Банкеръ Weekly

Съдби

ЖЕЛЕЗНИЯТ КАНЦЛЕР И НЕГОВИТЕ ВНУЦИ

Ото фон Бисмарк имал не само желязна физика и психика, но и твърда ръка във финансовите дела. Оставил е на потомците си солидно богатство, което те успешно умножават.Княз Ото фон Бисмарк имал приятни привички: всеки ден изпушвал десет-петнайсет пури, към тях - добро винце от Бордо и от време на време по една игричка (на карти). Така по-леко понасял тегобите на управлението, макар че католиците и социалдемократите - в неговите очи до един безродни типове, честичко му вгорчавали живота.Пруският благородник-земевладелец се разярявал само когато властите се вторачвали прекалено много в платежните му работи - каква невероятна проява на неподчинение! Дръзнел ли някой съвестен чиновник да разгледа под лупа данъчните му декларации, Бисмарк нареждал на шефовете му да го озаптят и давал воля на гнева си към служителите на фиска.През 1837 г. младият княз, който по-късно ще влезе в историята като Железния канцлер, основател на първата германска национална държава, проиграва едно малко състояние в казиното на Висбаден. След тази злополучна авантюра започва да се отнася крайно внимателно към финансовото си благополучие. Толкова е загрижен за него, че при оттеглянето си през 1890 г. за сетен път бръква дълбоко в хазната и си тръгва с 231 000 марки в повече. Така поне твърдят историците.Не може да се докаже обаче дали това самоизкопчено обезщетение е в основата на днешното богатство на фамилията Бисмарк. Вероятно не. Все пак кайзерът Вилхелм I проявява щедрост и по-рано и по подобаващ начин възнаграждава своя вечно мърморещ канцлер за Франкфуртския мир, подписан след войната от 1870/1871 година. В знак на признателност за неговите заслуги за основаването на Райха Бисмарк получава в дар разположеното в източната част на Хамбург дворянско имение Фридрихсру, а към него и Саксонската гора, чиято площ днес е 6000 хектара. И освен всичко това - княжеската титла.Така са положени основите на богатството на Бисмарк. Но държавникът-земевладелец не са задоволява да седи удобно в мекото кресло и да наблюдава как растат дърветата. През 1874 г. той купува имението Шьонау пред портите на Хамбург - една превъзходна инвестиция, защото местността е прочута с производството на ракия. Неслучайно по-късно става център на спиртоварна за прочутия корн Княз Бисмарк.Единайсет години по-късно канцлерът придобива още един апетитен недвижим имот: имението Шьонхаузен на Елба, в което е роден през 1815 година. Баща му Фердинанд бил принуден да го продаде през 1830 г., тъй като бил затънал в дългове, но немците знаят какво дължат на своя обединител: събират пари, правят на новия собственик предложение, на което той не може да откаже, и подаряват имението на Бисмарк по случай 70-годишнината му.Следващите поколения стопанисват добре семейните имоти. Саксонската гора си е тяхна, замъкът Фридрихсру днес е по-прекрасен от всякога, а богатството на фамилията възлиза на 400-500 млн. евро. Фамилната собственост е пъстра като универсален магазин: тя включва голф- и кънтри-клуб край Потсдам, вилно селище в Марбеля, Испания, керамична фабрика в Майсен и много дялови участия в най-различни фирми.Всичко това се управлява от четвъртия правнук на Бисмарк - княз Фердинанд. Три от четирите му деца живеят в далечни краища на света: Лондон, Калифорния, Ню Йорк. Само главният наследник Карл-Едуард, роден през 1961 г. в Цюрих, е останал в родовите имения. Някогашният буен младеж се е превърнал в солиден бизнесмен. Отдавна са забравени времената, когато уж на шега блъскал чужди коли пред хамбургските дискотеки, вследствие на което няколко пъти отнемали шофьорската му книжка.Днес Карл-Едуард се е посветил на бизнеса с пури. След като вече има шнапс Княз Бисмарк и минерална вода От извора на княз Бисмарк (днес част от концерна Нестле), то просто трябва да има още нещо, което да допълни присъствието на Железния канцлер в хранително-вкусовата промишленост, казал си той. Докато чичо му Максимилиан (56) търгува с водка, корн, шампанско и ликьори, произвеждани от фабриката във Фридрихсру, постигайки годишен оборот от 30 млн. евро, пра-правнукът на райхсканцлера успешно изгражда една нова марка: пурите Бисмарк, които се радват на голям интерес сред почитателите на добрите тютюневи изделия.Граф Карл-Едуард върви по стъпките на своя прочут предшественик и гради политическа кариера. Пред списание Бунте (Bunte) казва: На мнение съм, че името ми ме задължава да тача традициите и да служа за пример. Ангажирам се с политическа дейност и защитавам интересите на средната класа, боря се за подобряване на жизненото равнище на нашите съграждани. Това е мой дълг към страната ни.На изборите за Бундестаг през 2002 г. аристократът спечели завидните 42.3%, но противникът му - социалдемократ, го изпревари на косъм и ехидно заяви: За щастие са отминали времената, когато името или титлата са били решаващи. Нужно е да работиш убедително в избирателния си район. Но най-важното е да си компетентен.Карл-Едуард се отнася спортсменски към подобни грубички подмятания. В деня след изборите започвай да се готвиш за следващите избори, е неговият девиз, и може би след три години ще успее.Дотогава петият княз и съпругата му Селия смятат да се посветят на друг един проект, който е важен не само за тях, но и за цялата фамилия. Все още няма шести княз в замъка Фридрихсру, все още липсва онзи, който един ден ще поеме наследството. По въпроса се работело усилено и последователно, твърди семейството. както се казва - благородството задължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във