Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН ПЕНКОВ, ПРЕДСТАВЕН ОТ СИНОВЕ И ПРИЯТЕЛИ

Изложбата на Иван Пенков (1897-1957) в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) не е свързана с някаква дата или кръгла годишнина. Макар синът му Джони Пенков, един от организаторите й, да твърди с неподражаемото си чувство за хумор, че повод все пак има и той е навършването на една година от намирането на пари за рамки на показаните над 200 произведения. Изложбата, разгъната в двете партерни зали на галерията, е топла, уютна и подредена с онова чувство за отговорност , което днес, уви, е присъщо само на най-близките на художника. Експозицията ще бъде представена на публиката до 27 юни.Кой е Иван Пенков и защо в. БАНКЕРЪ предпочете точно неговата ретроспектива?Роден в Казанлък, той следва в Художествената академия в от 1919 до 1922 година. След това постъпва в ателието на проф. Адолф Хенгелер в Мюнхен, но посещава частно и ателието на Макс Майрсхофер. По това време в баварската столица учат Дечко и Маша Узунови, Илия Петров, Елиезер Алшех, Йордан Кръчмаров, Иван Манев и доста други художници, които са душата на внушителната българска колония в Мюнхен. Най-честите теми за обсъждане в приятелската среда са проблемите на модерното изкуство и навлизащата нова предметност. Завърнал се в България, Иван Пенков е привлечен като сценограф към театър Студия при Народния театър. Заедно с Пенчо Георгиев, Иван Милев и Сирак Скитник той става един от проводниците на символическата поетика при оформление на спектаклите, но е приобщен и към движението за родно изкуство.През 1932 г. Иван Пенков получава поръчка за входното фоайе и стълбищата към аулата на Ректората на Софийския университет, за които изработва проекти за стъклописи. Той установява контакти с мюнхенската фирма Фр. Майер и берлинската А. Вагнер, които са изпълнители на проекта. Съвместната работа с тези фирми продължава през 30-те и началото на 40-те години, когато Иван Пенков работи върху витражите в БНБ, Съдебната палата в София, Съдебната палата в Русе и др. В този период той работи всякаква приложна работа, в това число плакати на Българската кооперативна банка, за Пловдивския панаир, реклами и други графични произведения. От 1939 до 1955 г. е преподавател в Художествената академия, София, където полага началото на българската сценография.Изложбата на Иван Пенков в СГХГ е първа след 1958 г. и представя стария майстор с цялото разнообразие на неговото творчество - живопис, графика, рисунки, проекти за стъклописи и текстил, ръчно изработени мебели, кукли и пластика, плакат. Това е втората голяма изложба - след тази на Ротари клуб, за която в. БАНКЕРЪ писа - с толкова голям брой частни експонати, което автоматично заостря вниманието към експозицията. Доста по-скромно, но пък качествено, са представени картините на Иван Пенков от СГХГ, Националната художествена галерия, галериите в Стара Загора и родния Казанлък. Отличителен белег на ретроспективата е грижовното отношение към подготовката и подреждането на изложбата, дело на синовете на Иван Пенков и на приятелите им. Контрастът с протоколните изложби, уреждани от различни съюзи и ведомства по повод някоя кръгла годишнина - а такива поводи и през 2004 г. има много! - е очевиден и недвусмислено подсказва далеч по-голямата грижовност, пиетет и достойнство на частната инициатива днес.Интересно е, че някогашни български банкери са проявявали висок вкус и разбиране за качествата на Иван Пенков като приложник и са работили в тясно сътрудничество с него. Но и те, както и ръководителите на днешните банки силно са подценили възможностите му на живописец и график - нито едно от произведенията му в кавалетното изкуство не е приобщено към банковите и корпоративните колекции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във