Банкеръ Weekly

Съдби

ИЗРАЕЛСКИЯТ ЗАЛОГ НА ГРИША ГАНЧЕВ

ИЦХАК ШУМ СТАНА НАЙ-СКЪПОПЛАТЕНИЯТ ТРЕНЬОР В БЪЛГАРИЯЧуждестранните треньори не виреят в българския футбол - това е толкова сигурно, колкото и че кокосовите палми не се хващат на нос Калиакра. Просто условията са неблагоприятни. Поредното доказателство дойде само преди седмица, когато Нафтекс разтури тригодишния си италиански проект едва в третия му месец. Треньорът Салваторе Бианкети бе заменен от Огнян Ралев, кадър на бившия президент Порточанов, след което бургазлии внезапно получиха озарение свише и за четири дни два пъти биха Литекс. Което за пореден път доказа, че дори и чужденците да има на какво да научат българските футболисти, въпросните футболисти за нищо на света няма да им го позволят. Затова е още по-любопитно, че докато в Бургас се връщаха към реалността, в Ловеч Гриша Ганчев реши още веднъж да повери европейската си мечта на външен треньор. Ицхак Шум, новият наставник на Литекс, пристига в Ловеч с репутацията на един от най-бързо прогресиращите треньори в Европа. Това донякъде го отличава от специалисти като Петрович, Симони и Муслин, които бяха обявени за пенсионери, дошли у нас да извлекат последни дивиденти от внушителните си визитни картички (впрочем пенсионерите се оказаха изненадващо жизнени - Муслин изведе Цървена звезда до шампионска титла в Югославия и после пое украинския Металург, един от най-богатите клубове в Източна Европа; Симони вкара Анкона в Серия А, а сега е начело на Сиена, където вместо с Йордан Върбанов и Ибрахим Гай работи с играчи като Торе Андре Фло и Енрико Киеза...). За разлика от предшествениците си 56-годишният Шум не може да бъде заподозрян, че идва в България да прекара спокойни стариниГлавният ми недостатък е, че съм твърде амбициозен - призна той преди две години, седнал в кафенето на софийския Хилтън. - Стремя се обаче да превръщам порока в добродетел. И българските, и израелските журналисти тогава кимаха с известно недоверие на уверенията му, че Макаби не само ще влезе в Шампионската лига, но и няма да се изложи там. Първата част на обещанието се сбъдна още на другия ден, когато израелският тим победи с 2:0 Щурм на Българска армия. След още два месеца дойде и онази знаменита победа над Манчестър Юнайтед с 3:0, а Ицхак Шум изведнъж се оказа много търсен. Милиардерът Вардиноянис трябваше да му се моли, за да го привлече в Панатинайкос - усилие, за което треньорът се отплати, като спечели първата титла за клуба от цели осем години и Купата на Гърция в добавка. Ото Рехагел публично му благодари заради работата му с няколкото национални състезатели, изиграли ключова роля за сензацията на Евро 2004. Всичко изглеждаше идеално чак до септември, когато привържениците на ПАО с удивление прочетоха във вестниците, че треньорът е подал оставка. Шум се държа максимално коректно и обясни раздялата с известни различия между него и други членове на клубната управа. Ако се вярва на гръцката преса, на треньора просто му писнало от интригите, завъртани зад гърба му от техническия директор Велимир Зайец, и той настоял за среща със собственика Вардиноянис. Резултатът от тази среща е известен - Шум си събра багажа, а Зайец пробута на поста своя стар приятел Зденек Счастни. Разбира се, в подобни сценарии няма нищо ново - виждали сме ги навсякъде от нашата Б група до Висшата лига на Англия. Но България си има и своя оригинален принос към футболните интриги. Само у нас бойкотирането на неудобните треньори от собствените им играчи се е превърнало в установена практика. В едно нормално първенство войната между треньора и главния мениджър, да речем, си е също толкова грозна гледка, но никой не би посмял да използва като оръжие в нея резултатите на отбора. На Запад слабите игри означават по-малко публика, по-малко рекламодатели и по-малко приходи. Да загубиш нарочно мач, за да отстраниш неправилния треньор, е горе-долу като да пробиеш дъното на кораба си, за да издавиш плъховете. Само че в България, където публиката и рекламодателите нямат почти никакво отношение към клубните финанси, това е ставало, и то много често. Разбира се, доказателства трудно ще се намерят, но въпреки има твърде малко съмнения около начина, по който Левски се раздели с Федотов, Абрамчик, Тодоров и Василев, или пък ЦСКА - с Пенев и Станков, или Литекс - със Стойкица. Самият Шум не храни никакви илюзии в това отношение. Най-важното е, че ръководството е единно, а отборът - добър, обяви той, след като най-сетне отговори с да на офертата на Гриша Ганчев. Колкото до първото, хора от клуба потвърдиха, че собственикът е наредил да се оказва пълно съдействие на новия треньор. Дори само финансовата инвестиция доказва, че намеренията на шефа на Литекс са сериозни. Детайлите по договора на треньора се пазят в тайна, но според колегата от израелския Аарец Ели Швидлер годишната заплата на Шум е някъде между 250 000 евро, колкото му предлагаше Апоел, и 450 000 евро, колкото получаваше в Панатинайкос. Макар и далеч от възнагражденията на някои бивши треньори в Левски, подобна сума го прави най-скъпоплатения специалист в България в момента. Колкото до качествата на състава, Шум никак не е далеч от истината. Литекс разполага със солидни чужденци (Небойша Йеленкович, Тиаго Силва и най-вече Мурад Хидиуад), а в последните две години събра около тях и някои от най-обещаващите млади български играчи (Михаил Венков, Десислав Русев, Анатоли Тодоров, Борислав Хазуров). Само на съвестта на предишните треньори тежи, че формата на звездите вървеше все надолу, а младите таланти така и не успяваха да се наложат. Сега основната задача на новия наставник е да промени това, да заличи пораженията от престоя на Стойчо Младенов и да класира тима за евротурнирите. А догодина вече Литекс трябва да гони титлата и голямата мечта на Гриша Ганчев - участие в Лигата на шампионите. Самият Шум изглежда напълно уверен, че ще се справи. Като се имат предвид явните му предпочитания към офанзивния и комбинативен футбол, и публиката има основания да гледа с надежда в бъдещето. Пък кой знае, току-виж този път и играчите се заразили от общия ентусиазъм. Защото Ицхак Шум има къде да отиде, дори да се провали в Ловеч. За тях обаче не е съвсем сигурно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във