Банкеръ Weekly

Съдби

ИТАЛИАНСКИЯТ ПРОЕКТ НА НАФТЕКС НАЙ-ПОСЛЕ ЗАРАБОТИ

Безхаберници, анонимници, макаронаджии - това са най-често срещаните определения за двамата италиански треньори на Нафтекс, при това не на трибуните на стадиона в Бургас, а по страниците на българската преса. Когато Клаудио Масели и Салваторе Бианкети поеха отбора това лято, повечето познавачи на играта им даваха не повече от два-три месеца на поста. Колебливият старт на тима в шампионата (само две победи от 10 кръга, десето място в класирането и средно по 0.8 отбелязани гола на мач) още повече изостри тона на критиките. Запалянковците вероятно имат основания да се чувстват разочаровани, след като в предишни години свикнаха да виждат как дори Левски и ЦСКА си заминават победени от квартал Лазур. От гледна точка на стратегията за развитието на клуба обаче двамата чужденци до момента си вършат перфектно работата. Не е особена тайна, че благополучието на бургаския тим в средата на 90-те бе изградено изцяло с парите на държавната рафинерия. Сега, когато комбинатът е в частни ръце, вече няма никаква логика в отбора да се наливат колосални средства с почти нулева възвръщаемостНафтекс трябва да започне ако не да печели, то поне да се издържа сам, като произвежда и продава играчи, вместо да ги купува. Именно тук е двойната функция на италианския треньорски тандем - първо, да повдигне нивото на футболното обучение, което в почти всички детско-юношески школи у нас е на съвсем примитивно ниво; и второ, чрез контактите си на Апенините да осигури пазар за подготвените играчи. Масели и Бианкети вече започнаха да изпълняват втората част от уговорката, като уредиха трансфера на ветерана Станимир Димитров в Ливорно. В цялата история на българския футбол само веднъж играч от нашето първенство е успявал да пробие до серия А - Николай Илиев, който бе купен от Болоня след добри изяви в националния отбор и в мачовете на Левски с Милан. При това тогава Илиев бе в разцвета на силите си. Докато Станимир Димитров сега е 32-годишен, без нито един мач с националната фланелка и без особен опит в евротурнирите, ако не смятаме двубоите с Бран и Омония. Сам той побърза да признае, че трансферът се дължи изцяло на усилията на Клаудио Масели, и му благодари публично. А ако и след това някой изпитва съмнение в заслугите на италианеца, само името Ливорно е достатъчно да ги разсее. Президент на този клуб е строителният предприемач Алдо Спинели, който преди това над десетилетие бе начело на Дженоа. Именно по негово време там работиха и Масели, и Франческо Сколио, който е съветник по футболните въпроси на собственика на Нафтекс Митко Събев. Още не е ясно за колко ще бъде продаден Димитров, но при всички случаи става дума за над един милион лева - сума, достатъчна да покрие фонда работна заплата в бургаския клуб. Разбира се, състоянието на клубната каса едва ли е особена утеха за запалянковците в Бургас, които биха искали да виждат далеч по-атрактивен и резултатен футбол. Но публиката си дава сметка и за обективните причини за сегашната криза - през лятото отборът се раздели с основните си играчи, с имена като Орачев, Киселичков, Тимнев, Трендафилов, Господинов. На тяхно място бяха привлечени няколко младежи без никакъв опит в А група. Колкото до прословутата тактическа грамотност, която италианците обещаха да наложат в отбора, дори в идеални условия тя едва ли може да се постигне за три месеца. А условията у нас са всичко друго освен идеални. Българските футболисти поначало смятат, че знаят и умеят всичко, и никак не обичат да бъдат поучавани. Още по време на летния лагер в Трявна някои играчи на Нафтекс с насмешка разказваха как Франческо Сколио им обяснявал по 20 минути как се изпълнява тъч Едва ли обаче има нещо смешно във факта, че се е наложило да се води подобна лекция пред уж професионални футболисти. Да не говорим за делегацията, която посрещнала Бианкети и го попитала защо кара отбора да тренира в най-големите следобедни жеги. На което изуменият италианец отвърнал: Ами не започват ли и мачовете по същото време? Впрочем струва си да се спрем и на квалификацията анонимници. Макар че тя звучи странно за един клуб, чиито предишни треньори се наричаха Димитър Стойчев, Огнян Ралев, Неделчо Матушев... Фактът, че някои български журналисти не са чували за тях, не прави от Масели и Бианкети калпави треньори. Има хора, които никога не са чели Уилям Фокнър, но от това той не става по-слаб писател. Салваторе Бианкети, без да е стигал до върховете на калчото, все пак е познато име в Италия - работлив треньор, изградил от нулата няколко провинциални отбора и прочул се с нюха си към младите таланти (именно негово откритие е сегашният национал на Италия Матео Ферари). Колкото до Клаудио Масели, той има десетилетен опит в двете елитни дивизии на италианския футбол. Като старши треньор на Дженоа в началото на 90-те Масели записа победи над Интер и Рома, по две равенства срещу Ювентус и легендарния Милан с Ван Бастен, Гулит и Рийкард. Ако с подобна визитка човек е анонимник, то как ли следва да наречем повечето български треньори от А група?

Facebook logo
Бъдете с нас и във