Банкеръ Weekly

Съдби

ЖЕЛЯЗНАТА ГОЛДИ

Независим Израел можеше и да не съществува, ако не беше Голда Меир. Съсредоточена и волева жена, тя пожертвала живота си в името на своята мечта - свободна и независима еврейска нация. Мечтателка, която никога не позволява на всекидневните критични ситуации да разбият самоувереността в собствените й възможности и да я отклонят от постигането на голямата й цел - свободна еврейска държава. Меир и досега е загадка: въпреки че е имала само две рокли, всички са твърдели, че тя е очарователна и пленителна както за приятелите, така и за противниците си (казват - включително и за жената на постоянния й любовник). В продължение на десетилетия смъртта ежедневно чукала на вратата й, но въпреки това тя си останала докрай оптимист. Годините, прекарани в лишения, и животът в постоянен страх от физическо унищожение оформили нейната твърда и непреклонна воля. Мечтата й се сбъдва на 14 май 1948 г., когато ООН гласува резолюция за разделянето на Палестина. Тогава наблюдателите отбелязват: Ако Бен-Гурион е бащата на Израел, Голда безспорно е неговата майка.Меир, по рождение Голди Мабовитц, дошла на бял свят на 3 май 1898 г. в Киев (тогавашна Русия). Тя била седмото дете в семейството на Моше и Блюма. Родителите й били доста разкрепостени хора - въпреки строгите еврейски традиции двамата се оженили без общоприетото предварително сватосване. Бащата на Голди заминал за САЩ, когато тя била едва на пет години. Започнал работа в Милуоки и не след дълго прибрал семейството си. Малката Голди била ученолюбиво дете. И макар че не ходела на училище до осемгодишна възраст, тя успяла да открие очарованието на Достоевски, Толстой, Чехов и Дикенс. Едва в Милуоки момичето завършило начално училище. Огромно влияние върху оформянето на възгледите й оказало времето, прекарано при по-голямата й сестра Шана в Денвър. Там Голда живяла две години и всяка седмица участвала в ционистки сбирки. Именно тези събрания впечатлили девойката и изградили революционните й възгледи. Там тя срещнала и Морис Майерсон, за когото по-късно се омъжила. Голда станала член на движението Работници на Сион и постепенно се превърнала в негов фанатичен последовател. Тогава тя е на 19 години. По-късно признава, че почти веднага осъзнала, че най-голямото й желание е да живее в израелски кибуц. Тя заявила на мъжа си, че е свободен да я последва или да остане в Америка. За нея обаче въпросът бил решен. Биографите на Меир пишат: Морис бе човек с мек характер и изобщо не можеше да се противопостави на на жизнената сила на Голда. Така Меир и мъжът й се озовали в Палестина. Семейството се заселило в кибуца ЕМЕК в Мерхавия - комунално селце, по-колективизирано, отколкото би могъл да си представи и най-заклетият комунист. Там всичко било общо - дрехите, продуктите, децата и дори съпругите. Повечето от жителите били болни от малария, липсвали тоалетни и чиста вода, а храната често била развалена и негодна за употреба. Но това не пречупило ентусиазма на Меир - тя харесвала живота в кибуца и скоро била избрана за член на управляващия комитет. По-късно станала делегат на ционисткия конвент, където се запознала с много от бъдещите национални лидери: Бен Гурион, Берла Кацнелсон, Залман Шазар и Давид Ремеза (които впоследствие станали нейни любовници). Животът в кибуца обаче не понесъл на Морис. Той го ненавиждал и скоро двамата заминали за Тел Авив. През 1923 г. се родило първото им дете - Сара, а през 1926 г. и синът им Менахем. В този период Голда Меир работела като секретар в Женския трудов съвет, а вечер си докарвала допълнителни доходи, работейки в една обществена пералня. Постепенно Меир се издигнала до ковчежник на организацията, което й позволило да участва в международни конференции. В 1928-1929 г. тя станала делегат на Американската ционистка партия, а малко по-късно и на Световния ционистки конгрес. Именно там започнало увлечението й по нейния учител, а по-късно и любовник Залман Шазар, който през 1923 г . съдействал за назначаването й на поста секретар на Организацията на жените пионери в САЩ. Меир се преселила в Ню Йорк и в продължение на две години обикаляла света. Свободното владеене на английски, руски, иврит и отчасти на арабски език дало сериозен тласък на кариерата й. В автобиографията си тя казва: Аз не избрах кариерата и професията си. Просто така се случи. В крайна сметка обаче Голда избрала да гони мечтата си, която следва до края на живота си. По време на Втората световна война, когато арабските държави взели за кратко страната на нацистите, Меир убедила сънародниците си да се присъединят към британските сили. Тя успяла да завербува 33 хиляди ционисти на страната на английските въоръжени сили. Въпреки това през 1943 г. Голда стигнала до съд в Лондон по въпроса за управлението на Палестинската държава. Тогава тя си спечелила скандална известност, като не отстъпила от позициите си пред британските съдии. Не можете да ми говорите по този начин, заявила тя на един от магистратите, когато той се обърнал пренебрежително към нея. В последвалата борба за създаването на независимата еврейска държава Голда се присъединила към групировката на Бен Гурион. През 1946 г. ООН най-накрая гласувала резолюция за разделянето на Палестина и създаването на независим Израел, което дало повод на държавния секретар на САЩ Джеймс Форестър да заяви: Четиридесет и пет милиона араби се канят да изхвърлят 250 хил. евреи в морето. От този момент евреите прекратяват борбата си за независимост и започват да се борят за живота си. Битката се оказва твърде жестока - само през първите две седмици след резолюцията на ООН загиват 93 араби, 84 евреи и седем британски войници. Два са основните проблеми пред създаването на независим Израел - липсата на пари и заплахите на краля на Йордания, че арабите са готови да пожертват десет от 50-те си милиона население, за да унищожат 500 хил. евреи в Палестина. Меир разрешила блестящо и двата. В зората на независимостта тя решила да се срещне с краля на Йордания Абдулла, за да предотврати задаващата се война. А на предупрежденията, че това може да й струва живота, Голда заявила: Готова съм да отида и в ада, ако това ще помогне да се съхрани животът дори и на един еврейски войник. Преоблечена като арабка, тя пресякла границата за да говори с Абдулла, който се боял от тази среща повече, отколкото Меир. Кралят я попитал: Защо се стремите толкова упорито към независима държава. В типичния си стил тя му отговорила: Не мисля че две хиляди години могат да се приемат за голямо бързане. И добавила, че ще има война и тя ще бъде спечелена от Израел. По късно в автобиографичната си книга Голда написала: Това беше велика наглост от моя страна, но аз знаех, че сме длъжни да победим.Другата важна мисия на Меир била набирането на пари, за да бъдат спасени евреите от незабавно изтребление. Морето от араби, заобикалящо Израел, само изчаквало момента за атака, а евреите на фронтовата линия молели Меир да им разреши да напуснат своите позиции. За ефективна отбрана не достигали танкове на стойност 10 млн. долара. Отговорът на Голда бил категоричен: Вие останете на позициите си, а аз ще осигуря парите за танковете. Тя веднага заминала за Америка, където с помощта на харизмата, магнетизма и неизтощимата си енергия успяла само за три месеца да събере 50 млн. долара. Когато се завърнала в Израел, потресеният Бен Гурион заявил: Един ден, когато историята бъде написана, в нея задължително трябва да се спомене, че една еврейка е осигурила парите, които са направили съществуването на страната ни възможно. Меир се прибрала от Америка на ръба на физическите си сили, а на 13 април 1948 г. получила и сърдечен пристъп. Умората и стресът казали тежката си дума. Неимоверните й усилия да събере пари за предотвратяване на войната с арабите се оказали успешни, но тя била принудена да си вземе триседмичен отпуск. Но когато на 14 май 1948 г. била провъзгласена независимостта на Израел, тя отново е на крак. Голда е единствената жена от двадесет и четиримата подписали Декларацията за независимостта. Документът сложил край на 1887-годишното странстване на евреите в търсене на собствена родина. Голда отново получила предложение за пост в Йерусалим. Обстановката в града била доста напрегната, изпълнена с всекидневни кръвопролитни стълкновения и смърт и стрелба от всички страни. През септември 1948 г. Голда Меир станала първият посланик на Израел в Съветския съюз. Само осем месеца по-късно тя се завърнала в Израел, за да стане социален министър в правителството на Бен Гурион. На този пост Голда изработила модела на националната осигурителна система. През 1956 г. тя била назначена за министър на външните работи и представител на Израел в ООН. До 1968 г. тя била лицето на еврейската дипломация, след което се оттеглила заради влошеното си здраве и преклонната си възраст. Само няколко месеца по-късно обаче Голда Меир се върнала обратно в центъра на обществения живот. Причината била внезапната кончина на премиера Леви Ешкол. На 17 март 1969 г. Голда Меир единодушно била избрана за четвъртия министър-председател на Израел. Във встъпителната си реч тя заявила: Нашата съдба не може и няма да се определя от други. Мирът и спокойствието на обичаната й страна били основната грижа на Меир, докато била начело на държавата. Постигнато било съглашение за прекратяване на огъня, по границата с Йордания и Сирия често избухвали кървави конфликти. Мирът се крепял на острието на бръснача, но споразумението за официално прекратяване на бойните действия създавало измамно чувство за безопасност сред част от членовете на кабинета й. Меир обаче интуитивно усещала, че войната е близо. На 5 ноември 1973 г. (ден преди Йом Кипур - Деня на примирението, който е най-големият религиозен еврейски празник) Голда свикала спешно заседание и в присъствието само на няколко от членовете на правителството заявила: Имам предчувствие, че ще се случи нещо ужасно. Обстановката ми напомня много за 1967 г.... Шефът на канцеларията й, министрите на отбраната и на търговията дружно започнали да я убеждават, че отношенията с арабските страни на този етап са безпроблемни. Интуицията на Голда обаче отново се оказала безпогрешна - последвалата внезапна атака на арабите отнела живота на 2500 евреи. По това време Голда Меир вече отдавна била прехвърлила седемдесетте години, но все още не напускала кабинета си за повече от час. Спяла по четири часа на денонощие, често задрямвала направо на работната маса, но била на постоянна вахта в защита на любимия си народ и на неговите млади войници. На петия ден от войната, когато израелската армия била пред прага на пълния разгром, в полунощ Голда Меир се обадила на американския държавен секретар Хенри Кисинджър. Неговият сътрудник я помолил да почака до сутринта. Тя реагирала незабавно: Не ме интересува колко е часът. Помощта ми трябва сега, защото утре може да е късно. Аз лично ще дойда инкогнито, за да се видя с президента Никсън, и искам да излетя колкото се може по-скоро. Кисинджър капитулирал и я поканил в Белия дом. Силата и увереността на Меир и този път свършили работа и американският въздушен мост бил задействан точно навреме, за да спаси и войната, и нацията.На 10 април 1974 г. Меир подала оставка - след пет бурни години като премиер, вече била на 76 години. Не е по силите ми да продължавам да нося това тежко бреме, казвала тя. Когато през 1921 г. пристигнала в Палестина, там имало 80 хил. евреи, а когато през 1974 г. напуснала поста си на неин министър-председател, те вече били три милиона. Напускайки премиерския пост, Голда Меир заявила: Ако Израел не е силен, няма да има мир. Постигнатото от нея обаче й давало пълното право да каже: Ако жената не е силна и уверена, тя няма да има власт. Защото тази фраза изцяло изразява същността на енергичната и властна Голда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във