Банкеръ Weekly

Съдби

ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИЯТ БИЗНЕСЕЛИТ

ЗВЪН НА БИЖУТА, ПИЩНИ ТРАПЕЗИ И МАЛКО ПОКАЗНА ФИЛАНТРОПИЯТе са богаташите от първото капиталистическо раздаване на картите, които за броени години промениха до неузнаваемост своя начин на живот. Обликът на източноевропейския бизнеселит е понякога карикатурен, тъй като му липсва рафинираната от поколения и поколения умереност и изтънченост - така австрийският Ди пресе характеризира в една своя статия предприемаческото съсловие в бившите социалистически страни. И тази публикация естествено не е единствената. Буквално от самото начало на промените в Източна Европа западните медии следят внимателно възникването и развитието на едрата буржоазия в региона. Поради недостатъчното познаване на процесите отвътре техните оценки нерядко са доста неточни. От друга страна обаче, погледът отвън често им дава възможност за доста сполучливи и обективни наблюдения и обобщения.Богатството в Източна Европа, изтъкват западните медии, не притежава благородната патина на британските състояния. То не е натрупано с упоритостта, търпението и педантизма на германския капитал. Липсва му също така въображението и артистичността на френското предприемачество. Източноевропейските капиталисти живеят по-скоро в американския стил на Бевърли Хилс, отколкото на лондонския Риджънтс парк или Шестнайсети квартал в Париж. Поведението им напомня много повече това на щатските милионери, отколкото на западноеврепейските рентиери.Една кореспонденция на немска журналистка от Будапеща цитира унгарския социолог Лайош Ендре. Според него подражанието на американските образци е логично и закономерно за богатите източноевропейци. От една страна, те имат своите основания да смятат американския капитализъм за по-динамичен от западноевропейския, а от другата - отвъд Атлантика все още е възможен митът за забогатялото ваксаджийче. Шансовете за придобиване на състояние също са по-разнообразни и по-демократични от тези в Западна Европа. При това в бившите социалистически държави богатството по наследство е почти непознато явление.Д-р Ендре, продължава авторката, е провел множество социологически анкети с представители на финансовия елит в Унгария, Полша, Чехия и Словакия. По негово мнение в основата на много централноевропейски състояния стои номенклатурното минало, използването на старите властови позиции, връзки и познанства на техните притежатели. Според друго изследване, проведено през 1997 г. в същите четири страни, две трети от богаташите във вишеградската група са бивши високопоставени апаратни и стопански кадри на компартиите, както и на тайните служби. Само една трета от представителите на новия елит са рекрутирани извън тази прослойка. Скорострелното забогатяване започва извънредно рядко от пазарната сергия и твърде често с прекупвачеството, посредничеството, търговията на едро или сполучливата контрабанда. То, по правило, се движи по ръба на закона, възползвайки се от липсата, празнотите и пропуските на нормативната база от преходния период. Началото на някои богатства е поставено и чрез парични преводи от Запад, мултиплицирани многократно с валутни операции и спекулации по време на неколкогодишната бъркотия около курса на долара в цяла Източна Европа. При това положение, отбелязва английското списание Либерейтър, няма защо да се чудим, че източноевропейските предприемачи не приличат никак на британските лордове с по осем-десет поколения богати предци, а се държат като новоизлюпени американски милионери, които си поръчват омар за 140 долара, но още не са в състояние да различат стика за голф от този за хокей. Испанското Ола предупреждава обаче, че източноевропейските бизнеселити в никакъв случай не бива да се поставят в едно чекмедже, изтъквайки огромната разлика във възможностите, а оттам и в начина на живот и поведение например на руските олигарси, пред които българските новобогаташи са просто бедняци. Освен това, продължава статията, трябва да се отчитат и особеностите на народопсихологията, тъй като демонстративното пилеене на пари от един полски милионер е твърде далеч от скромността и пестеливостта на неговия чешки събрат.Показната разточителност и парвенющината се изтъкват като едни от най-характерните особености на източноевропейския каймак. Целият този панаир на суетата е главна тема и главен източник на доходи за стотиците булевардни издания в региона, чиито папараци следват и дебнат хайлайфа дори при ваканциите му по най-екстравагантните курорти и екзотични кътчета на планетата. Както всички останали, така и източноевропейците обичат да четат и да гледат картинки за това как бляскави дами и господа си живеят живота, като се забавляват и плуват в морето на лукса. Според Уршула Именинска, бивша главна редакторка на полското светско списание Вива: Доскоро показността се състоеше, образно казано, в звъна на бижута около огъващи се от деликатеси маси. Сега вече големите партита са не само по-изтънчени, но обикновено имат и някаква филантропска цел. И още: На цялата територия на Централна Европа богатите, за разлика от обикновените граждани, замениха традицията да се празнуват именните дни с англосаксонските рождени дни. В такива случаи се уреждат, и то нерядко, ексклузивни задгранични курорти, пищни фиести със стотици поканени - бизнесмени, политици, артисти, спортисти...Почти 90 процента от т. нар. нови централноевропейци смятат, че шансовете да забогатеят и самите те са нищожни, т.е. че първото раздаване на картите е било всъщност и последно. Според анкетираните, големи пари се правят не чрез упорита работа, а само чрез връзки, риск, безскрупулност, безцеремонност и заобикаляне или потъпкване на закона. За тях богати са ония, които могат да си позволят всичко - луксозни резиденции, обзавеждане, коли, непрестанни пътувания в чужбина и - което е нещо ново в изследванията - се обличат красиво и с вкус. Когато американците преценяват дали един бизнесмен е богат, те се интересуват от годишния му доход, компанията, която притежава, броя на заетите в нея, училището, което е завършил и къде се учат децата му. Източноевропеецът забелязва преди всичко външната страна на големите пари. Той знае къде е бил на почивка даден известен предприемач, какво представлява жилището му, каква кола го вози, но засега сякаш не разбира, че богаташите имат значителен дял в създаването на националния доход, че благодарение на техния стремеж към печалба се създават нови предприятия, откриват се работни места. Причина за това е най-вече неумението на новата класа да изгражда собствения си имидж, заключава Уршула Именинска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във