Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАН АФИОНЛИЕВ: КОЙТО Е ЖИВЯЛ В ПАНЕЛ, ЗНАЕ КАКВО Е, КАТО ПЕКНЕ СЛЪНЦЕТО

Кметът на най-големия столичен район Люлин Иван Афионлиев е роден на 22 януари 1952 г. в София. Завършил е специалността Автоматизация на производството в Минно-геоложкия институт. Работил е дълги години в хранително-вкусовата промишленост. Женен, с двама синове. Кмет е на Люлин от 1 ноември 1999 година. Президент е и на районния футболен клуб, който също носи името Люлин.Г-н Афионлиев, какво заварихте при встъпването си в длъжност?- Заварих един район с много свободни терени, с много неизползвани възможности и блокове, блокове, покрай които нищо не беше изградено. Имам предвид спортни площадки, зали, големи търговски обекти и разни съоръжения за почивното време, за забавление на жителите тук. Едно от нещата, които си поставих като задача веднага, беше да създам инвестиционен интерес към района, да подпомогна с всички начини привличането на инвестиции и изграждането на инфраструктурата, която липсваше. Сега можа да кажа, че за тези малко повече от две години и половина в Люлин бяха направени много неща. Тук стъпиха големите търговски вериги -Метро, Фантастико, с много мъки успяхме да освободим терен за фирма БИЛА, която след един месец-два ще започне изграждането на голям магазин. Предстои и пускането след няколко месеца на бизнесцентър. Потърсих инвеститори и помогнах да бъде изграден един голям спортен комплекс. Това лято ще започне да функционира и един от най-модерните плувни комплекси, с 1300 кв. м дворна площ, където могат да се забавляват няколко хиляди души. Построи го фирма Хранков, след като спечели конкурс. Беше направена също и голямата зала на Левски Сиконко, която е много модерна сграда, теренът е изключително подходящ, харесва се много.Не е маловажно, че в Люлин, колкото и да е трудно, плувните басейни в четири училища работят непрекъснато срещу такса от 1 лв. за граждани. Хвърлили сме едва ли не в момента всичките си усилия за изграждане на един футболен стадион във втори микрорайон. Изцяло го строим ние от общината със средства от различни спонсори. За новия футболен сезон през септември трябва да бъде открит. На този стадион ще играят шест отбора на футболен клуб Люлин - имаме един мъжки състав и пет от детско-юношеската школа. В нея тренират над 300 деца. Много хора ми се чудят как така започнах да правя стадион без финансиране. Всъщност имаш ли желание - успяваш. В първи микрорайон пък ще направим пет кортови игрища за тенис, волейбол и хандбал. Как бихте определили най-кратко какво е да си кмет на един толкова голям район?- Много е отговорно. Защото Люлин е де факто седмият по големина град в България. Официално регистрирани тук са 125 хиляди жители, но всъщност едва ли са по-малко от 150 000 - едно огромно компактно население, всеки човек със своите проблеми. А когато на хората им е много тежко, идват в общината, при кмета и смятат, че той може да реши всичките им проблеми. Но за съжаление не е така. Един от най-тежките ми проблеми е жилищната криза. Имаме около 16 000 картотекирани крайно нуждаещи се, а жилищата, които ни предоставя Столичната община, са точно... 16. Ние правим каквото можем допълнително. Другият голям проблем е реституцията. Люлин е построен върху землището на три села - Обеля, Филиповци и Суходол. Това са бивши ниви и по Закона за стопанисване и ползване на земеделските земи сега възстановяват имотите на собствениците им. По закон няма срок докога. Възстановяването на тези земеделски земи започна отпреди пет-шест години и продължава до ден днешен, че и още най-малко година-две. Проблемите започнаха, когато започнахме да връщаме земи в междублоковите пространства. Тогава отказахме на много от исканията, тъй като ставаше въпрос за места с изградени градинки, за детски площадки, обаче нещата отидоха в съда и за съжаление озеленяването беше разрушено.Не по-малък проблем е безработицата. За съжаление процентът на безработица тук е най-високият в София - 5.5 процента. Това, което ние можем да направим за безработните е, че на всеки, който иска да упражнява съвсем елементарна търговска дейност, е да му предоставим тази възможност. Даваме на хората стотици павилиони, сергии, да изкарат някой лев с ясното съзнание, че гледката е грозна, че не допринася за добрия вид, но не можем да си затворим очите пред социалните проблеми на хората и само заради красотата да им кажем, да не работят... Но за в бъдеще в Люлин ще има истинско модерно и красиво пазарно средище, вече има разработки и идеи.Доколкото разбирам, вашата концепция за развитието на Люлин е едва ли не да бъде оазис?- С много зони за отдих. Люлин е район, предвиден за живеене и трябва да си остане такъв. Тук няма промишлени предприятия, мястото е изключително чисто. Има един хлебозавод и бившата шоколадена фабрика Малчика. Това е. Така че моята концепция или мечта за Люлин е да си остане чист и спокоен район за живеене, с много места за спортуване, забавление, почивка. Изключително много държа на тази част от развитието на района, която включва точно зелените площи, градинките, за да има условия за това, за което говорихме. Миналата година възстановихме десетина детски площадки и градинки, люлки, пейки... Това е жизнено необходимо на хората, тъй като този, който е живял в панелен блок, знае какво става вътре, когато пекне слънцето... А районът е изключително млад, една пета са деца - над 22 000... На територията работят четири читалища и един културен център, работят, но има още какво да се прави. Нямаме нито един киносалон, нямаме театър, изложбена зала ... Проектирано е в Централния парк на Люлин, който е до храма Св. Климент Охридски, да бъдат изградени изложбена зала и покрита лятна естрада, но всички разговори, които започнах, бяха блокирани точно от искания за реституции. Проблемът отиде в съда. Смятам, че магистратите ще го разрешат в името на обществото, защото не може заради 5 и 10 души да се лишат от място за отдих 100 000.Какъв е бюджетът на общината?- Скромен, въпреки че Люлин е най-голямата в София. За тази година е малко над 10 милиона и четвърт. За съжаление е намален с над 10% в сравнение с миналогодишния, който беше 12 082 000 лева. Основно той включва разходите за заплати, осигуровки и ремонт, най-належащите нужди. Но се чувства голям недостиг на пари - например 19 000 лв. са отредени за озеленяването на целия район, с тези пари не може дори да се окоси тревата тук или да се окопаят дърветата... Естествено че търсим непрекъснато и допълнителни средства. Участвахме в два конкурса на Министерството на екологията, освен това няма да скрия, че на фирмите, които идват да работят тук, им се поставя задължителното условие да помогнат за озеленяването. Шел вече направиха със собствени средства една градинка. Появява се и една много приятна тенденция - получавам писма от домсъвети, от хора които искат сами да си направят озеленяване, площадки, искат от нас дървета, посадъчен материал, помощ. Хората явно са достигнали до извода, че трябва да направят нещо сами за себе си...Вие сте минен инженер. Всъщност как станахте кмет?- Завършил съм Минногеоложкият институт, дълго време съм работил в хранително-вкусовата промишленост, по стечение на обстоятелствата съм се занимавал с външна търговия. Не съм бил в политиката, но ме поканиха и ме избраха през 1995 г. за районен съветник, през 1999 г. от СДС ми предложиха да се кандидатирам за кмет. Приех и ме избраха. Спокоен съм и обичам да работя с хора, стремя се да не давам празни обещания. Няма по-лошо от неизпълненото обещание, според мен. Смятам, че това, което го кажеш, трябва да го изпълниш, колкото и да е малко и незначително. Как работите с ромите?- Добре. Не бих казал, че работата с тях е много по-различна. Проблемите им са много, разбира се. Не ги деля от останалите хора, някой твърдят, че от тях се увеличава процентът на престъпността - това е много спорен момент. Престъпността в района наистина е висока, но не знам дали има такава статистика какъв процент се дължи на ромите, истина е, че повечето от ромите са безработни... Аз живея във Филиповци, който е сателит на Люлин, учил съм навремето с ромски деца, свой човек съм за тях, имам много приятели, но не мога да им реша проблемите. Въпреки че се опитвам. Спомняте си големия конфликт с премахването на Асановата махала. Там хората нямаха никакви права, бяха се самонастанили, съгласно закона просто трябваше да ги изхвърлим и да не се грижим за тях повече, но нямаше да бъде морално, не го направихме. Опитах се и успях на всеки един от тях да осигуря място за живеене, сравнително нормално. Една част настанихме в изоставени къщи, на други осигурихме апартаменти в Люлин и в Ботунец и за малка група пък беше приспособено селище с фургони на околовръстния път... Каквото и да правим, все ще има недоволни. Всъщност всички сме такива...

Facebook logo
Бъдете с нас и във