Банкеръ Weekly

Съдби

ИВАЙЛО ГАВРИЛОВ: ПРЕДИ ВОТ НА ДОВЕРИЕ МИНАВАХ ЗА РАЗВЕЙПРАХ

Ивайло Гаврилов е роден на 30 декември 1970 г. в София. Женен е и има две деца - дъщеря Стефани на 9 години, която през 2000 г. печели конкурса Минимис България на агенция Визаж, и син Александър на 6 години. Баща му Брунко Илиев в момента е треньор на националния отбор по волейбол мъже. Ивайло също се е състезавал за националния волейболен отбор, бил е играч и на клубовете Асистел- Милано, Мачерата- Италия,Семпре волей - Падова, Италия, както и на гръцкия Олимпиакос. В момента има свой спортен клуб И-во-лей, където е треньор и състезател по плажен волейбол. През 1994 г. става четвърти в турнира за Световната лига по волейбол с националния отбор, в който играят още Любо Ганев, Димо Тонев и други. През 1997, 1998, 1999 г. е избран за волейболист на годината. От 2000 до 2004 г. Ивайло е волейболист на годината по плажен волейбол.От края на август до последната седмица на септември - общо в пет издания, Гаврилов участва в телевизионната игра Вот на доверие с водещ Иван Гарелов, която се излъчва по Би Ти Ви. Волейболистът спечели над 30 000 лева, побеждавайки съперници като журналистите Виза Недялкова и Петко Бочаров, светския хроникьор Евгени Минчев, рапера Устата, фолпевицата Сашка Васева и др. Ивайло, научи ли нещо ново за българите през този месец, през който те ти помагаха да печелиш пари?- За всички българи - надали съм научил, но определено научих нещо за българския телевизионен зрител. Той има чувство за хумор и харесва непринуденото поведение. Научих нещо и за хората, които се конкурират помежду си. Когато някой е на върха, всички останали се отнасят със злоба към него и са готови на абсолютно всякакви стъпки, дори да изложат самите себе си, само и само да го свалят оттам. Харесва ли ти медийният образ, който хората си създадоха за теб? Харесва ли ти, че имаш такъв образ? Смяташ ли, че той е истината, или или по-скоро я изкривява?- В повечето случаи, когато гледам вече минало предаване, успявам да се позная и казвам: Да, това съм аз. Имало е обаче и случаи да не мога да се позная, да ми се иска да не съм постъпвал по начина, по който съм реагирал. Най-трудно ми беше през първата седмица, тогава доста не се разпознавах. После се поотпуснах, привикнах към студиото, започнах да не се притеснявам от това, което другите участници ми готвят. На тях им е по-трудно, всяка седмица са нови и докато свикнат, трябва да си тръгват.Срещна се с други известни хора. Допадна ли ти Евгени Минчев например?- Срещнах се с емблематични хора (смее се). Отношенията ми с участниците са на двата полюса, така да се каже. С някои от тях се чуваме, виждаме, хайде да не е всеки ден, но през ден. С други отношенията ни са в другата крайност и веднага давам пример. Скоро бях на едно ревю, на което Евгени Минчев щеше да се бутне в мене, но не ме забеляза. Подмина ме на два метра, след което аз му извиках Евгени, здравей. Той се обърна и пак се направи, че не ме вижда. Цари някаква омраза или неприязън, нямам представа. Докато с рапъра Устата например се чуваме всеки ден, той се оказа много приятен човек, с когото във всеки час на денонощието си заслужава да се общува. Чувам се още с Ива, с Иво Славейков от Канал 3, с Борислав Пътников. Ако мога да ги обобщя по някакъв начин - запазихме контакта с по-нормалните и земни хора измежду участниците. Има ли човек, който искаше, но не можа да срещнеш срещу себе си във Вот на доверие?- Някой от успешните политици. Сигурно звучи много надуто и самоуверено от моя страна, все едно казвам Дайте ми Бойко Борисов, ще го бия и него. Но ме питате и ви казвам: Всеки може да ме победи - направи го един напълно неизвестен човек. Има ли нещо от всекидневието на Вот на доверие, с което не можа или трудно свикна?- Не. За тринадесетте години, през които играх волейбол в чужбина, всеки сезон сменях отбора си. Хамелеонско е, но всяка година бях в нов град, сред нови хора. Сега с този плажен волейбол положението е същото. От тая гледна точка проблеми нямам. Хотелът, където живеем, докато участваме в играта, е страхотен. Най-приятно е в петък, когато Гарелов обявява колкократен победител съм. Платиха ли ти вече организаторите спечелените пари?- Всяка седмица ми ги превеждат по банков път.Ако не беше волейболист, а футболист например, дали отношението към теб щеше да е същото?- Нямам представа. Българската спортна публика донякъде ме беше позабравила. От три години съм извън националния отбор, занимавам се с плажен волейбол, който в страната не се следи толкова. Показателно, че хората не ме помнят много като волейболист, бе и разликата във вота ми в началото - 15-16%, и това, което е сега - 40-50 процента. Според мен хората обърнаха повече внимание на този, когото виждат в студиото, отколкото на това, че неотдавна съм бил известен състезател. Което предизвиква смесени чувства. Приятно е, че ме одобряват заради представянето ми сега, а не заради стари заслуги. В битката за гласове част от конкурентите извадиха доста подробности от личния ти живот. От коя те заболя най-много?- Когато ученичката каза, че съм се провалил със семейството. Да ти дойде такава присъда от човек, който нито има деца, нито познава добре живота - това ме заболя най-много. Заболя ме заради нея, не толкова заради самия мен. Макар че децата ми всеки ден гледат това предаване и когато се върна, почват да питат: Ти защо си с провалено семейство?. По-гадно ми стана обаче, че тя е млад човек, пък е възпитана в злоба. Млад и злобен - някак не ми се връзва. Но случката беше показателна - на другия ден вотът й се срина отвсякъде. Едно от момичетата, с които се конкурираше, ти се обясни в любов. Как се развиха нещата след това?- Става дума за Ива, която вече споменах. Поддържаме връзка, тя е приятен човек, но не знам дали наистина е влюбена, или не. Все пак аз съм женен човек, макар вече да не е тайна, че със съпругата ми сме разделени. Пък и съм в такъв период от живота си, в който мисля, че нямам никаква нужда от любовни авантюри. Макар че и в момента съм се позабъркал в една, но не с Ива, откъдето тръгна разговорът.Получи шанс да популяризираш плажния волейбол, а вече няколко пъти казваш, че ситуацията около него е лоша.- В България такъв спорт не съществува. Когато някой се опитва да го развива, по всевъзможни начини му се пречи. През тази година асоциацията на Валентин Заяков организира два турнира, които от федерацията побързаха да обявят за нелегитимни и тръгнаха да наказват нас, които взимаме участие. Ако пуснат писмо до международната федерация, тя може да ни накаже да не участваме цяла година в никакъв международен турнир. Моят клуб организира, тренира и финансира всички местни отбори по плажен волейбол. Сам си намирам спонсори, през тази година подготовката бе прекрасно осигурена и благодаря за това на министъра на спорта и на Слънчев бряг АД. Започнахме да постигаме успехи, каквито не съм се надявал да постигнем, при това в дебютната година. Вместо федерацията да се възползва от това, тя пречи. Забраняват ни да се явяваме на единствения турнир, който се прави в България. Извинявайте много, но аз трябва да използвам всеки шанс за подготовка на отборите. Цялата работа е смешна, гонят се вещици. Не че защитавам Заяков - аз съм сред най-пострадалите, когато преди години заради него ни извадиха от Световната волейболна лига. Но сега човекът работи и иска да развива плажния волейбол.Накрая - по-различен ли се чувстваш след почти месец, прекаран в домовете на хората чрез малкия екран?- По-доволен. Преди няколко дни майка ми ми каза:Никога не съм предполагала, че имам толкова умен син. Каза още, че докато с баща ми гледат предаването, не успяват да отговорят на някои от въпросите за мен. Децата ми също се радват, аплодират. Стотици, наистина стотици хора, ме спират на улицата и ми пожелават успех. Отвсякъде се чува: Ей го тоя, ей го тоя. Днес минах покрай едно училище и беше същата работа. Доволен съм и защото досега винаги съм минавал малко за развейпрах, за човек, който трудно се концентрира, освен ако не става въпрос за волейбол. За човек, който лесно се пали по нещо, което след няколко дни захвърля, защото му става безинтересно . Участието ми във Вот на доверие вдигна самочувствието ми и показа на много хора, които не вярваха, че с мен може да се говори по най-разнообразни теми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във