Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН ИВАНОВ СЪБРА БЪЛГАРИТЕ В ИНТЕРНЕТ

Деветдесет процента от българите, ползващи ИНТЕРНЕТ, влизат в мрежата от едно и също място - порталния сайт www.dir.bg. Това показват данните на българския офис на световноизвестната одиторска компания Артур Андерсън. Но и редовият потребител на мрежата знае, че в настоящия момент въпросният сайт е най-оживеното виртуално средище на информация за български фирми и български инициативи. Наред със справочните страници в него може да се открият и клубове на бъдещите майки, на йогите, на автомобилните фенове, черни списъци на българските заведения и куп други неща. Всекидневно dir.bg. се посещава по около 150 000 пъти, като сърфистите имат достъп до около 14 хиляди регистрации на всевъзможни организации, личности и събития. Осем хиляди фирми живеят в мрежата благодарение на безплатното право, което сайтът предлагаше доскоро. Такова е положението днес, но в началото през 1997 година цифрите не са никак впечатляващи, както и всичко, свързано с ИНТЕРНЕТ в България. Тогава порталът е разработен от екипа на агенция Бизнесдата. Шеф на проекта е Иван Иванов. Той дава идеята за създаването на дир-а и досега е негов собственик и управител. Ежедневно координира работата на останалите фенове, както нарича групата от 15 души, с които поддържа най-познатия и четен български виртуален каталог. Чрез него Иванов позволява на сънародниците ни от всички точки на света да научат нещо един за друг и да контактуват помежду си, независимо от хилядите километри дистанция. Куриозното е, че самият Иванов никога не е напускал страната и никога не е живял на друго място освен в столичния квартал Красно село. Разведен е и има две деца. През миналата година бившата му съпруга заминава с малчуганите в далечен Дубай и срещите между тях и таткото в България стават в собствената му система за онлайн контакти, известна като лафчето на дир-а. Всъщност Иван Иванов не е нито всезнаещ програмист, нито любознателен хакер. Тридесет и седем годишният софиянец е бивш офицер от строителни войски, който в зората на демокрацията строи за родината различни обекти. Но както мъжете знаят защо, скоро за Иванов строевият живот губи очарованието си. С първата вълна от съкращения в армията взводният командир успява да извика уволнение. Първото му цивилно занимание е пак в строителството, но пък там работата го запознава и с бъдещи финансови акули. В началото на 90-те години току-що уволнилият се офицер става шеф на инвеститорския контрол на финансова къща София, от която по-късно ще се появи Юнионбанк. Не след дълго Иванов зарязва изцяло и инженерството, и строителството и се преквалифицира като валутен дилър в известната навремето групировка Моллов. По-късно сменя добилия скандална слава работодател с не по-малко скандалната ФТА. Въвеждането на Валутния борд го заварва като финансов консултант в агенция Бизнесдата. Фирмата се занимава с анализ и прогнози на валутно-финансовите пазари и съвместно с Ройтерс разработва информационната система Ройтерс БГ-маркет. След фиксирането на лева интересът към консултациите на агенцията замира. Иванов и колегите му или трябва да решат какво да правят в новата ситуация, или да си търсят нова работа. Вече бях работил достатъчно с ИНТЕРНЕТ и ми се искаше да създам нещо в мрежата - спомня си бившият офицер. - Ровех се в нея и се опитвах да измисля какво би проработило и у нас. През 1997 г. в България нямаше сериозно потребление на ИНТЕРНЕТ. Да не говорим за български страници. Имаше един портален сайт, той беше създаден от двама души в Пловдив, като неговото име е известно и днес - т.нар.гювеч. Не знаехме какво ще се получи, нямаше кого да питаме, но решихме да пробваме.Български портали наистина няма, но чужди дал Господ. От лятото на 1997 г. Иванов и феновете започват сериозно да се ровят в тях. Месеци наред шефът собственоръчно качва страница след страница в директориите на собствения сайт, създавайки информационна база, която да събуди любопитството на хората. До края на същата година броят им е закръглен на три хиляди. През 1998 г. на помощ идва първото ИНТЕРНЕТ-изложение в София. На него Иван Иванов успява да се срещне с всички фирми от бранша. Това бе първото ни официално представяне - разказва той. - Гледахме как посетителите минаваха и се опитваха да запомнят адреса ни, а след това го разглеждаха на компютрите из НДК. Не след дълго екипът спира сам да регистрира страници в портала си, но пък всеки делови човек иска да види адреса си в дир-а. Сега, както вече стана дума, прикачените страници са над 14 хиляди.Ако dir.bg има още някаква заслуга за оживяването на виртуалното общуване у нас, то това е създадената от него възможност за безплатно създаване на нови ИНТЕРНЕТ-страници (т.нар. хостинг). Инициативата довежда през следващите няколко месеца до истински бум в регистрацията на български сайтове. През 1998 г. около 85% от българите гледаха чужди продукти, защото български просто нямаше - обобщава Иванов. - Регистрацията беше платена и се предлагаше само от провайдърите. Хората се страхуваха да плащат за такова нещо, защото не знаеха какво ще получат в замяна. След въвеждането на безплатния хостинг ние спечелихме от увеличения брой страници в директориите на дир-а, а новите сайтове промениха статистиката. Сега над 60% от разглежданите сайтове са създадени от българи.Безплатната поща е допълнителен реверанс към ИНТЕРНЕТ-обществото, но без съмнение най-големият удар бе пускането на споменатото лафче. То представлява виртуална зала, в която всеки човек, работещ с компютър, може да си пише с колеги в реално време. Виртуалното лафче бързо се хареса не само на младите потребители. Най-куриозната история за любовта към този вид разговори идва от Министерския съвет. Преди две години шефът на администрацията в кабинета на Иван Костов официално забранява на своите служители да посещават лафчето. Според създателя му, то вече е успяло да ожени няколко човека, довело е до много приятелства и нерядко среща работодател с бъдещи служители. Преимуществото му е, че не трябва да си много навътре в компютърните технологии, за да се забавляваш в него. Точно затова там се събират най-различни хора, включително и много солидни - шефове на фирми, служители в банки, в агенции... Със сигурност има и министри. Неотдавна бившият министър на търговията Валентин Василев разказа на страниците на един вестник колко обича да си прекарва свободното време в лафчето. Не мисля, че то е висша форма на губивреме. Когато главата ти е задръстена от задачи и проблеми за решаване, половин час в него ще те разтовари много повече от пауза за цигара, например. Иванов не се чувства виновен, че подтиква хората да се отказват от истински срещи за сметка на онлайн общуването и подчертава възможността, която дават чатфорумите за напълно откровен разговор. Не искам да кажа, че е добре да се откажеш от реалния живот. - Понякога обаче човек се спича да сподели сериозен проблем очи в очи. Голяма част от хората в лафчето търсят отдушник за нещо. Скритата самоличност ги освобождава от срама и свенливостта да са откровени. Преди година-две аз също редовно го посещавах, но напоследък просто не ми остава достатъчно време.Шефът е спокоен за бъдещето на творението си, защото вижда, че бизнесът вече се интересува и от реклама във виртуалната среда. А отскоро траен интерес към това пространство проявяват и политиците. През цялата кандидатпрезидентска кампания мирно един до друг съжителстваха рекламни банери към сайтовете на Петър Стоянов и Георги Първанов. Иван Иванов признава, че се чувства щастлив и успял, защото е създал полезен продукт. Но отрича и грам излишно самочувствие. Предпочита да разделя времето си на работно и свободно, като двете не трябва да преливат едно в друго. Най-добрата почивка е вкъщи пред телевизора с нещо сготвено от самия него и в компанията на любимата му жена.

Facebook logo
Бъдете с нас и във