Банкеръ Weekly

Съдби

ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН МЕНИДЖЪР

НА МИТНИЦАТА ИМЕТО МИ ПРЕДИЗВИКВА СМУТпризнава Асен Асенов, изпълнителен директор на Кореком Принцес АДЗавършил съм английската гимназия в родния си град Видин и Юридическия факултет към СУ Св. Климент Охридски. Известно време имах колебания между правото и инженерството, но в крайна сметка интересът към законите в мен надделя. През 90-те години участвах в почти всички студентски протести, които развълнуваха Алма матер. При един от тях бях говорител на стачния комитет на факултета. Във връзка с протестите си спомням един любопитен случай. Един ден колега ми донесе вестник, в който пишеше, че говорителят на стачния комитет на юристите Асен Асенов заминава да продължи образованието си в САЩ със стипендия от държавата. Мина доста време, докато убедя останалите, че има някаква грешка. В момента съм на 34 години. Семеен съм и имам син. КариератаОще като студент започнах да консултирам агенции за недвижими имоти, но сериозна професионална практика и трудов стаж имам единствено в Кореком Принцес АД. Един ден мой приятел спомена, че кантората на известния адвокат Георги Атанасов (в момента той работи с още две познати имена от бранша - Ина Лулчева и Даниела Доковска) търси юристи с английски език за работа при негови клиенти. Изключително благодарен съм на г-н Атанасов за всичко, което направи за мен в онези години, когато най-много се нуждаех някой да ми подаде ръка. При него нито веднъж не се сблъсках с високомерно отношение. Каквото съм чувал, че има в други кантори. Той нито веднъж не ми даде от т.нар. задачи за изпотяване, а направо ме хвърли в дълбоките води. През юни 1998 г. станах юрисконсулт в хотел София Принцес, който по онова време все още се казваше Новотел Европа. Мога да кажа, че в хотела изкарах втори университет след Софийския, този път изцяло практически. Предполагам, че освен аз от тях, хората там също са останали доволни от мен, защото ме приеха на работа и след като се наложи да оставя всичко, за да вляза в казармата. Бих казал, че беше дори нещо повече от повторно приемане на работа, защото тогавашният управителен съвет ми възложи да участвам в процеса по обособяване на фирмата в холдингова структура. През 2002 г. получих предложение да стана изпълнителен директор на Кореком ПринцесАД . То дойде лично от г-н Суди Озкан. Той ме покани в лоби-бара на хотела, похвали работата ми дотук и ме попита дали ще приема да стана изпълнителен директор на цялата структура. Каза, че имам няколко минути да помисля и да реша. Всичко това ми дойде като гръм от ясно небе, но въпреки това приех. На първо място, исках да се подложа на този изпит. На второ място, новата работа ми позволява да се развивам и в други области, освен в правото. КъсметътТой е важен, но само в началото. Попадането ми в Кореком Принцес се дължи единствено на случайността - сляпа, но щастлива. Всичко останало съм постигнал сам. Родителите ми не са юристи и по никакъв начин не са имали възможност да ме подпомагат - нито в професията, нито в живота. Ако не беше кантората на г-н Атанасов и работата ми за една от най-известните компании в страната, с изключителни позиции и навън, в никакъв случай нямаше да придобия опита, който имам в момента. С определена нотка на гордост мога да кажа, че нашата фирма беше третото или четвъртото дружество в страната, което успя да се отпише като публично. Юристите знаят за какво говоря. Тук съм се учил да водя бизнес преговори, що е duty-free и т.н. Имал съм късмет, но и много съм се борил, за да го задържа при себе си. ХазартътВ никакъв случай не съм хазартен тип. Никога не съм играл и не мога да разбера тръпката. Ще ви кажа и нещо друго - собственикът на Кореком Принцес г-н Озкан, който е и един от най-богатите хора в Турция, също не играе. Има собствени казина, но не залага в тях. Що се отнася до хазартната дейност, според мен в България тя трябва да се развива. Под контрола на държавата, но контрол и съответно закони, които не спъват бизнеса, не му пречат да се развива. Ако започне да му се пречи, да се натоварва с непосилни такси и лицензи, моментално ще се появи паралелният, сивият хазартен пазар - нелегалните казина и зали. Както стана в Турция. Сигурно знаете, че преди няколко години политиците там закриха казината, но не решиха проблема. Ето защо веднага се появиха незаконните залагания и сега в Турция се говори много за тях. Ако евентуално реши да закрие хазартния бранш, нашата държава трябва да отговори на въпроса по-добре ли е други страни да прибират парите, от които тя доброволно се отказва - например Румъния и Македония. Както вече стана дума, като съседна на нас страна Турция е огромен за българските мащаби пазар, който има голям потенциал за развитие. По същия начин стои и въпросът с безмитните магазини, където всъщност аз по-добре познавам ситуацията. Богати хора винаги ще има и сред тях винаги ще има хазартни натури. Мисля, че България трябва да се опита да привлече парите, които те така или иначе искат да изиграят. От това печелят както собствениците на казина, така и бюджетът. В това отношение членуващата в ЕС Словения реши много добре казуса и развива отлично хазартен бизнес. За разлика от съседна Италия, чиито граждани редовно минават границата, за да залагат. Българските играчиНе се занимавам с оперативната хазартна дейност, но не вярвам нашите казина да събират информация кой известен човек или политик редовно играе в тях. Доколкото ми е известно, всяко казино в България има т.нар. black list, в който фигурират имената и досиетата на мошеници и измамници, които се опитват по всякакъв начин да ощетят казиното. На отчет се водят и разни проблемни личности. Както знаете, според Закона за хазарта хора, употребили алкохол или наркотици, както и непълнолетни, нямат право да играят. Публичната известност на даден човек не е някакъв фактор, който влияе в казиното. Едно от най-важните условия за успешното развитие на нашия бизнес и за запазване на доверието на клиентите е никой по никакъв начин да не бъдат притесняван. На всички - и известни, и неизвестни - се предлага чаша с уиски на бюфета на казиното и се дава възможност да си опитат късмета. СемействотоСемейството и синът ми наистина са онова чудотворно нещо, което ме разтоварва и ми връща силите, дори и след най-тежкия работен ден. Радвам се, че със съпругата ми не сме в една и съща професионална сфера. Тя е докторант по логопедия, а аз разбирам много малко от това. И слава Богу, така разговорите ни вкъщи са извън проблемите на правото. Женени сме от 11 години, запознахме се на морето. Любопитното е, че тя е наполовина чехкиня. Като тънък познавач на тамошната кухня мога да кажа, че ширещият се сред българите мит за техните сладки гозби е доста преувеличен. Факт е, че има и сладка кухня, но има и много други неща, които са невероятно вкусни и са напълно подходящи за нашите традиции. Препоръчвам кнедли със свинско и зеле или овар. И задължително хермелинова салата.ПриятелитеТе са същите, с които учих в Юридическия факултет и с които прекарвах часове на баскетболната площадка. Днес почти всички, като мен, са сложили някой и друг килограм отгоре към теглото си. Курсът от университета се оказа доста силен и повечето от колегите ми се реализираха и в момента работят в сериозни институции. Все пак понякога остава време с някого от тях да отидем на мач на любимия Левски, за да повикаме като обикновени фенове. И най-хубаво от всичко е, че когато с колегите се срещнем в събота или в неделя, не говорим за право или за работа, а за спорт и за спомени от университета. Обичам много баскетбола, като дете във Видин съм стоял буден по цели нощи, за да гледам Лос Анджелис лейкърс по сръбската телевизия. Днес вкъщи знаят, че докато по телевизиите вървят спортни новини, трябва да се пази тишина. Спазва го дори синът ми.СъименникътПреди години, когато посещавах безмитните магазини на нашата фирма по границата, усещах как митничарите ме гледат втренчено и внимават какво говорят в мое присъствие. По-късно някой ме попита дали съм роднина на шефа на Агенция Митници, който също носи името Асен Асенов. Тогава разбрах защо е бил целият смут. С него съм се срещал един-единствен път по време на някакви преговори при министъра на финансите Милен Велчев. Представихме се един на друг по фамилии и не успяхме да разменим повече информация. КонкурентитеАз постоянно се интересувам какво става при тях и те постоянно се интересуват как сме ние. С търговския управител на Трансимпекс г-н Владимир Цвайка имаме изключително колегиални отношения и обсъждаме всеки принципно възникнал проблем (докато Асенов отговаря на един от въпросите, споменатият Цвайка му звъни по телефона и двамата си уговарят среща за следващия ден - б.а.). Конкуренцията е жестока, но това в никакъв случай не ни прави врагове. Само така пазарът може да се развива.ПолитикатаМного съм далеч от нея, но в последно време ми е любопитно да наблюдавам как тя изкуши мои преподаватели. В университета лекции ми е чел и Пламен Панайотов, който е изключителен капацитет в областта на наказателното право, и Георги Петканов, с когото дори съм бил нещо като политически противник. Двамата влизахме в открити и доста ожесточени спорове във времената, когато аз бях стачен говорител. Но му прави чест, че никога не е пренасял барикадните ни разногласия в аудиторията или, пък не дай Боже, на изпитите. Търговско право пък ми е преподавал Огнян Герджиков, който открай време има славата на един от най-добрите в тази сфера. Сега, гледайки ги в парламента или в Министерския съвет, се чудя какво накара хора с позиции и авторитет в професионалните си области, блестящо реализирали се, да стъпят в политиката. Където нито знаят какво ги чака, нито с какво име ще си тръгнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във