Банкеръ Weekly

Съдби

ЖЕФАРОВИЧ И БАЛКАНСКАТА МАНАСТИРСКА КУЛТУРА

Софийската градска художествена галерия (СГХГ) на ул. Гурко 1 показа изложба от гравюри на Христофор Жефарович (неизвестна, Дойран - 1753, Москва), Захарий Орфелин (неизвестна - 1785) и на съвременния сръбски график Велко Михайлович (1948). Експозицията е уредена с финансовото съдействие на М Джи Корпорация (MG Corporation), което включва и чудесната реставрация на творбите - първи такъв пример у нас от много години насам.Център за зрителското внимание в изложбата естествено е името и творбите на знаменития Христофор Жефарович. Първата асоциация, която неговото име предизвиква, е с книгата му Стематография, отпечатана във Виена през 1741 година. Това е първата българска печатна книга със светско съдържание и включва изображенията на 29 южнославянски владетели и светци и гербовете на православните народи от региона, придружени от стихотворни и описателни текстове. Освен ликовете на сръбски владетели са показани и гравюри на български светци, като Св. Давид цар Болгарский (брат на цар Самуил), Св. Методий архиепископ Моравский, Св. Климент архиепископ Охридский, Св. Теофилакт Болгарский архиепископ, Св. Петка и Св. Георги иже пострада от Селима в Болгарий. А изографисаният от Жефарович герб по-късно служи за основа на националния символ на Република България. Всъщност тези гербове не са оригинална разработка на Жефарович. Той ги взаимства от далматинеца Павло Ритер Витезович и неговата Стематография от 1701 г., който пък ползва изображенията на дубровнишкия абат историк Мавро Орбини. Но е факт, че книгата на Жефарович повлиява силно върху патриотичните настроения на поробените балкански народи още преди появата на Паисиевата История славяноболгарская.Христофор Жефарович е учил гравюрския занаят във Виена при Томас Месмер. Той е един от създателите на т.нар. левантийски барок, свързал постиженията на поствизантийската иконография с изкуството на западноевропейския Ренесанс и барок. Гравюрите му върху дърво и мед стимулират манастирското графично иконописно творчество, известно у нас с простонародното понятие щампи.Наследник и продължител на делото на Жефарович е Захарий Орфелин, който отива още по-напред в усвояването на елементи от барока и дори рококото.А съвременния сръбски график Велко Михайлович е представен с голям цикъл Светогорски сюжети, които представят манастирската република чрез интимността и особената атмосфера на отделни нейни кътчета. Михайлович е и реставраторът на медните плочи, от които са направени отпечатъците в изложбата. Цялата колекция е изработена в седем екземпляра, единият от които е подарен на Центъра на славяно-византийски проучвания при СУ Иван Дуйчев от сръбския патриарх Павле. Първото й публично показване бе за кратко през миналата година в Самоков, където се проведе международната научна конференция Манастирската култура на Балканите.Прекрасната изложба на Жефарович, Орфелин и Михайлович е добър повод да се отбележи фактът, че на тъмния български пазар на изкуството щампите не присъстват. Поради липса на купувачи. Иначе те са ценени и търсени както от доста наши музеи, така и от десетина истински ценители, главно художници, църковни деятели, лекари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във