Банкеръ Weekly

Съдби

ИВА ВАНЯ - СУПЕРЗВЕЗДАТА НА НЯМОТО КИНО

БЪЛГАРКАТА Е ВТОРАТА ИЗПЪЛНИТЕЛКА НА ТОТАЛНИЯ ШЛАГЕР ЛИЛИ МАРЛЕННа 9 май, когото някои наричат Ден на Европа, а други Ден на победата, БНР най-сетне продума няколко банални неща за песента Лили Марлен и я пусна във варианта на Марлене Дитрих. Известно време преди това кавалерът на ордена Стара Планина Димитри Иванов разказа в своята редовна вестникарска колонка как същата песен е призната за шлагер №1 на ХХ век. И двете медии пропуснаха - умишлено или поради незнание - името на българката Ива Ваня (1905-1991) и нейния принос в утвърждаването на песента.Истинското име на тази жена е Иванка Янакиева от Карнобат. През 1922 г. тя пристига в Берлин, без да знае нито дума немски, но с твърдото решение да стане киноактриса. По това време столицата на Германия е Мека за хора на изкуството от цял свят и културен център, който съперничи с Париж за първенство в Европа. Подобно на други българи във Ваймарската република, за които у нас нищо не се знае, Иванка от Карнобат успява и се превръща в Ива Ваня. По-късно тя закачливо пее: Аз съм българката Ива Ваня/ цял Берлин ми се покланя. За кратко става истинска суперзвезда на немското и европейското нямо кино, а парите си влага в автомобили и коне. Дори многократно е държавен шампион на Германия по прескачане на препятствия със своята кобила Графиня Марица и жребеца Испахан. През 1930-а е избрана за Най-красивата берлинчанка, както тогава са титуловали днешните мис-ки. Тъкмо в киносредите се запознава с един млад и нахакан композитор - Норберт Шулце, който по-късно става неин съпруг и баща на синовете й Норберт-младши и Кристиан (днес известен джазов пианист и композитор, напълно непознат в България!). Не след дълго Шулце (1911-2002) става фаворит на фюрера заради марша Бомби над Англия. Но любимец на цял свят се превръща с песента си Един войник на пост, по-известна като Лили Марлен. Тя е по текст на Ханс Лайп, хамбургски поет, превърнал се по-късно в известен художник. Написана е в духа на френския шансон, песенна разновидност, който Гьобелсовата пропаганда забранява наравно с американския джаз и руския романс. Лили Марлен за първи път е изпълнена през 1938-а пред радиомикрофоните от шведската певица с дрезгав глас Лале Андерсен. Тогава грамофонната фирма Електрола търси млади, но достатъчно известни артистки, които да наложи чрез записите си. Така в каталога й Лале Андерсен и Ива Ваня се нареждат една до друга - първата записва Лили Марлен на плоча под номер ЕG 6993, а българката дебютира като певица на плоча с номер ЕG 6995. Това сякаш е знак на съдбата. Шведката няма никакъв успех, плочата е продадена в едва няколкостотин екземпляра и постепено песента е забравена.Чудото се случва по време на войната, когато през 1941 г. войнишкият радиопредавател се премества от Виена в Белград и се настанява в сградата на бившето югославско министерство на търговията. В бързината по пренасянето на кутиите с грамофонни плочи сред заглавията попадат и песни на забранени от нацистката пропаганда автори. Но и Лили Марлен на Норберт Шулце, която по необходимост шефът на радиоекипа лейтенант Карлхайнц Райнтген пуска в ефир. Ефектът е невероятен - от всички фронтове в Гърция, Далмация, Хърватско, остров Крит и армията на Ромел в Северна Африка заваляват войнишки писма с желания песента да се пуска по-често. Запява се навсякъде - вече като марш! Така от 18 август 1941-а до края на войната с Лили Марлен завършва вечерната емисия на германското радио. През 1942 г. Норберт Шулце уговаря Телефункен да запише песента на български език с Ива Ваня и специално за своята съпруга прави нов аранжимент на Лили Марлен.Българският вариант се ражда в посолството ни при Третия райх в Берлин. Семейството на пълномощния министър Първан Драганов и на композитора стават много близки, поддържат редовни контакти, гостуват си. Така идва и сбирката в легацията за отпразнуване на успеха на вече тоталния шлагер. Авторът подарява на дипломата оригинала на песента със специален автограф. Сетне сяда на пианото, Ива Ваня пее новия аранжимент на съпруга си, а Първан Драганов с виртуозност на унгарски циганин добавя своята цигулка. Тогава легационният секретар Попов се нагърбва със задачата да направи поетичен превод на български и така се ражда популярният някога и неизвестен днес текст: Пред нашата казарма до входната врата/един фенер висеше и светеше в нощта,/и двама ще се срещнем пак/самотни в нощния мрак/ със теб, Лили Марлиин…. През април 1942-а радиопредавателят в Белград решава да отпразнува първата година от съществуването си и превръщането на песента в световен шлагер. Поканени са композиторът и съпругата му, самата Лале Андерсен и други гости. Но шведката има ангажименти и не може да пристигне. Налага се на тържеството в Белградската опера да пее Ива Ваня. И тя, за радост на нашето военно аташе и поканените български офицери, я изпява на български език. На другия ден г-жа Шулце за първи и последен път се връща в България.Краят на войната заварва семейство Шулце и малките им деца в съветската окупационна зона на Берлин, но успява да избяга в американския сектор, където приемът е далече по-цивилизован. Оказва се, че сред почитателите на Лили Марлен са знаменити хора, сред които Стефан Цвайг, превел текста на иврит, Томас Ман, Уинстън Чърчил и фелдмаршал Монтгомъри, главокомандващ британските войски на континента. Две седмици преди Коледа 1945-а американският пресклуб в Цеилендорф организира празненство, на което е поканен и фелдмаршал Монтгомъри, или Монти, както го наричат всички. Американците молят Ива Ваня да изпее Лили Марлен в съпровод на пиано. Българката дипломатично и предпазливо я изпълнява на английски и чак на финала преминава на оригиналния немски език. Приемът е неочаквано сърдечен и дори сантиментален. Този факт окончателно свързва семейство Шулце с Лили Марлен, а латерната от песента се превръща във фамилен герб на визитните картички, писмата и пред името на филмовия им клуб в Гьотинген - Латерне. Сам че изпитанията не свършват. От листата на Хитлер Норберт Шулце автоматично е прехвърлен в черната листа на бившите нацисти, на които се забранява да участват в публични прояви. За известно време композиторът се превръща в градинар и продължава да крои творчески планове. Но дори и той не може да предвиди съдбата на своята фирмена песен.Лили Марлен наистина се превръща в тотален шлагер и неслучайно е № 1 на ХХ век. Превеждат я на всякакви езици и дори на японски. Изпълнява се от над 45 знаменитости, сред които се открояват германките Марлене Дитрих и Зара Леандър, французойките Едит Пиаф и Жозефин Бекер, французинът Жан-Клод Паскал, американецът Бинг Кросби, Хана Шигула във филма на Фасбиндер, дископевицата Аманда Лиър и дори шаржовият вариант на Роми Хааг през 1991 г. по време на седемдневната война в Ирак. В тази звездна компания мястото на българката Ива Ваня е непоклатимо. Доказва го и огромният обем материали, посветени на нея и съпруга й в ИНТЕРНЕТ. Доказва го и книгата на Юлиана Вегенер Ива Ваня или Сладоледената фея (издателско ателие Аб, 1998), позната някога в софийските журналистически среди като Недева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във