Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН БУРОВ - ИЗВЕСТНИЯТ НЕИЗВЕСТЕН

ЗА ПЪРВИ ПЪТ В БАНКЕРЪ СТРАНИЦИ ОТ НЕПУБЛИКУВАНИЯ ДНЕВНИК НА БАНКЕРА Почти една година се е изминала. Земеделците управляват сами. И тая стихия ще се изживее. Защо не мога да остана равнодушен към обществените въпроси? Защо те толкова ме поглъщат, че ставам безразличен към всичко друго? Опитах се да въздействам върху кръгове от по-разбрани хора: търговци и индустриалци. Видими резултати още няма. Навсякъде апатия, дребни сметчици, отсъствие на съзнание и липса на гражданска смелост. Но нека теглим, за да разберем, че ние като народ сами сме виновни за тежката си съдба. Не знам защо, но у мен лично дълбоко е заседнало чувството, че съм виновен. Това особено силно усещам след войната 1913 година. Да не би това да е, както казва Гьоте: Изпълнен дълг се усеща всякога като вина, понеже никога не е изпълнен докрай. Това е последната страница от дневника на банкера Иван Буров с дата 2 януари 1921 година. Държа в ръцете си два малки бележника, изписани с дребен красив почерк, затворили в страниците времето от 14 януари 1917 до 2 януари 1921 година. Прелиствам бележниците с любопитство и известно неудобство, защото надничам в мисли и чувства, предназначени за други хора и за друго време, и едва ли писани с мисълта, че един ден в тях ще се ровят журналисти и историци. Но, изглежда, такава е съдбата на големите хора - да нямат нищо лично. В дневниците си дядо ми е писал и на френски, и на немски, обяснява неговата внучка Ивана Стоянова, която за първи път показа пред БАНКЕРЪ двата бележника, пазени в личния й архив за фамилията Бурови. След 1944 г. върху името на Бурови е поставено клеймото буржоа и враг на народа (някъде дори изписано като врак) и то потъва в забвение за близо 50 години. Днес Бурови отново провокират интереса към себе си и отминалия си блясък. В общественото мнение популярност получи името Атанас Буров, който дори бе обявен за банкера на България, а името на Иван Буров, който е финансовият гений на фамилията Бурови, като че ли остава в сянка. Ако направите импровизирана анкета и попитате кой е Буров, всеки втори ще ви отговори, че е банкер. Ако попитате как е малкото му име, двама от трима ще кажат, че е Атанас и може би никой няма да каже Иван. Образът на двамата братя днес е станал събирателен и дори много хора мислят, че банкерът Буров е само един. Атанас Буров (роден през 1875) е по-малкият от двамата братя. Той поема бизнеса на фамилията в края на 1939 г. след смъртта на по-големия с две години Иван Буров. Съществената разлика между двамата братя е била тази, че Иван Буров винаги е поставял на първи план работата си в управлението на многобройните акционерни дружества и банки, а Атанас Буров от младежките си години извежда на първа линия политиката. Той е бил депутат, секретар и подпредседател на Народното събрание, бил е министър на търговията и промишлеността в правителството на Александър Стамболийски, министър на външните работи и вероизповеданията в трите кабинета на Андрей Ляпчев, министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев. Двамата братя чудесно са се допълвали. Единият, казано на днешен език, е лобирал в парламента за интересите на другия, но и двамата са поставяли националните интереси над личните. Дядо ми Иван и брат му Атанас са синове на Димитър Буров. Майката на прадядо ми Димитър е била сестра на Иларион Макариополски, който много й е помогнал да отгледа децата си, защото тя рано остава вдовица, обяснява родословието на фамилията внучката Ивана Стоянова. Димитър Буров е основал през 1862 г. в Горна Оряховица събирателно дружество Д. А. Буров Сие, което след смъртта му се поема и развива със замах от Иван Буров. Младият Буров учи във Виена, специализира известно време в банка Креди Лионе в Марсилия. Владее перфектно френски и немски, свободно говори английски и руски език. След завръщането си от Виена и Франция започва своя търговия в Свищов, после се прехвърля в Русе. Жени се за Ивана Алексиева. Тук му се случват поредица от нещастия, умира синът му и той се премества в София през 1909 година. Майка ми е родена в София, разплита кълбото на рода Ивана Стоянова, която има още две сестри и един брат.В София Иван Буров взима най-живо участие в ръководствата на различни сдружения и институти, които работят в областта на кредита, търговията и индустрията. През Балканската война е награден с кръст за храброст като ротен командир. През 1918 г. е назначен за сътрудник на генерал Протогеров в Дирекцията за социални грижи и обществена предвидливост, където заема поста директор на търговския отдел.През 1929 г. Иван Буров основава банка Д. А. Буров Сие със седалище в Русе и клон в Горна Оряховица. Способностите му го поставят начело на много предприятия: става председател на Първо застрахователно дружество България и на Българска търговска банка, член на управителните съвети на двадесетина дружества, на Фондовата борса, на Търговско-индустриалната камара в Русе, председател на Съюза на акционерните дружества, на Съюза на българските индустриалци.Дядо ми Иван Буров е бил много сериозен, много вглъбен човек с всестранни интереси - разказва Ивана Стоянова. - Той се е интересувал много от музика, литература, философия и нумизматика. За съжаление огромната библиотека изгаря заедно с къщата му в София по време на бомбардировките на 10 януари 1944 година. Триетажната къща се е намирала на улица Патриарх Евтимий, където сега е френската гимназия. Стълбите от горния до долния етаж са били библиотека, събирал е най-различни книги, ръкописи, имал е и Рибния буквар.В банката на Бурови са участвали всички роднини. Иван и Атанас Бурови са спазвали семейния завет синовете никога да не се делят.В Буровия род никога не са били разточителни. Майка ми е следвала немска филология във Виена и три години не се е връщала в България, за да не се харчат излишни пари за път - разказва Ивана Стоянова. Единствените лични вещи, които са останали от дядо й, са двата бележника-дневници. Били са три или четири, но апартаментът на майка й Радка Мусева, дъщеря на Иван Буров, два пъти е обиран и другите дневници изчезнали. Включително и нумизматичната му сбирка, която беше открадната на 8 декември 1989 г., със съжаление обяснява Ивана Стоянова. Тогава изчезва и сбирката на Буров от стари български накити. През същата 1989 г. обаче стават и промените, които позволяват името на банкера Иван Буров да се завърне на отреденото му от историята място.

Facebook logo
Бъдете с нас и във