Банкеръ Daily

Съдби

Жан-Пол Сартр отказва да приеме Нобеловата награда за литература

"Един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция."

На днешния ден през 1964 г. френският писател Жан-Пол Сартър отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература като израз на пацифистките си убеждения и против откритието на Алфред Нобел.

Жан-Пол Сартр (на френски: Jean-Paul Sartre, е френски философ, писател, драматург и общественик. Жан-Пол-Шарл-Аймар-Леон-Йожен Сартър (Jean-Paul-Charles-Aymard-Léon-Eugène Sartre) е роден в Париж. Баща му - Жан-Батист Сартр, е офицер във военноморския флот, а майка му - Ан-Мари Швайцер, е с елзаски произход и е братовчедка на нобеловия лауреат Алберт Швайцер. В 1906 г. бащата на Сартър умира и детето израства в семейството на своята майка в парижкото предградие Мьодон, като за неговото възпитание особено се грижи неговият дядо - Шарл Швайцер. Той е преподавател по немски език и отрано запознава малкия Жан-Пол с класическата литература и го насърчава да чете от внушителната библиотека, с която разполага. По-късно Сартър ще опише своите детски изживявния в автобиографичната си книга "Думите" (1964).

Жан-Пол Сартр е най-представителната фигура за екзистенциалистката философия, която обяснява в своите специализирани текстове и онагледява в художествени произведения - романи, разкази и драми. Той е и един от водещите представители на френската философия на XX век. Работите на Сартр оказват влияние и върху социологията, критическата и постколониалната теория и литературната критика.

Славата на Сартр е най-голяма в десетилетието след Втората световна война, но тя се похабява постепенно с еволюцията на неговите политически възгледи все по-наляво. Практически до края на живота си той остава фигура с международна значимост, като се включва в трибунала на Бъртранд Ръсел, спасяването на бежанци и други каузи. Той е известен и със своята отворена връзка с известната феминистка и писателка Симон дьо Бовоар.

За цялостното му творчество през 1964 г. Нобеловият комитет присъжда на Жан-Пол Сартр Нобелова награда за литература, която той отказва да приеме, позовавайки се на своя принцип да не приема официални отличия, тъй като по думите му "един писател не трябва да си позволява да се превърне в институция".

Личната свобода

Тръгвайки от идеята, че съществуването предшества същността, Сартр развива позицията си за свободата и значимостта на личния избор в "Битие и Нищо", и по-специално в примера "Сервитьорът на кафе" (Le garçon de café). Сервитьорът се възползва от личната си свобода, приемайки да играе ролята на сервитьор, без да бъде такъв в действителност. Той се нуждае от това да бъде сервитьор, за да бъде част от обществото, без признанието на околните той не би могъл да съществува като сервитьор, защото всъщност той не е. Във връзка с неизбежната обвързаност на всеки човек с обществото и нуждата от нея за съществуването на индивида един от персонажите на Сартр казва: "Адът, това са другите" (L'enfer, c'est les autres).

Жан-Пол Сартр умира на 15 април 1980 г. в Париж и в последния му път го изпращат 50 хиляди души.

Facebook logo
Бъдете с нас и във