Банкеръ Weekly

Съдби

ЮБИЛЕЙНАТА АПОЛОНИЯ ИНАТЛИВО СЕ ОПИТВА ДА СИ ОТИДЕ

Кръглата 20-годишнина на фестивала на изкуствата Аполония бе открита със самодеен спектакъл (сценарий Юрий Дачев, режисьор Рашко Младенов), напомнящ представянето на Многострадална Геновева в Бяла черква от романа Под игото на Иван Вазов. При това, рекламиран от БНТ като най-българския фестивал, той избра за водещ тъмнолик младеж, кубинска музика и танци, изпълнени така карикатурно, та мнозина се запитаха: дали пък ние не сме Рудолф Нуреев. Жалка картина!Когато този фестивал се появи в Созопол, той привлече всеобщо внимание. Скритите мотиви за раждането му се откроиха малко по-късно, когато понятието перестройка вече съществуваше в българското публично пространство. По-паметливите се досетиха и разровиха архивите, за да открият, че Аполониеви тържества в града съществуват още от 1967 година, за да бъдат забравени за дълго. Но този факт бе укрит, за да може Димо Димов да се самообяви за самия Аполон, а фестивалът - за уникален. След демократичните промени Аполония получи нов статут, превърна се във фондация и се освободи от идеологическия товар и социологическата манипулация, които го мотивираха при старта. Сега се откроиха нови акценти, съзвучни с променящата се обществено-икономическа и политическа среда. Като например този, че през първата десетдневка на септември Аполония удължава туристическия сезон в Созопол и предлага допълнителна атракция за летовниците. Но социологическите изследвания, правени системно и задълбочено във Варна, показват, че културните интереси на чуждестранните туристи по нашето Черноморие са под средните за европееца, т.е. че този фактор е ненадежден. Другият акцент се гради върху убеждението, че фестивалът репродуцира постиженията на стойностната българска култура пред една неизкушена, отдалечена от големите културни центрове аудитория. Но и в началото, и сега созополчани упорито се съпротивляват срещу Аполония, която те не възприемат като помощ за семейния бизнес. А стойностната културна продукция, главно софийска, все повече се разрежда с образци на попкултурата, също софийски модел. Точно в тази пресечна точка се откроява първият интересен факт - созополската Аполония остана почти единственият фестивал, който се ръководи от София, предоставяйки на малкия град малко и все второстепенни функции. Само че животът днес е по-бърз и по-изобретателен от схемите и започва да предлага алтернативни форми. Те са много и най-разнообразни - от уличните музиканти, сред които се открояват с автентичност и качество пътуващите из цяла България перуанци, до литературното кафене на голямата книжарска верига Хеликон и предаванията на фестивалното радио RFI. Ръководството на Аполония, залюляно между спомена и високото самочувствие, пропуска да забележи промените и по някакъв по-гъвкав начин да ги приобщи в своите програми. По инерция фестивалът извежда около амфитеатъра своите млади клоуни, които да привлекат вниманието и да създадат по-свободна и усмихната улична атмосфера. Многобройните неформални прояви наоколо са по-привлекателни и убедителни за гражданството, защото са спонтанни и не носят знака на режисурата. Същевременно литературната Аполония игнорира присъствието на кафенето Хеликон, вместо да потърси сътрудничество с него и интеграция на програмите. Тогава ще спечели! Наистина всички извънфестивални форми са факт благодарение на известната вече марка Аполония, но това не й позволява да се държи високомерно. Както не й позволява да страни (да отказва, което всъщност е забрана) от интересните предложения, излъчени обаче от други посоки, а не от несменяемите вече две десетилетия фестивални селекционери. Божествените аполонци не забелязаха нито уличните музиканти, нито предложенията на дъновистите, нито блуса на универсалния аматьор Дари Милев, нито дори избора на френската музикална телевизия Mezzo, която пристигна в Созопол с по-голяма кошница, но засне само пианиста Людмил Ангелов и си замина. Всички тези знаци са отлична база за обективна оценка на съществуващата картина, но няма кой да ги забележи! Нито пък точно да ги оцени! Тъй като Аполония продължава да съществува по инерция, капсулира се в своето самодоволство и дори за миг не си дава сметка, че създаваният у нас културен продукт е крайно недостатъчен за попълване на многобройните фестивални програми през годината. А созополският фестивал отдавна не създава свой продукт!Нека бъдем точни - и в 20-ата Аполония имаше, както винаги, добри постижения, които са репродукция на редовния културен сезон в София. Особено в територията на театъра и камерната музика. Но фестивалът, а по-точно неговите несменяеми селекционери, вече позастарели и поуморени (!), изглежда, все още не са осъзнали, че културният живот в България има повече измерения от официалния, институционализиран сезон. И че от тях също се излъчват предложения, които - кой знае - може да се окажат по-стойностни в исторически план, отколкото избора на аполонските организатори.Съществува и един чисто финансов проблем, който никога досега не е получавал гласност - каква е възвръщаемостта на набрания от спонсорите финансов ресурс? Произвежда ли се допълнителен културен продукт, предназначен за популяризирането на фестивала? Каква е обратната връзка със спонсорите, които имат пълното право да узнаят какво е качеството на създаденото с техните пари? И създадено ли е изобщо нещо? Защото Аполония си е изработила много удобен медиен механизъм, който обслужва спокойното и безпроблемно съществуване на фестивала - услужливи журналистки раболепно сипят похвали и суперлативи, изграждайки нереална представа за ставащото в Созопол. А критическата дейност е предоставена на своите хора, т.е. на несменяемите селекционери, някои от които са и активно пишещи в централната преса. По този начин медийният уют е осигурен, което е сигурен знак за низходящия път на Аполония. Впрочем на юбилея тук-там вече се чуха съмнения за бъдещето на проявата. По-припряните удариха дори и реквиемни камбани. Интересното е, че тревогата обхваща странични на фестивала хора, докато организаторите са все така високомерни и самодоволни. И не дават никакъв знак, че са разбрали преломната фаза, в която е навлязъл Аполония. Има необходимост от нови идеи, нови формули и даже от нови лица, за да се обнови организмът на фестивала, който има и своето място, и своето бъдеще в българското културно пространство. Попътно някой направи сравнение със Златният Орфей и бе прав. Аполония следва стъпка в стъпка певческия фестивал, който инатливо и глупаво не пожела да се обнови. И си отиде!

Facebook logo
Бъдете с нас и във