Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН КИРКОВ ПРЕНАСЕЛИ НХГ

Иван Кирков (1932) подреди в няколко салона на Националната художествена галерия своя ретроспективна изложба. Много голяма експозиция, която можем да приемем и като равносметка на един дълъг и труден път в художествения ни живот. Още репродукцията, отпечатана на поканата за откриването - прочулото се платно До морето(1961), заклеймено навремето от Богомил Райнов, Димитър Остоич и кой ли още не - деликатно, но точно подсказва оценката на художника за миналото и неговите преторианци. Тогава, през 1961 г., и особено след Младежката изложба през 1963-а, в нашата живопис нахлу една млада вълна от артисти, които категорично не желаеха да се съобразяват с предписаните отгоре стилови догми. И се стараеха да влеят своето изкуство в духа на времето, в европейските тенденции, всеки според собствените си индивидуалност и представа. Иван Кирков бе един от тях - без да търсим формална близост на асеновградчанина с нашумялата пловдивска група. Още тогава той подсказа, че в живописта ни навлиза творец с по-фина чувствителност и по-дълбока мисловност, художник с модерна пластична концепция и естетика. Платното му Пиета бе откровението на Младежката изложба и неслучайно стана собственост на Националната художествена галерия. Работата на Иван Кирков като сценограф в Сатиричния театър, макар и краткотрайна, му откри нов свят, който и до днес присъства като тематична отправка в творчеството му. И не само в композициите, по-свободни или конкретни, но и в големия брой портрети на известни наши артисти, все приятели на художника.Но пътят на Иван Кирков и по-нататък не е от леките. Известен като принципен и твърд в отстояване на позициите си човек, той неведнъж се сблъска с конформизма в своето съсловие. Неговият свят и до днес е светът на талантливите, на интелигентните и чувствителни хора. Мнозина от тях са герои на картините му - в портрети, в метафори. Многобройното творчество на Иван Кирков е пръснато точно в тези среди, защото той обича да подарява и да доставя радост на приятелите си. Умее обаче и да отказва на съмнителни колекционери, които днес определят медийния интерес и манипулират артпазара. Разнообразието на заниманията му обхваща огромен брой приложни дейности - от илюстрацията и оформлението на книги, до стенописа и театъра (завесата на Народния театър Иван Вазов също е негово дело). Но именно живописта е призванието на Иван Кирков. Което най-добре личи от сегашната изложба, най-голямата в живота му.От години художникът живее в родния Асеновград, далеч от столичната суета. И продължава да работи, главно портрети с напълно реалистичен похват, което представлява своеобразно връщане към началото и затваряне на житейския кръг. Подредени в няколко салона, картините са групирани с артистична небрежност, необгрижени от строги естети. Точно тази наредба сякаш най-точно отговаря на неспокойния вътрешен свят на Иван Кирков и на неговото непрекъснато пътуване нанякъде. Опитното око обаче открива втория план и степенуването на акцентите в експозицията, намира знаковите платна и извиква спомена за съдбата им. Много от картините са частна собственост, въпреки че това не е указано в надписите, а и не е необходимо - изложбата, естествено, не е търговска. Но Иван Кирков е търсен и купуван автор. Кръгът от ценителите му, както вече стана дума, е много широк и пъстър. В него попадат и бившите му студенти от Художествената академия, където той прекара доста време не само като педагог, но и като администратор със строги, но справедливи принципи. Особен пиетет към произведенията на Иван Кирков, независимо от техниката, с която са изпълнени, проявяват няколко от малките търговски галерии в София, Варна, Пловдив. И тук трябва дебело да подчертаем, че като достоен, уважаващ и себе си, и изкуството, човек, Иван Кирков е от малцината български художници, които не се изкушиха от съблазните на пазарните отношения през последните 15 години. Той не търси пазара - пазарът търси неговите произведения, което е допълнителна оценка за творчеството му. Впрочем и онова скандално платно До морето е частна собственост - то е в колекцията на скулптора Николай Шмиргела, вече покойник , придобито във време, в което свободен пазар на изобразителното изкуство практически не съществуваше.

Facebook logo
Бъдете с нас и във