Банкеръ Weekly

Съдби

ЖИВОТЪТ Е ТВЪРДЕ КРАТЪК, ЗА ДА ГО ПИЛЕЕМ

Това твърди Александър Илиев - актьор, режисьор, спортист и пътешественик, досега три пъти вписан в книгата на рекордите ГинесАлександър Илиев (47 години) е известен не само в театралните среди. Занимава се с източни бойни изкуства, пантомима, преподавател е в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, актьор, режисьор, автор на книги, участник в 23 културно-антропологически експедиции... Три пъти е вписан в книгата на рекордите Гинес с Еверестки маратон в Непал, Хималаите през 1993 година, 25-часова солова игра на пантомима във Варна през 1994 г. и Еверест - концерт през 1996-а, изнесен на 5350 м над морското равнище. Александър Илиев е доцент, доктор на изкуствознанието, има 94 авторски постановки в България и 22 в чужбина, бил е режисьор на пластика или актьор в 62 български постановки и 19 зад граница. Има 37 авторски филма (10 игрални и 27 документални), участвал е в други 23 филма (8 игрални и 15 документални) и стотици предавания по български и чуждестранни телевизионни канали. През февруари 2004 г. в Нов драматичен театър Сълза и смях излезе премиерно авторският му спектакъл MTV, който веднага привлече вниманието не само на заклетите театрали, но и на младите зрители. Тази музикална хореодрама, по определението на автора, е поредната изява на неговия Театър на мечтите (Theatredreams), създаден през 1999 в София. В спектакъла MTV на една балканска гара група клошари намират телевизор, който отгоре на всичко работи. И успяват да уловят по него канала MTV - символа на блясъка и разкрепостяването на западния свят. Те започват да танцуват пред този телевизор - отначало подражавайки и пародирайки изображението, а сетне дори по-блестящо. В крайна сметка, някой открадва телевизора и клошарите пак се връщат в сивото си всекидневие - но надежда има и нещо се е променило, защото накрая те пак танцуват, но вече без телевизор... Това е в няколко изречения фабулата на най-новия спектакъл на Театъра на мечтите на Александър Илиев. Той си поставя задачата да улови мечтите на своите зрители и да им даде една нова перспектива. Идеята не е сложна, но емоционалното акробатично и танцово изпълнение на актьорите е блестящо. Спектакълът няма вкус на нещо привнесено и вторично. Защото е изграден не само с въображение и провокация, но и със специфичен балкански поглед. В който, слава Богу, го няма сълзливото нашенско сиромахомилство, нито самосъжаление. И това е може би рецептата за пазарната стойност на едно българско произведение на изкуството не само у нас. Неслучайно MTV преди да бъде показан в България, е продаден в Гърция, Турция и Германия. В основата на това представление е една мисъл на Хегел - тъй като човекът е преди всичко дух, той е достоен за най-високото. Неговите възможности са толкова неограничени, че той никога не може да ги надцени, казва Александър Илиев. Според него хората, които са отритнати от обществото и в случая живеят сред боклуците на една гара, се оказва, че имат повече качества и дух от онези, които произвеждат конфекцията MTV или хита MTV. Ние гледаме на MTV не плоско и еднозначно като на нещо велико или страхотно, нито пък като на нещо, което само изплюва една субкултура. Гледаме го като на една обемна реалност, която може да ни даде енергия да живеем по-добре добавя сценаристът и режисьор на спектакъла. Ние мислихме много върху проблема - тези просяци симпатични ли са ни, или не? Съжаляваме ли ги, или не? Естествено, не можем да не изпитваме съчувствие към бедните хора, но, от друга страна, смятаме, че това е техен свободен избор, защото всеки би могъл да работи, ако желае - дори и да продава билетчета в тоалетната - това също е работа, достойна за уважение, твърди Александър Илиев. Така че, според него, съжаление към тези хора не би трябвало да има. Още повече че те усещат в себе си силния вътрешен импулс и затова ни стават симпатични с опита си да преодолеят по друг начин - чрез изкуството - своята материална несрета, споделя авторът.Спектакълът е без думи. Не само по света, но и у нас все повече стават режисьорите и постановките, които залагат на този вид театър. Освен класическата пантомима, която най-вече свързваме с името на Горанов и на Милчо Милчев, опити в театъра на движението правят и Теди Москов, Сашо Морфов, Камен Донев, Съни Сънински... Според Александър Илиев (без да отрича класическия театър на думите), в рамките на глобализиращия се свят все повече ще се налага невербалният театър. Той ще може да преминава през граници и езикови бариери, още повече че съвременният зрител няма нужда от проповеди или безкрайни обяснения. Достатъчно е да има провокация, която да отключи собствената му емоция и опит, да го направи активен партньор и съавтор в доизграждането на посланието от сцената. Александър Илиев смята, че в края на XXI век в театъра на света словото няма да е основнотоТой твърди, че мълчаливият театър (както и пантомимата) има възможност да изрази всичко видимо и невидимо около нас. Изкуството на пантомимата или на физическия театър е един друг начин на изказ, както е и при танца, операта или изобразителното изкуство, споделя творецът и добавя: Ние не гледаме на зрителите като на група, която трябва да бъде поучена със слово или със словото божие. Зрителят за нас е един мъдър човек, на когото трябва да му бъде дадена друга идея, друга стратегия за живот.Театърът на мечтите е създаден официално през 1999 година. Той е и Клуб за театрална антропология - място за изследване на театралните извори по света. С това Александър Илиев се занимава от 1985 година. Голямата му мечта е да се създаде театър на движението в България (физически или пантомимен театър), тъй като това пространство вече е празно след бума на пантомимата у нас до края на 90-те години. Ние вярваме, че театърът може да променя света, макар и индиректно, и да му дава някаква надежда, някакъв друг начин за преодоляване на проблемите, убеден е Александър Илиев.Много важно е да си организиран и да се стремиш в организираността си към Бога, обяснява своите разностранни интереси творецът. И допълва, че ако природата е блестящо организирана и е в пълна хармония, човекът също може да постигне такава организация. А време Илиев има за всичко, защото спи малко, спазва строг режим, живее здравословно, вегетарианец е, не пуши, не пие, кафе почти не употребява, наркотици никога не е вземал. Животът е твърде кратък, за да си позволим лукса да го пилеем, казва Александър Илиев и споделя, че докато не се докаже научно прераждането, трябва да живеем доста плътно. Иначе той вярва в преражданетозащото е виждал с очите си в Индия, Непал и Тибет ефектите от прераждането, за които преди това е чел само в книгите. Иначе най-яркият му спомен от Индия е една четяща крава, която много старателно движела главата си по протежение на редове от афиши за филми, като един след друг ги изчитала. Оказало се, че кравата не чете плакатите, а с език ... изблизва лепилото, което било на брашнена основа. Но илюзията за четене, твърди Александър Илиев, била пълна... Така че, според него, всяко нещо, което там изглежда на европееца фантастично или невероятно, си има своето рационално обяснение. Рационалното и изотеричното вървят в Индия ръка за ръка и това е най-впечатляващото в тази страна. Огромни са контрастите между онова, което човекът знае, и което не знае, между това, което може да осъзнае, и което никога няма да разбере, твърди пътешественикът.Според него, добре с човек да пренебрегва светлината на прожекторите и да върви скромно по предначертания си път. Но този път включва и любопитството към новите територии на човешките възможности. Затова смята, че рекордът представлява опит за доказване, че си нещо повече от онова, за което уж си създаден. Скачането над по-високата летва, отиването на място, където никой друг не е бил, пътешествието до друга планета - всичко това е присъщо на човека и затова и аз като един обикновен човек се стремя да изпълнявам тази своя предопределеност. Но най-интересното от всички неща, с които се занимавам, е изследването на изворите на театралното изкуство, признава Александър Илиев. Най-много се изкушава от театрална антропология - навлизането в света на хората, които играят някакви мистерии от шест, осем, десет хиляди години. И се опитва да разбере защо тези традиции са живи и до днес - какви функции имат сега.Това Александър Илиев свързва и със следващите проекти на Театъра на мечтите. Единият е опит за пълна възстановка на времето, в което Орфей е бил жрец и цар, и пътешествието му с кораба на Аргонавтите. Вторият е за една много голяма експедиция, свързана с театрален проект за 12 спектакъла на 12 базови лагера под 12-те свещени върха на света в Тибет, Хималаите. Намерението е да се замине на 28 август 2004 г. и да се изиграят 12 представления под 12-те върха. Това са различни спектакли, базирани на митове и легенди, свързани със самите върхове. Музиката ще бъде на Дони, имат намерение и да издадат два диска - единият с музиката на спектаклите, другият - от региона. Канят се да направят и два видеофилма - с откъси от спектаклите и с части от оригинални мистерии от тези места. А скоро започва и голям образователен цикъл за изкуство в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Това Александър Илиев прави напълно безплатно, защото смята, че неговата дейност изобщо е свързана с големите традиции на учителството по света. Иначе го води мисъл, която като повечето верни неща звучи тривиално: Човекът е Вселена, в която може да се проникне само с любов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във