Банкеръ Daily

Съдби

Иван Вазов пише части от "Под игото" в Лопушанския манастир

Черквата на Лопушанският манастир "Свети Йоан Предтеча" архитектурно много прилича на черквата на Рилския манастир.

Лопушанският манастир "Свети Йоан Предтеча" е третият по големина у нас български православен манастир. Той е мъжки, действащ манастир. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена. Чешмата е строена през 1856 г. с три чучура, чиято светена вода извира на 3 км от манастира. Той е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. село Лопушна). До него се стига сравнително лесно. Манастирът отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца. Обителта разполага със стаи за нощуване. Гостите на манастира могат да присъстват на сутрешните и вечерните служби, извършват се Светите тайнства - Кръщение, Изповед, Причастие.

На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на османското нашествие. И той споделя съдбата на десетки български манастири. След разрушаването му по време на Чипровското въстание през 1688 г., манастирът останал задълго време в запустение и населението започнало да го нарича "пустият манастир". До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.

През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Днешната голяма и внушителна манастирска черква, която по конструктивно, архитектурно и строително решение, твърде много прилича на черквата на Рилския манастир. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от село Славиня, основоположник на Славинската строителна школа. Това не е случайно, тъй като традиционни занаяти в Славиня са дюлгерството и каменоделството. Днес това е село в Западните покрайнини, община Пирот \Сърбия\. Селото е включено в Княжество България според Санстефанския мирен договор. Берлинският договор обаче откъсва част от землището на Славиня, като го оставя в Сърбия. През следващите години славинчани имат спорове със сръбските власти относно използването на горите, останали на сръбска територия. По силата на Ньойския договор от 1919 г. през ноември 1920-а селото е включено в пределите на Кралтвото на сърби, хървати и словенци.

През Възраждането Лопушанският манастир е бил важно духовно средище. Тук е действало килийно училище за безплатно обучение на деца на бедни родители от околността, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Тук са отсядали воеводите Панайот Хитов, Филип Тотьо, Иван Кунин и други. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".

През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Светослав Доспевски.

Лопушанският манастир е национален паметник на културата.

Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който, според Евангелието, предсказва пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята.

На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир "Свети Йоан Кръстител" на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV - началото на V век при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0.6 м под пода е открит мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 сантиметра. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Христа. Мощите се съхраняват в созополската църква "Свети Cвети Кирил и Методий".

Facebook logo
Бъдете с нас и във