Банкеръ Weekly

Съдби

ЖОАО ХАВЕЛАНЖ - ФУТБОЛНИЯТ ГОРБАЧОВ

Най-популярната игра на планетата все повече се отдалечава от онази комфортна атмосфера, която й бе осигурил бившият президент на ФИФА Жоао Хавеланж. Световната футболна централа периодично е разтърсвана от скандали. А босовете на националните федерации с умиление си припомнят доброто старо време, когато демократичните принципи, наложени от бразилеца, удовлетворяваха всички. Точно тази демократична диктатура бе основната причина Жоао Хавеланж да е на върха на световната футболна пирамида цели 24 години.Жоао Мария Фаустино Годер Фронд Хавеланж е роден на 8 май 1916 г. в Рио де Жанейро в семейството на белгийски емигранти. Неговите родители са доста заможни и дават на сина си солидно образование. Младият Жоао се увлича по неособено популярните в Бразилия спортове, като плуването и водната топка. В началото на 30-те години става шампион на страната и Южна Америка и дори участва на олимпийските игри в Берлин през 1936 г., но не печели никакво отличие. По-късно завършва висшето си юридическо образование и вече като дипломиран адвокат се насочва към малко познатата за ония години сфера - спортния мениджмънт. Заема се с тази дейност, след като влиза в управителния съвет на изявен местен клуб по гребни спортове. На олимпиадата в Хелзинки'52 Хавеланж пристига като председател на федерацията по плуване на щата Сао Пауло, която се смята за една от най-влиятелните в държавата на кафето. През 1956 г. бразилецът от белгийски произход е избран за член на Бразилския олимпийски комитет, а само след три месеца става и негов заместник-председател. От 1958 г. Хавеланж оглавява и Бразилската футболна конфедерация (БФК), на която е шеф до 1974 година. През този период националният тим на кариоките спечелва три световни титли - 1958, 1962 и 1970 година. Междувременно е избран и за почетен член на Международния олимпийски комитет и член на правната комисия в тази ръководна спортна организация. Но най-големият удар в кариерата на бразилеца настъпва на 14 юни 1974 г., когато след 39-ия конгрес на ФИФА във Франкфурт на Майн (Германия) е избран за президент на международната футболна асоциация. Още по-забележителното е, че успява да остане на трона на футболната империя до 1998 г., превръщайки се в символ на нейната демократизация. Повечето футболни специалисти са на мнение, че Хавеланж е най-великият ръководител в историята на ФИФА, а защо не и най-известният бразилски посланик в света. Медиите наричат неговото управление златната епоха заради прозорливостта и умението на бразилеца да приобщи към магическата игра могъщите компании и да ги накара с комарджийска страст да отклоняват към нея огромни парични потоци. В самото начало на Хавеланж се гледа с недоверие, особено от европейците, които не могат да преглътнат факта, че южноамериканец е човекът N1 в световния футбол. Дотогава шефското място неизменно се е заемало от представители на Старият континент. При гласуването Хавеланж надделява над конкурента си - прочутия англичанин сър Стенли Роуз, благодарение на подкрепата, която му оказват футболните федерации на Азия, Африка и Латинска Америка. Встъпвайки на поста, новият президент на ФИФА заявява: В миналото имах 26 деца (визирайки щатите в собствената си страна), сега те са повече от 160 (толкова държави по онова време членуват в Световната футболна федерация). Това промени живота ми и начина ми на мислене. Аз вече не зная какво е ден и какво е нощ, но това не ме отчайва, а ме прави особено щастлив.Приносът на Жоао Хавеланж за развитието на играта във всички точки на планетата е неоспорим. Благодарение на неговата предприемчивост и бизнеснюх ФИФА започва сериозно да подпомага националните федерации със средства за реконструкция и модернизиране на стадиони, за изграждането на такива съоръжения в най-бедните държави, превърнали се впоследствие в неизчерпаем източник на талантливи млади състезатели. Превръщането на световното първенство в най-значимото спортно събитие също е заслуга на бившия плувец. Показателно е, че когато той поема футболната централа, в мундиалите участват 16 отбора, а бюджетът им не надхвърля 75 млн. щ. долара. Сега във финалната фаза на надпреварата се включват 32 тима, а бюджетът е 4 млрд. щ. долара. Именно Хавеланж е основният инициатор за провеждането на световното първенство за младежи до 20 години и за юноши до 16 години, за минисветовно в зала, за световното първенство за жени и за организирането на ред други турнири, които не са толкова печеливши от финансова гледна точка. Жоао Хавеланж демонстрира завидни умения и самообладание при преговорите със спонсори и телевизионните компании, които осигуряват големи финансови приходи в касата на ФИФА. С неговата активна помощ се откриват нови територии и нови пазари за футбола като тези в САЩ, Япония, Китай, Южна Корея... По този повод Хавеланж отбелязва: ФИФА върши повече работа от ООН. Опитваме се да направим света по-добър и толерантен.Бразилецът от белгийски произход прекрасно разбира все по-нарастващото значение на футбола в съвременния свят. По негова инициатива се играят редица благотворителни мачове, като средствата се предоставят на УНИЦЕФ и се отпускат помощи за бедните държави. Той често повтаря по време на ежегодните официални пресконференции, давани в Рио де Жанейро: Моето най-голямо желание е да се състои приятелски мач между Израел и Палестина в Ню Йорк. Естествено, цялата тази дипломатическа риторика би била безсмислена и дори малко смешна, ако Хавеланж не бе привлякъл във футбола големите пари. През 1974 г. всички национални отбори, участващи в световното първенство, си плащаха самолетните билети, хотелите, транспорта до стадионите и куп други неща. За много футболни федерации това бе препятствие, което предварително ги изключваше от състезанието. Днес ФИФА поема всички тези разходи, а отгоре плаща на националните отбори и по 2.5 млн. долара средно на изигран мач. Аз превърнах футбола в индустрия - подчертава Хавеланж. - За това можем да съдим от годишния оборот в този спорт, който е 250 млрд. долара. От спортнотехническа гледна точка ФИФА успя да се противопостави на грубата игра, налагайки с финансови инжекции стриктен правилник и драстични наказания за грубияните. Без съмнение футболът под ръководството на Жоао Хавеланж стана друг. Но независимо от впечатляващите му заслуги и той като всяка обществено значима фигура имаше прекалено много противници и опонентиОбвиняваха го в какви ли не грехове. В средствата за масова информация многократно се тиражираха недоказаните твърдения, че благодарение на огромните си връзки и познанства е уредил сключването на оръжейни сделки за Боливия и Португалия. Неговият зет Рикардо Тейшейра (шеф на Бразилската футболна федерация) също бе причина за не една и две критики към Хавеланж. Дори го замесиха в скандала с неплатените от роднината му данъци. Много широко бе коментиран и конфликтът между бившия президент на ФИФА и Краля на футбола Пеле. Стигна се дотам на церемонията по тегленето на жребия за САЩ'94 гениалната десетка да не е между поканените множество гости. Заради този пропуск Пеле подметна: Хавеланж е прекалено възрастен, за да се прави на диктатор. От своя страна старчето реагира мигновено: Аз помогнах най-много на Пеле да стане футболист номер едно на планетата. Като играч му давам 10 от 10, но във всичко останало той остава далеч от нивото на Платини, Бекенбауер и Боби Чарлтън. Пресата не пропускаше изявленията и на съперниците на бразилския национален отбор, които след загубите си от него често се оправдаваха, че са играли на практика и срещу Хавеланж. Шефът на Световната футболна централа бе обвиняван и за близостта си с някои телевизионни компании и премиите, получавани от тях, на което бившият спортен ръководител отговаряше: Аз се занимавам с транспорт и едва ли мога да предавам телевизионни програми от задната част на седалката. Колкото до постоянните напътствия за промени на футболните правила Хавеланж бе категоричен: Футболът е като дете или дръвче, което расте съвършено и не е необходима каквато и да било намеса. За богатството на легендарния спортен деятел се носят легенди. Но не можем да не отбележим, че той е собственик на най-голямата компания за автобусни превози в Бразилия и вицепрезидент на мощна осигурителна агенция в страната на кафето. Освен това притежава предприятие за химически продукти, търговска банка и борсова агенция. Дълго време Хавеланж е смятан за един от най-влиятелните хора на съвременността със своите икономически възможности и планетарната си футболна власт. Той е носител на безброй почетни награди и отличия на различни държави и институции. Не обича да изтъква кои от тях цени най-много, но не пропуска да спомене, че е носител на почетния медал на Париж и на Ню Йорк, и че са му връчени дипломи на редица престижни учебни заведения по света като Оксфордския и Кембриджкия университет.Жоао Хавеланж се отказа по собствено желание от президентския пост на 12 юли 1998 г. на Стад дьо Франс в Париж. Последният му реверанс бе да даде световната купа на френския държавен глава Жак Ширак, който пък я връчи на капитана на петлите Лоран Блан. След това старчето отсече пред многобройните фоторепортери и журналисти: Отивам си доволен. Малко по късно бразилецът добави: Най-лесното в живота е да започнеш нещо. Далеч по-трудно е да уцелиш точния момент, в който да спреш. За Хавеланж точният момент бе на 84-годишна възраст. Дотогава той ръководеше успешно най-голямата многонационална спортна федерация, обединяваща 250 милиона човека - играчи, треньори, съдии, администратори, медицински лица, масажисти мениджъри...Отстъпвайки стола си след четвърт век управление и изкарани шест мандата, Хавеланж стана почетен президент на организацията. За негов наследник бе избран швейцарецът Сеп Блатер, който дълги години бе генерален секретар на ФИФА и се приемаше като дясната ръка на бразилеца. Но веднага след напускането на Хавеланж от неговата политика на всеобщо одобрение не остана почти нищо. Избухнаха финансови скандали, плъзнаха обвинения за корупция и изхвърлянето на Блатер от организацията висеше на косъм. Фалитът на маркетинговия партньор на ФИФА - ISMM/ISL, и на Кирх Медия, притежаваща правата на отминалото световно първенство в Япония и Южна Корея и на шампионата в Германия през 2006 г., разтърсиха сериозни устоите на Световната футболна централа. Непосредствено преди азиатския мундиал в Южна Корея се проведе извънреден конгрес на ФИФА за избор на президент. Кандидати за мястото бяха Сеп Блатер и шефът на Африканската футболна конфедерация Иса Хаяту. В крайна сметка по примера на Хавеланж Блатер успя да привлече на своя страна ръководствата на африканския, азиатския, латиноамериканския и източноевропейския футбол и спечели срещу подкрепяния само от някои западноевропейски федерации Хаяту. Въпреки това вече мнозина с въздишка си спомнят доброто старо време, когато футболът се управляваше от един перфектен и толерантен професионалист, голям индустриалец и политик, наричан Човекът - ФИФА или Футболният Горбачов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във