приличен обем от изследвания и рецензии в бр.4 на списанието Проблеми на изкуството.Изложбата в НХГ представя около 35 творби на художника - рисунки, офорти, акварел, масло - от ранните периоди на творчеството му в България, Германия и Франция, собственост на галерии и частни лица. Особено внимание заслужават картините, собственост на Националната художествена галерия, две от които са придобити чрез официални откупки. Както в.БАНКЕРЪ вече е писал, приживе Папазов прави само две самостоятелни изложби в София, които представляват финансов провал. Въпреки всичко у нас не липсват умни и предвидливи личности. Така например уредникът на художествения отдел на тогавашния Народен музей Никола Мавродинов, автор на магистрални изследвания върху българското изкуство, прави предложение за откупки пред Министерството на народното просвещение. Идеята му е Папазов да бъде представен по-цялостно с една голяма и две по-малки картини. Той предлага голямото платно да бъде Носители на светлина с цена 40 хил. лв. или Носители на мира за 30 хил. лв., а малките две са с цена 5 и 4 хил. лева. Министерството първоначално се въздържа, вероятно повлияно от множеството неласкави оценки в пресата (в този период изкуството ни все още не е излязло от своя провинциализъм), но по-късно през 1935 г. откупува само първата картина. Втората официална придобивка - Портрет на майката на художника, купена във Франция, е от 1974 г., когато по инициатива на Людмила Живкова вече се събират различни произведения за бъдещата Галерия на чуждестранното изкуство в София. Останалите картини от фонда на НХГ са постъпили в много широк диапазон от време от приятели и ценители на Жорж Папазов - художника Никола Танев, писателя Тодор Генов, поета Владимир Полянов и др. Чак до новооткритата в архивите на художника Иван Пенков рисунка, показана в експозицията.Голяма част от творбите са собственост на Художествената галерия в Ямбол, града, който през 20-те години на ХХ в. е център на авангардни идеи, на анархизма и на много оживен културен живот, оформил и възгледите на младия Папазов. За съжаление приживе художникът не получи признание в родината си, която едва през 1982 г. уреди първата му изложба, а през 1994 - втората, свързана с века на Жорж Папазов и шумния отзвук от представянето на неговите картини в Пти-Пале през 1988-а.Към изложбата в НХГ вече проявяват интерес и някои известни изследователи и критици от Европа, посветили се на авангардното изкуство от началото на ХХ век. Тази строго професионална заинтересованост е съпроводена и от невидима пазарна интервенция в ИНТЕРНЕТ (с пет предложения). Очевидно се използва благоприятната конюнктура на международния пазар, на който картините на Жорж Папазов все още се търгуват на относително по-ниски цени, за да направи предложение към богатите колекционери на значително по-високо търговско равнище. Разчита се на повишаващия се у нас интерес - за съжаление не толкова ценителски, колкото като инвестиция - към творчеството на Папазов, на събуждащото се внимание към картините на работилия в Италия авангардист Николай Дюлгеров - картини, които все пак се търгуват под тезгяха у нас. И които все още не достигат до по-широката общественост поради юридическата неизясненост на артпазара в България и очевидната незаинтересованост на държавата към този проблем. Така инициативата се предоставя на чужденци, които, благодарение на професионалните си контакти, добре познават настроенията сред едрите колекционери и ги зарибяват със съблазнителни предложения. Но се оформя и насрещно движение, инициатори на което са живеещи в Париж и Лондон българи, изкуствоведи и дипломати. Макар и неофициално, вече е лансирана идеята за изграждане на частен музей на съвременното изкуство в София, чието начало да бъде сбирка от картини на Жорж Папазов. На международния пазар в момента се намират някои доста хубави и стойностни творби на художника самотник, който и до днес затруднява изкуствоведите да го присъединят към едно или друго по-широко разгънато направление в изкуството на ХХ век. Дори са водени предварителни разговори за продажбата им. Много е възможно тази инициатива да получи по-широка разгласа през февруари 2005 г., когато, както е известно, друг прочут български художник - Христо Явашев, заедно със съпругата си започват реализация на своя проект Портите в Сентръл парк на Ню Йорк. Междувременно напредват преговорите за голяма изложба от картини на Папазов в три музея на съвременното изкуство. Единият от тях е в Солун, вторият в Италия още не е уточнен, а третата експозиция е договорена с частна галерия в Ню Йорк. Вероятният период за тази акция е пролетта и лятото на 2006 година. Чудесно представяне на страната ни в навечерието на присъединяването й към ЕС. Но без участие на държавата!

Facebook logo
Бъдете с нас и във