Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН ВУЦОВ: НЕ СЪМ МИРОПОМАЗАН, МОГА ДА ОТНЕСА ОЩЕ РУГАТНИ

Пролетният дял на футболния ни шампионат започна. Запалянковците са най-критичните - до жестокост, но и най-доверчивите - до глупост, хора на света и посрещат всяко футболно начало едновременно със скептицизъм и надежда. Напоследък обаче надеждата е все по-малко. Това, както и подновяването на първенството, е поводът за интервюто с изпълнителния директор на Българския футболен съюз (БФС) Иван Вуцов. Г-н Вуцов, посочете поне три причини, заради които можем да очакваме, че втората фаза на футболния шампионат ще е по-качествена и по-интересна?- Първата е свързана с новата формула, по която преминава първенството с допълнителните кръгове. Това ще го направи по естествен начин много по-напрегнато, емоционално и даже взривоопасно. Втората причина е, че едновременно с шампионата тръгват и квалификациите за европейското първенство след две години в Португалия. Сигурен съм, че много футболисти ще искат да се харесат на новия селекционер на националния отбор Пламен Марков и ще играят амбициозно през тази полусезон. А третата е, че поначало през пролетта се играе по-свежо, с повече настроение и се надявам трибуните на стадионите да бъдат по-пълни, отколкото през есента.Чу се, че в БФС се обмисля възможността шампионатът да се провежда не по цикъла есен-пролет, а пролет-есен?- Няма такова нещо. Нито някой е обсъждал официално подобно превъртане, нито ще бъде обсъждано. Няма да бягаме от Европа, където почти всички първенства са по схемата есен-пролет. Програмите, състезателните календари и инициативи на УЕФА и на ФИФА са съобразени с този модел и ще е глупаво тъкмо ние да се правим на интересни и да бягаме от него. Въпросът за качеството и сигурността на стадионите, на които се играят футболни мачове, като че ли не бе решен напълно, въпреки срещите, разговорите и съвещанията с МВР и с другите институции...- Така е. Смятам обаче, че пролетните кръгове тръгват при наличието на сравнително удобни и сигурни спортни съоръжения. Компромиси, от една страна, винаги ще има. От друга - те ще са по-малки, когато най-накрая бъде решен въпросът със собствеността на стадионите. Дотогава всичко ще е половинчато. Защото кой клуб ще тръгне да налива десетки хиляди лева за ремонт на стадион, ако не е сигурен, че съоръжението е негово или че има право да го ползва примерно петнайсет-двайсет години? Какво е финансовото състояние на БФС и какви са приоритетите ви при разпределянето на парите?- Не сме цъфнали и вързали, но се оправяме. Лошото е, че изпуснахме милионите, които щяха да влязат в касичката ни, ако националният ни отбор се беше класирал за финалите на световното първенство в Япония и Южна Корея. Този факт ни одруса, но и ни направи по-трезви и по-пестеливи. Още повече че държавата продължава да гледа на нас като на досаден роднина. Нито лев не сме получили от Държавната агенция за младежта и спорта! Дори и отчисленията от тотализатора, които идваха преди, спряха. Но не се оплакваме. Ще намерим начин да се самофинансираме, ще потърсим спонсори, колкото и трудна да е тази работа. За ужас на зложелателите ще кажа, че последното нещо, което ще умре от липса на средства в България, ще е футболният съюз. Ние сме отлично смазана машина, която знае как да върви и по стръмен път, без да се налага някой да я бута. Защо тази отлично смазана машина не може да върви заедно с такъв естествен участник в движението като Професионалната футболна лига?- Няма да скрия, че не всичко е наред в отношенията ни с Лигата, защото такава симбиоза за първи път се пробва в практиката ни. Но ви уверявам, че всеки от системата на българския футбол ще си намери точното място. Няма какво да делим с Лигата, ние сме от едно семейство, орем една нива и ще се разберем. В края на краищата съюзът е стара къща и пренареждането й невинаги е безболезнено. Този наш консервативен механизъм обаче е жизнен и работи сигурно чрез своите многобройни регионални пипала. Тази гъстооплетена система прави възможно всяка седмица в България да се играят по седемстотин и двайсет футболни срещи.Само че количеството не гарантира качество, независимо от инвазията на чужди специалисти и играчи в България?- Треньорите и футболистите, които идват у нас отвън, само могат да помогнат да се оправи процесът и качеството на играта. Специалисти като треньорите чужденци на Левски, ЦСКА, Славия... внасят свежест и нови идеи. Така е и с футболистите гастрольори. Това е обичайна практика за Европа и света и не виждам нищо лошо в нея. Лошото е, че по-заможните клубове се увличат да купуват готови футболисти отвън, често със съмнителни качества, и занемаряват работата с нашите таланти. Тази нездрава тенденция с декрети и окръжни отгоре няма да я оправим. Ще се опитаме да въздействаме чрез поощряване на работата на онези треньори и клубове, които откриват и произвеждат млади дарования по места. Ще следим постоянно къде отиват парите, които съюзът отпуска за дейността на детските и юношеските отбори. Пари все ще се намерят, но трябва контрол и инициативност. Напоследък намаляха и скъпите трансфери на наши играчи в чужбина.- Намаляха, защото буксува и методиката, по която се работи с българските футболисти. Те не са изграждат цялостно в професионално и в личностно отношение. Нашите играчи са научени да действат бавно на терена - и с краката, и с главата. И колкото и да са даровити техници, като отидат оттатък на проби - не се представят добре. Липсва им борбеност, характер, настойчивост, постоянство. Не се ли уморихте от това, че се занимавате с всичко и от постоянните битки, които водите?- Не съм сам. И не съм обсебил всичко, както някои си мислят. Работя в екип, който все по-сигурно напипва вярната посока. Особено съм доволен от действията на помощниците си Борислав Михайлов и Михаил Касабов. Не ме уморява работата, а ме разстройват, признавам, несправедливите и гнусни нападки отстрани и подлите удари под кръста. Нападките, че толерирате някои отбори и сина си Велислав Вуцов, треньора на плевенския Спартак ли имате предвид?- И това. Злобата и интригата нямат почивен ден. Нямам претенциите, че съм най-честният, най-коректният... Правя, разбира се, грешки, но те никога не се свързани с алчност, със стремеж към лично облагодетелстване или каквото и да било от този род. Мина ми времето за корупционни действия, казано на шега. А казано наистина - въпреки солидната ми възраст има какво още да дам на българския футбол. Щом усетя, че не съм полезен, тозчас ще се оттегля от активна работа. Отнесох много ругатни, но мога още да нося, затова продължавам, без да се чувствам миропомазан и незаменим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във