Банкеръ Weekly

Съдби

ЖАН-КЛОД ТРИШЕ - ШАРМАНТНИЯТ НАСТАВНИК НА ЕВРОТО

Мнозина смятат бившия шеф на Френската централна банка Жан-Клод Трише за галеник на съдбата, макар че политическо споразумение му попречи да стане първия управител на един от монетарните стълбове на еврозоната - Европейската централна банка. Влюбеният в съвременната френска поезия потомък на академична фамилия трябваше да поеме кормилото на ЕЦБ още при учредяването й през 1998 г., но Германия се противопостави твърдо на перспективата лекомислен французин да оглави толкова важна институция. Така неутралният холандец Вим Дуйзенберг застана начело на прохождащата банка и пое ангажимент да освободи високия пост това лято. Той дори бе готов да се оттегли още през миналата година, но непредвиден международен скандал, в който бе замесено името и на Трише, осуети плановете му. Френската прокуратура се зае да чопли около банка Креди Лионе (Credit Lyonnais), която през 1992-ра и първата половина на 1993 г. представяла фалшиви счетоводни отчети и укривала огромни загуби, натрупани от безразсъдно отпускани кредити на приятелски кръгове. Тя бе спасена от фалит с цената на 30 млрд. евро - пари на френските данъкоплатци. По онова време финансовокредитната институция била държавна собственост, а Трише - генерален директор във френското финансово министерство, отговарящ за банковата система на страната. През 2000 г. Трише става следствен заради манипулираните счетоводни сметки на Креди Лионе, а малко по-късно и един от деветимата ответници по делото за незаконните операции на банката. На 18 юни същото година обаче парижкият съд оправда Трише и след изтичането на всички възможни срокове за обжалвания той бе признат за невинен. Така отпаднаха пречките той да поеме поста на Дуйзенберг, което стана факт на 1 ноември. Противно на германското убеждение, че французите са прахосници, Трише има доста пуритански възгледи за монетарната политика и твърдо настоява френското правителство да намали бюджетния си дефицит. И което е по-важно, той е един от малкото специалисти, способни да реформират работата на ЕЦБ. Трише не крие, че е привърженик на модела на английската централна банка, което означава по-малко администрация, по-прозрачна дейност и по-реалистични инфлационни лимити, а също промени в стриктната инфлационна политика за сметка на стимулирането на икономическия растеж.Жан-Клод Трише признава, че е обсебен от мания за стабилност, независимо дали тя се отнася до обменния курс на еврото или просто до начина на изразяване. Навремето той толкова сърцато защитаваше стойността на френския франк, че си спечели прякора аятолахът на силния франк. Тази настойчивост обаче проправи пътя на Франция към включването й в еврозоната. Като управител на Френската централна банка пък Трише се пребори през 1993 г. за нейната независимост и за привилегията тя да определя собствени лихвени проценти. По-късно, като член на управителния съвет на ЕЦБ, французинът се присъедини към онези нейни висши служители, които искаха облекчение на прекалено ниския й инфлационен таван от 2% и на стриктното му спазване. През август Трише изпрати прямо писмо до френския президент Жак Ширак, в което настояваше да се намалят държавните разходи и да се проведат необходимите структурни реформи за увеличение на стопанския растеж и производствената активност във Франция. Банкерът отбеляза, че бюджетните разходи на страната са били 53.4% от брутния й вътрешен продукт през 2002 г. - почти с 5% над средната стойност за еврозоната. Австрия е била по-разточителна в харчовете ски. Трише иска от френския кабинет да снижи бюджетния дефицит и да се заеме с постепенното му балансиране до 2006 година. Той е противник на мнението на президента Ширак, който иска да се облекчат изискванията към равнищата на лихвените проценти и бюджетните дефицити, записани в Пакта за стабилност и растеж на Европейския съюз. Трише е и страстен поборник за създаването на единен европейски капиталов пазар. Той смята, че това е третата стъпка в процеса на изграждането на единна Европа. То започна със създаването на единен вътрешен пазар и продължи с въвеждането на единна парична единица - еврото. Банкерът е убеден, че постигането на пълна интеграция на финансовите пазари ще намали разходите по привличане на капитал от фирмите, ще предложи по-големи инвестиционни възможности и по-ефективно влагане на средствата. За повечето хора - били те политици, банкери, приятели или врагове, Трише е човек със здрава ръка. Много анализатори пък смятаха, че задачата му днес е много по-лека, отколкото на предшественика му Дуйзенберг - икономическото възстановяване на еврозоната, макар и колебливо, вече е факт, а годишната инфлация е малко над тавана на ЕЦБ от два процента. Няма обаче пълно щастие -Трише трябва да води нова битка, този път срещу силното евро, което заплашва да торпилира стопанския растеж на общността. Засега, с присъщия си финес и изискани маниери, той демонстрира пестелива загриженост от слабостта на щатския долар и опасностите, които тя крие за износа на еврозоната, който е основен двигател на подема. През този месец той нееднократно настоя САЩ да спре спада на паричната си единица и въпреки ненавистта си към инфлацията поддържа основната лихва по еврото на допустимия минимум от 2 процента. Как ще се развият събитията на международните валутни пазари оттук нататък ще покаже бъдещето. В момента е ясно, че евентуални интервенции на една-единствена централна банка само ще събудят апетитите на спекулантите да продължат да понижават технически цената на зелените пари. Започналите словесни интервенции, включително и на шефа на ЕЦБ, обаче показват растящата загриженост на оторизираните власти от евентуални сътресения на финансовите пазари.Трише все още е в началото на кариерата си като управител на една от най-авторитетните централни банки в света. Изявите му засега му печелят уважение. А неговият подпис вече се мъдри и върху пуснатите в обращение през ноември евробанкноти - процедура, съобразена изцяло с чл.1 (2) от Решение на ЕЦБ/2001/7 за деноминацията, спецификацията, репродукцията, замяната и изтеглянето от обращение на евробанкноти. За последен път този член е променен с решение на ЕЦБ/2003/4, в което е записано, че другите елементи от дизайна на банкнотите ще включват...подписа на управителя на ЕЦБ. Банкнотите с подписа на Трише се емитират от националните централни банки на страните от еврозоната за подмяна на повредените износени стари пари и са в обращение заедно с подписаните от Дуйзенберг. И двата вида са еднакво валидни... и нито един от тях няма стойност за колекционерите. КареЖан-Клод Трише е роден на 20 декември 1942 г. в Лион. Завършил е строително инженерство в парижкия Институт по политически науки (Institut d'Etudes Politiques), а по-късно получава и магистърска степен по икономика. От 1971 до 1978 г. заема различни постове във френското финансово министерство. През следващите три години е правителствен съветник - първоначално към кабинета на министъра по икономическите въпроси, а по-късно през същата (1978) година - на тогавашния президент на Франция Валери Жискар д'Естен. През 1983-1984 г. Трише е заместник-директор по двустранните отношения във финансовото министерство, а от 1985 до 1993 г. оглавява международните отношения в Министерството на финансите и е управител на Парижкия клуб. През 1986 г. ръководи частния офис на министъра по икономическите въпроси, финанси и приватизация. През 1987 г. става член на генералния съвет на френската централна банка и заместник управител на МВФ и на Световната банка. Трише е избран за председател на Европейския паричен комитет през 1992 г. и остава на този пост до 1993-а, когато поема ръководството на Банк дьо Франс (Banque de France). През 1998 г. става член на управителния съвет на Европейската централна банка. Трише остава на кормилото на Банк дьо Франс до началото на ноември, когато става управител на ЕЦБ. Осемгодишният мандат на управление на централната банка на еврозоната ще го задържи на този пост до 2011 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във