Банкеръ Weekly

Съдби

ЖОКЕЯТ РОТШИЛД ВЛЕЗЕ НА БЯЛ КОН В КРЕПОСТТА НА ФРЕНСКАТА ЛЕВИЦА

Големият философ Жан-Пол Сартр сигурно се е обърнал в гроба! Барон Едуар дьо Ротшилд вложи 20 млн. евро, за да спаси от унизителен банкрут в. Либерасион, обичното чедо на френската левица. Така банкерът придоби 37% от акциите на вестника, който премина от обятията на председателя Мао в скута на Ротари клъб. През 1973 г. Сартр създаде Либерасион, за да се чуе гласът на народа. А ето че сега в някогашната крепост на левичарството се разпорежда класовият враг. Баронът купи акциите на вестника, след като през февруари журналистическият колектив преглътна с референдум продажбата на вестника. За целта дори бе пуснат слух, че Едуард Ротшилд всъщност винаги е бил левичарят в банкерската фамилия.Много ми е приятно, че се срещаме отново след двайсет години - каза баронът, подавайки ръка на главния редактор Серж Жули, съосновател на вестника и някогашен съмишленик на Сартр. Точно по онова време, началото на 80-те години, лявата коалиция на Франсоа Митеран национализира парижката банка на Ротшилдовци. По този повод Серж Жули и Едуар дьо Ротшилд се сблъскаха в телевизионна полемика. Днес обаче някогашните върли врагове си разменят щедри ласкателства. Банкерът нарича Жули символ на френската журналистика, главният редактор величае, от своя страна, Ротшилд като достолепен патриций.При основаването на Либерасион Сартр и Жули смятат, че еснафска Франция се управлява от фашистката диктатура на Жорж Помпиду. За тях тогавашният режим прилича на немската окупация. Те превъзнасят терористите от западногерманските Червени бригади. Редакцията на вестника е организирана като маоистка комуна - в нея няма шефове и подчинени, всички получават еднакви заплати, журналистите подписват материалите си с революционни псевдоними.По същото време Едуар дьо Ротшилд е още тийнейджър. Роден през 1957 г., той завършва престижната католическа гимназия Станислас, следва право в Сорбоната, а после учи в нюйоркската Банкова академия. Всичко това е напълно типично за член на прочутата банкерска фамилия от Франкфурт на Майн, която от началото на XVIII век насам има една неизменна цел - да умножава семейното богатство.Едуар дьо Ротшилд не е популярен като баща си Ги, наричан краля на европейския бизнес. Дори сега той е в сянката на доведения си брат Давид, който възстанови могъществото на клана след първите години от управлението на Митеран. Един биограф характеризира Едуар само с две думи - банкер и ездач. И наистина - около барона няма скандали, женен е, има три деца, притежава резиденция недалеч от Париж, както и прочутите лозя Шато Лафит (Chateau Lafite), собственост на семейството от 1868 година. Неговата голяма страст обаче са конете. Той харчи за нея по 600 хил. евро годишно и дори се състезава като жокей в различни надбягвания. Много от приятелите му са някогашни хипита.Макар че през пролетта на 2003 г. Едуар се оттегли от банкерското поприще, той все още притежава 11% от банка Ротшилд и синове (капиталът му в нея се изчислява на около 200 млн. евро). Междувременно баронът стана президент на престижната фирма Франс галоп (France-Gallop), която е организатор на едни от най-прочутите конни надбягвания в света. Той обаче запази традиционните си връзки с френския политически елит и с обкръжението на сегашния президент Жак Ширак и с това на вероятния му приемник Никола Саркози.Либерасион не е единственият реномиран френски вестник, който пострада тежко от конкуренцията на безплатни всекидневници като 20 минути и Метро, които се издържат от реклами. Така например загубите на Монд миналата година възлязоха на 25 млн. евро. Десният сенатор и производител на самолети Жан Дасо (по състоянието си - от 6.5 млрд. евро, той пети в списъка на най-богатите французи) купи издателския концерн Фигаро и скоро обяви, че дели вестникарските новини на полезни и вредни.Всъщност независимите вестникари вече нямат друг избор. И не им остава нищо друго, освен да намират оправдания за това, което става. Според елитния коментатор Филип Гави, също съосновател на Либерасион, класовата борба е отживелица, Ротшилдовци били по принцип неутрални в политиката, а и Серж Жули ще е главен редактор чак до 2012 година. При това Едуар дьо Ротшилд засега все още не притежава контролния пакет. Него го занимават единствено конете - твърди самият Жули. По думите му, пред вестника се отваря нова страница, която със сигурност ще бъде дълга.За барон Ротшилд Либерасион е и приключение, и бизнес. За главния редактор Жули - въпрос на оцеляване. Когато основават Либерасион, Сартр и Жули заявяват: Гаранция за нашата независимост е нашата бедност. Две десетилетия по-късно обаче, през 1996 г., Жули е вече на съвсем различно мнение: Истинската независимост се свежда единствено до необходимостта да печелиш пари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във