Банкеръ Weekly

Съдби

Юрген Клинсман: БЪЛГАРИТЕ БЯХА ВИДИМО ПО-ДОБРИ ОТ ГЪРЦИТЕ

Когато става дума за авторитети в германския футбол, Юрген Клинсман стои само едно стъпало под пророка Франц Бекенбауер. Световен шампион от 1990-а, европейски от 1996-а, два пъти носител на Купата на УЕФА, бронзов медалист от олимпиадата в Сеул и водещ голмайстор на Бундестима с 47-те си попадения, Клинсман е уважаван най-вече заради навика винаги да казва онова, което мисли. В навечерието на 40-ия си рожден ден Юрген се занимава едновременно с половин дузина задачи - той е посланик на организационния комитет на Мондиал 2006, официален говорител на Адидас и Мастърдкард, член на две комисии в УЕФА, коментатор за тв канала Премиере, мениджър на собствената си футболна академия в Маями, председател на благотворителна фондация и, когато му остане време, помощник в хлебопекарната на баща си в Гьопинген. Г-н Клинсман, преди първенството предсказахте финал Португалия - Франция. Защо прогнозата ви се сбъдна само на 50 процента?- Защото Зинедин Зидан и Тиери Анри показаха само 50% от потенциала си. Защото когато давах прогноза, не знаех дали Марсел Десаи е във форма, или не. Освен това останах с впечатлението, че на някои френски футболисти изобщо не им се ще да играят. Липсваше им не дори ентусиазъм, а елементарна амбиция. А какво липсваше на Германия?- В никакъв случай не желание, разбира се. По-скоро умение. Михаел Балак, за разлика от Зидан, даде максимума от възможностите си, просто няма какво повече да искаме от него. Кевин Курани е най-добрият ни нападател, но той не е подходящ за тази схема с един-единствен таран. Средната ни линия е неспособна да създава, тя умее само да руши. Отдавна вече нямаме играчи като Пиер Литбарски и Томас Хеслер (и двамата правеха компания на Клинсман в коментаторските ложи - б. ред.). От останалия ни сегашен състав с европейските асове може да се мери само Филип Лаам, а това очевидно не е достатъчно. Много неща трябва да се променят в този отбор. Германия усилено търси нов национален селекционер. Вашата популярност не е по-малка от тази на Руди Фьолер, не ви ли блазни неговият пост?- С абсолютна сигурност - не. По принцип мечтата ми не е да бъда треньор, а в този конкретен момент - още по-малко. През следващите две години Германия ще играе само приятелски мачове. В този смисъл задачата по избора на треньора никак не е спешна, може да почака два-три месеца. Струва ми се, че във футболния съюз трябва първо да си напишат собственото домашно, преди да назначават наследник на Руди. Какво домашно?- Първо - да намерят и мениджър на националния отбор. Човек, който да помага на треньора, а не, както стана с Руди, цялата работа, напрежение и отговорност да падат върху един човек. И още?- Цялата структура около националния отбор трябва да се доизгради и най-вече да се отвори към обществото. Може би дори е препоръчително да се създаде някакъв съвет, който да обсъжда и одобрява целите пред отбора. Не някакви чиновници в съюза да решават тихо в своите кабинети. Мнението на федерацията е важно, но трябва да се изслушат още лигата, организационният комитет за Мондиал 2006, спонсорите, дори медиите. В такъв съвет е необходимо да участват Руди Фьолер и поне двама футболисти от състава. Няма ли да се получи пълен хаос?- Напротив. Вече ще има яснота кой и как взима решенията. Сега играчите непрекъснато се чудят кой за какво отговаря. През следващите две години целият свят ще гледа към германския футбол, не бива да се излагаме. На вас допадна ли ви триумфът на Гърция на това първенство?- Трудно е да кажа дали ми допадна, но без съмнение беше заслужен. След първия си мач те непрекъснато усъвършенстваха играта си, а точно това е начинът да постигаш големите неща. Спомням си същото от нашия отбор през 1996 година. Има някаква особена вътрешна сила, която се натрупва след няколко добри мача и после те тика нагоре. Благодарение на нея гърците си свършиха толкова добре работата: железни отзад, а отпред - търпеливо изчакващи едната или двете възможности, които би им дал противникът. Според мен и самият Рехагел не е подозирал в началото, че тази рецепта може да го изведе до титлата. На другия полюс бяха българите. Като футболисти и игра те бяха видимо по-добри от гърците, но това 0:5 срещу Швеция ги пречупи отвътре. Не само Германия и Франция се провалиха на Евро 2004. Англия, Италия и Испания също не стигнаха до полуфиналите. Защо Голямата петорка се изложи така?- Защото големите фигури на това първенство пристигнаха в Португалия физически и най-вече психически изцедени. Те просто нямаха шанс. В Америка сезонът в НХЛ и НБА, който далеч не е от леките, продължава девет месеца. В Европа футболният сезон продължава 11 месеца, а след това в дванайсетия идват големите международни първенства. Затова и звездите бяха толкова бледи в Португалия. Не става дума толкова за физиката, по-скоро те бяха психически изтощени, лишени от амбиция, от стръв. Докато португалските и гръцките клубове играят в чувствително по-леки първенства, а и европейските им изяви, с изключение на Порто този сезон, са сравнително скромни. Когато мачовете не са прекалено много, футболистите успяват да запазят у себе си онзи глад, който носи победите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във