Банкеръ Daily

Съдби

Живописният Дяволски мост е обвит в легенди

Пешеходното съоръжение се намира в Родопите, близо до град Ардино, който е на 294 км от София и 128 км от Пловдив. До градчето най-удобно се стига през Кърджали. Двете населени места са свързани с живописен път, осеян със завои и дълъг 33 километра.

Всяко едно кътче от България крие своите тайни и ги разкрива само пред любопитния пътешественик. Още повече са те в Родопите, където всяко селище и местност се "крие" зад множество митове и легенди.

На днешния ден през 1984 г. Дяволският мост (Ардино) на река Арда е обявен за паметник на културата.

Дяволският мост (на турски: Шейтан кюпри(я)) е стар мост над река Арда в община Ардино (община Кърджали). Арда (древно име Харпесос, Арнесос, на гръцки: Ардас) е река в Южна България, която преминава през областите Смолян, Кърджали и Хасково и през Североизточна Гърция (под името Ардас) като десен приток се влива в река Марица. Дължината ѝ е 272 км, от които на българска територия - 241.3 км, която ѝ отрежда девето място сред реките на България. Река Арда е най-голямата река в Родопите и вторият по големина приток на Марица след Тунджа. Реката отводнява източните части на Западните Родопи и почти изцяло Източните Родопи. По течението на реката са разположени общо 50 населени места, от които в България 41, в т.ч. три града и 38 села, а в Гърция - девет села.

Дяволският мост се намира в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино, близо до село Дядовци и недалеч от село Латинка. От града има екопътека (черен път), която води до Дяволския мост.

Мостът е разположен на 420 метра надморска височина в пролом, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината – 3.5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11.5 - 12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 сантиметра.

Мостът е построен в началото на 16 век по заповед на султан Селим І като част от път, свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. По нареждане на султан Селим I мостът е възстановен, за да продължат търговските връзки между двата географски района. Той е бил известен с името Шейтан кюприя.

Виа Егнация (на латински: Via Egnatia, на гръцки: Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построен от древните римляни през 145 г. пр.н.е., който е продължение на Виа Апия (Via Appia) отвъд Адриатическо море, в Гърция.

Пътят минава през Македония и Тракия и стига до Мала Азия, където се съединява с персийския Царски път, известен още от времето на Кир Велики и Дарий І. Виа Егнация минава по самия бряг на Егейско море и Мраворно море, т.е. южните брегове на Тракия и свързва Рим с източните провинции на империята.

Днес в Гърция Егнатия Одос се нарича магистралата, свързваща Дедеагач (Александруполи) на Егейско море с Игуменица – крайбрежен град и пристанище в Северозападна Гърция на Йонийско море.

От векове мостът е обвит в легенди и загадки. Почти нищо не се знае за строежа му, но според преданията негов създател е майстор Димитър от близкото село Неделино. Той приел предизвикателството да издигне мост над бурната река, макар всички преди него да се провалили в начинанието. Справил се великолепно и за рекордно време, но скоро след това починал. Тук поверията нашепват, че в градежа на моста имал пръст Сатаната. Дяволът обещал на майстора да сподели тайна, която ще направи творението му вечно, ако той успее да го завърши за 40 дни. Не успее ли обаче, щял да вземе душата му. Димитър се справил с дяволската задача и Сатаната, изпълнил обещанието си, но скоро след това даровитият майстор починал и отнесъл тайното познание в гроба.

Казват, че от Дяволския мост може да видиш лика на Сатаната, ако погледнеш към водите на река Арда между 11 и 12 часа на обед, когато мостът и отражението му образуват окръжност. Освен това според някои в един от камъните му личи отпечатък от стъпката на Дявола!

В близост до моста е изградена туристическа инфраструктура за отдих и пикник. След извършване на възстановителна дейност през 2013 г. пътят от Ардино до Дяволския мост е асфалтиран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във